В Албания жертвите трудно намират изход от омагьосания кръг на трафика на хора

Районът около брюкселския площад Лисе, където албанските проститутки се оглеждат за работа

© Линдита Чела

Районът около брюкселския площад Лисе, където албанските проститутки се оглеждат за работа



Районът около площад Лисе в Брюксел е запазена територия на албанските проститутки. Той се намира само на няколко километра от централния площад на града – Гран Плас, посещаван от хиляди туристи всеки ден.


По обяд, след чаша кафе в заведение наблизо, жените чакат клиенти на улицата. Десет минути секс не струват повече от 50 евро.


Чувствена, с дълга къдрава коса и големи черни очи, 31-годишната Ева говори без притеснение за клиентите си, за това колко взема на час, за различните сексуални пози и дори за конфликтите сред жените, които трябва да си делят улицата.




"За пръв път дойдох тук с моя годеник преди 14 години", спомня си Ева (това, както и всички останали имена на настоящи и бивши жертви на трафик, споменати в статията, е псевдоним). Човекът, в когото била влюбена, ѝ казал, че тя трябва да направи "саможертва в името на любовта им" - да прави секс с други мъже, за да може те двойка се издържат някакси.


Първоначално без дори да осъзнава какво се случва с нея, Ева става жертва на трафик на хора - или, както се нарича официално, трафик на жени с цел сексуална експлоатация.


Според доклад на ООН от 2010 г. жертвите на трафик на хора в Европа вероятно са около140 000 души, като една трета от тях са от Балканите.


През последните две десетилетия хиляди жени и момичета са били трафикирани от Албания към Западна Европа и превърнати в сексуални роби. Добре организирани престъпни групи контролират трафика, понякога в съучастието с членове на семейството на самата жертва, и изпират печалбите, като купуват имоти в Албания, твърдят полицаи и експерти.


Усилията на властите да се справят с този вид престъпност се натъкват на сериозни пречки. За целта са необходими сложни, международни разследвания, а престъпниците често използват подкупи, за да влиаят върху съдебната система на Албания, една от най-бедните страни в Европа.


"Корупцията и честите смени вътре в полицията възпрепятстват действията на представителите на реда за справяне с трафика на хора. Участието на държавни служители в престъпленията, свързани с трафик на хора продължава да бъде сериозен проблем," се казва в частта, посветена на Албания, от последния доклад за трафик на хора на Държавния департамент на САЩ. Когато документът е публикуван през юли 2015 г. отбелязва, че "настоящ депутат е бил осъждан за престъпления, свързани с трафика на хора".


В същото време много от жертвите, които успяват да избягат от трафикантите, в крайна сметка отново се връщат към проституцията, след като са били отритнати от собствените си семейства, а албанската държава им осигурява само скромна финансова помощ да започнат нов живот.


Стряскаща статистика

Според непубликуван доклад на албанската полиция от 2007 г., с който Балканската мрежа за разследващи репортажи, BIRN, разполага най-малко 5,162 жени и момичета са трафикирани с цел сексуална експлоатация между 1992 и 2005 година.


Около 22% от тях са били непълнолетни, когато. Седем процента от жертвите са били отвлечени, изнасилени или техните семейства са били заплашвани. Четири процента са били продадени за проститутки от собствените си семейства.


От 2005 г. насам около 1000 жертви на трафик са били идентифицирани, според годишните отчети за престъпността, издадени от албанската прокуратура.


Колкото и да са показателни, статистическите данни разкриват само една малка част от много по-голяма история. Реалният брой на жертвите е вероятно много по-висок, тъй като официалните данни включват само жени, известни на властите. Освен това числата не могат да разкажат за страданията, през които всяка жертва е минала.


Интервюта с жени, жертви на трафик показват, че в някои случаи те са били малтретирани, подложени на сексуално насилие от страна на членовете на техните собствени семейства.


"Една нощ баща ми пи много и някъде около два часа през нощта, аз се озовах гола, а той беше върху мен", спомня си Вера, 27-годишна жена, която е в Different & Equal, благотворителна организация в Тирана, която предлага помощ на жертви на трафик.


"Бях напълно вцепенена... и напуснах дома си с първия мъж, който обеща да се ожени за мен и който, в момента, когато пристигнахме в покрайнините на Тирана, ме принуди да прави секс с други мъже за пари", казва тя, докато ридае и добавя, че баща ѝ я е изнасилвал толкова често, че ѝ е трудно да каже колко точно.


Майката на Вера се самоубива през 2009 г. Полицията смята, че тя е отнела живота си след като е разбрала, че съпругът ѝ се злоупотребява сексуално с дъщеря им.


Мария от Малесия е Маде, регион в Северна Албания, е само на 16 години, когато баща ѝ я омъжва за по-възрастен мъж. Новият ѝ съпруг я принудил да проституира в Гърция.


"Всяка вечер беше като изнасилване," спомня си младата жена, която живее в друг център за жертви на трафик в град Елбасан. "Когато казах на майка ми, тя започна да крещи, че не мога да се върна вкъщи. Каза ми, че съм си тръгнала оттам завинаги".


Елза от северния град Кукеш става мишена на гнева на баща си, след като майка ѝ умира, когато тя е била само на шест години.


"Когато се прибираше у дома, ме пребиваше с маркуча за вода, просто защото съществувах", казва тя тихо, като че ли все още скована от страх.


След като брат ѝ я изнасилва, когато е на 13 години, тя бяга от вкъщи и е принудена да работи като проститутка, първо в Тирана, а по-късно и в Косово.


"Никой не разбира болката от това да минеш през ръцете на толкова много мъже, да преживееш тези неща във собственото ти семейство, да загубиш  невинността си, без дори да знаят защо", казва тя в център за жертви на трафик в град Вльора.


"Никой не ме е учил какво е любов, какво е добро и лошо. Аз съм заклеймена от обществото още дете и за хората аз винаги ще си остана курва".


Липса на присъди


В доклада си от 2007 г. албанската полиция идентифицира повече от 2000 души, заподозрени в трафик на хора през последните 15 години. Но само 23% от тях са в затвора в Албания или в чужбина по обвинения в трафик или други престъпления.


По-строги присъди за трафик - между 10 и 15 години затвор - са въведени в Албания през 2013 г., но броят на осъдените е малък. Албания осъждан девет души на трафик през 2014 г., а за предходната година осъдените са само трима, се казва в доклад на Държавния департамент на САЩ.


Освен това някои осъдени трафиканти успяват да избегнат затвора като обжалват съдебните решения. През 2011 г. Хусни Соколай, 43-годишният мъж от град Тропоя, е признат за виновен задочно за трафик на хора и проституцията. Осъден е на 20 години затвор. Неговата присъда е потвърдена от по-горна инстанция, но по-късно е отменена от Върховния съд.


Соколай е обвинен, че е подлъгал 18-годишна жена с фалшиви обещания за любов и брак, а след това я трафикирал и принудил да проституира в Белгия и Англия, според  съдебното дело, с което BIRN разполага.


През 2006 г., след като Соколай е депортиран от Великобритания за незаконно пребиване в страната, жената успява да се върне в Албания, където намира убежище в центъра за жертви на трафик във Вльора, и повдига обвинения срещу него.


"Когато тя дойде тук беше травмирана, страхуваше се от сводника си, който през цялото я заплашвал, че ще убие братята ѝ," спомня си координаторът в центъра Енкелейда Абдулай,.


"Беше я срам да каже какво се е случило с нея и се чувстваше виновна за това, че е избягала с него," добавя Абдулай.


Първоначално делото срещу Соколай е регистрирано в прокуратурата във Фиер, която отказва да започне наказателно производство срещу него, заявявайки, че не намира доказателства срещу него. След протести от страна на групи за подкрепа на жертвите, делото е изпратено до прокуратурата за тежки престъпления в Тирана.


Тя повдига обвинение срещу Соколай, за който се смята, че се е върнали от Великобритания, и издава международна заповед за ареста му. През 2012 г. британската полиция обявява Соколай за един от най-търсените чужди граждани в страната.


Но през декември същата година, Върховният съд отменя присъдата му, казвайки, че долните съдилища нарочно са изтълкували закона погрешно.


Адвокатът на Соколай, Ферит Муча, казва, че неговият клиент, който вече не живее в Албания, през цялото време е настоявал, че е невинен.


"Върховният съд отсъди справедливо, защото клиентът ми е невинен", казва той. "Той е живял с обвинителката и не я е трафикирал. Обвиненията срещу него са подадени въз основа на манипулации от страна на прокурорите. Момичето беше нестабилно."


Семеен бизнес


Един пресен случай, разследван от прокуратурата за сериозни престъпления в Тирана се отнася за двама братя, Бледар и Шукери Стафуга, съответно на 33 и 24 години.


Две съдилища в Албания ги осъждат за участие в престъпна група, която трафикира най-малко шест млади жени с цел сексуално робство. Те обжалват присъдата във Върховния съд.


Една от жертвите свидетелства, че тя е била само на 16 години, когато Шукери Стафуга я трафикира в Швейцария и Германия и я принуждава да прави секс с 10 души всеки ден. "Той опря нож в гърлото ми, изгасяше цигарата си в тялото ми ... Заплаши да убие семейството ми, ако не правя по хиляда франка на вечер," каза тя.


През ноември 2014 г. Съдът за тежки престъпления в Тирана осъжда Бледар и Шукери Стафуга за трафик на хора и трафик на малолетни лица съответно на 12 и половина и 12 години затвор.


Анила Трими, експерт по борба с трафика на хора в албанските полиция, каза, че братята са били част от по-голяма, добре организирана престъпна група и разследването, което продължава и в момента, се опитва да установи и други членове на групата.


Долорес Мусабелиу, прокурор в Прокуратурата за тежки престъпления, казва, че случаите на трафик на хора и проституция са трудни за доказване в съда. "Причините за провала на много случаи е, че прокурорите базират своите обвинения само въз основа на показанията на жертвата", казва тя.


Но жертвите често решават да не свидетелстват в съда или оттеглят показанията си, защото трудно биха издържали едно продължително съдебно дело и се страхуват от отмъщение от страна на трафикантите.


"Аз го изобличих и какво спечелих?" пита Лола, 21-годишна жена от малко село на север от Тирана, която подава жалба срещу сводника си в края на 2014 г. и живее в единствения държавен подслон за жертви на трафик в Албания.


"Той знае къде живея, знае всичко за мен и все още е свободен", казва тя.


Проблеми при конфискацията на активи


Национална стратегия за борба с трафика на хора, одобрена от албанското правителство през ноември 2014 г., посочва Белгия като една от основните дестинации в Западна Европа за албанските жени, трафикирани с цел проституция.


В Брюксел Дидие Дошен, заместник-началник на звено за борба с трафика на хора към федералната полиция, казва, че белгийските власти все повече съсредоточават усилия си върху конфискуване на имуществото на чуждестранните трафиканти.


"Мотивацията, разбира се, на всички тези престъпни дейности - е да печелят незаконно, така че ако можем да намалим, задържим или конфискуваме... тази печалба, това е нещо добро", казва Дошен.


Той обясни, че трафикантите обикновено изпращат своите печалби обратно в родните си страни, затова белгийската полиция се нуждае от съдействието на властите там.


"Те инвестират в земя, къщи, скъпи коли и живеят добре в собствената си страна", казва той. "Могат да си позволят да живеят като барони или принцове, защото са спечелили много пари, но проблемът е преди всичко как да се проследи пътят на тези незаконни пари".


За съжаление, казва Дошен, в много случаи отговорът на чуждестранните власти е, че те не могат да проследят парите. Често това е така, защото финансовите трансфери не са отчетени така старателно, както това се прави в Белгия, обяснява той, но не изключва възможността корупцията също да играе роля.


Обратно в Тирана, прокурорката Долорес Мусабелиу казва, че при по-сложните разследвания албанските власти също имат проблеми с получаването на информация от трети страни.


"Разследването на тези случаи зависи от искания за правна помощ, а отговорите често закъсняват и това често става причината за прекратяване на разследването", казва тя.


Докато някои държавни служители и политици се борят срещу трафика на жени, двама албанския депутати са обвинени, че активно участват в него.


Белгийските прокурори обвиниха Марк Фроку, депутат от Християндемократическата партия за убийството на друг албански гражданин в Брюксел през 1999 г. Твърди се, че жертвата е изнудвала жена, която е била принуждавана да проституира от криминална група, ръководена от брата на Фроку.


Очаква се съдът в Албания да се произнесе по искането на белгийската полиция за екстрадицията на  Фроку. Той отрича обвиненията и заяви, че те са политически мотивирани.


Арбен Ндока, бивш депутат от управляващата Социалистическа партия, потвърди, че е бил осъден от италиански съд през 1990 г. за сводничество и отвличане. Признанието на Ндока дойде миналата година, след като опозицията разгласи съдебното му минало. През цялото време той твърдеше, че е невинен и остана на поста си, докато не напусна парламента през септември 2015 г.


Забравени от обществото


Въпреки че са жертви, много трафикирани жени, които са били принудени да проституират, биват отритнати от собствените си семейства и заклеймявани от обществото.


Майката на жената, за която се твърди, че е изнудвана в случая с Фроку живее в малкото планинско градче Пука в северна Албания.


Пука, малък град в Северна Албания

© Линдита Чела

Пука, малък град в Северна Албания


Майката живее в приземен апартамент на стар жилищен блок. Тя е на 63 години, но заради трудностите, през които е минала, изглежда много по-възрастна, с тъмни кръгове под очите. За нея всичко, свързано с проституция, е причина за срам. Говори за дъщеря все едно е мъртва.


"Не знам какво се е случило с нея", казва тя, докато стои на прага на дома си. "Знам това, което съм чула по новините."


Според данни на местната полиция през последните 25 години 83 млади жени и момичета от Пука са станали жертва на трафик. В малкия град със само 3600 жители, техните истории продължават да са новината на деня.


Займира Лачи, местен лекар и защитник на правата на жените, казва, че точно като жената в случая с Фроку, много жертви на трафик никога не се връщат в Пука.


"Заради срама, техните семейства се отричат от тях," казва Лачи. "Момичетата не се връщат, защото се страхуват, че всички ще ги сочат с пръст."


Займира Лачи, местен лекар и защитник на правата на жените в албанския град Пука

© Линдита Чела

Займира Лачи, местен лекар и защитник на правата на жените в албанския град Пука


Трудният път към новото начало


Много западни страни вече имат добре организирани програми, които помагат на жертвите на трафик да започнат нов живот.


В белгийския град Антверпен Патси Соренсен, директор на Payoke, благотворителна организация, която помага на жертвите на трафик, посочва десетки примери на жени, които са реинтегрирани в белгийското общество.


Жените могат да поискат разрешение за работа и да посещават образователни курсове безплатно, обяснява Соренсен. Те получават и скромна помощ от около 800 евро на месец, дори и ако не работят.


"Има много възможности да започнат живота си наново и повечето от тях искат да намерят работа възможно най-скоро ", казва Соренсен.


Дава примери за жени, които са си намерили работа като чистачки и продавачки, а други са отворили собствени салони за маникюр, казва Соренсен. Други, включително и някои албански жени, са продължили образованието си в университет.


Въпреки това Соренсен признава, че има случаи, когато жените в крайна сметка отново стават жертва на трафик.


Патси Соренсен, директор на Payoke, благотворителна организация, която помага на жертвите на трафик в Антверпен

© Линдита Чела

Патси Соренсен, директор на Payoke, благотворителна организация, която помага на жертвите на трафик в Антверпен


В Албания, след като жените са идентифицирани като жертви на трафик, те обикновено биват изпращани в ​​държавни приюти или в един от трите центрове за реинтеграция.


Приютът в село Линца, близо до Тирана, дава подслон на жени, които чакат резултатите от предварителното разследване. Центровете в Тирана, Елбасан и Вльора се управляват от организации с нестопанска цел и предлагат курсове по готварство и фризьорство, които да помогнат на жените да намерят работа.


Докладът за трафик на хора на Държавния департамент на САЩ за тази година казва, че психологическите, медицинските и реинтеграционните услуги в приюта са недостатъчни и че правителството не дава достатъчно пари за благотворителни центрове - въпреки че за тази цел може да се използва специален фонд за превенция на престъпления, който разполага с най-малко 25 млн. лека (около 180, 000 евро).


Дори и след като преминат през рехабилитационните програми, жертвите на трафик изпитват големи трудности да намерят работа.


"Досега сме имали само един случай, когато жена бе назначена на държавна работа и това стана благодарение на нашето посредничество", казва Енкелейда Авдилай, координаторът в центъра Ватра във Вльора.


"Говорим с работодателите, но когато им кажем за профила на жените, те отказват да ги наемат."


Дори и ако жертвите на трафик успеят да си намерят работа, дори тя да е ниско платена, стигмата на тяхното минало продължава да ги преследва.


Диана Касо, изпълнителен директор на центъра Another Vision  в Елбасан, казва, че 80% от жените, които минават през техните реинтеграционни програми искат да започнат нов живот далеч от родните си места.


Мария, жена, която е била принудена да проституира в Гърция, е една от тях. Тя живее в град, далеч от родното ѝ място заедно с 12-годишния си син, за когото казва, че е единствената искрица радост в живота ѝ.


След реинтеграционната програма години наред тя работи като чистачка в барове, а сега е сладкар с месечна заплата от около 110 евро, половината от които отиват за наем.


"Много хора са се опитали да използват нещастието ми, вместо да ми помогнат," казва тя. Когато тя отива в държавна служба, за да кандидатства за минимална финансова помощ, която ѝ се помага като жертва на трафик, служителите си просят секс, казва Мария. "Страх ме е да вляза в офиса."


Касо казва, че малко жени имат силата на Мария да започнат нов живот.
От всички случаи, с които тя се занимавала, около 100 жени отново са върнали към проституция.


"Понякога те нямат необходимата подкрепа или си мислят, че заради стигмата нямат друг избор", обяснява Касо.


На площад Лисе в Брюксел Ева е една от жените, убедени, че нямат друг избор. Първоначално в продължение на пет години тя живее в Белгия заедно с годеника си, който също е неин сводник. Един ден обаче той изчезва с всичките им пари.


Ева се връща в Албания за известно време, но след това решава да отиде в Белгия и да работи като проститутка. Това ѝ позволява да изпраща пари на семейство си, което знае, че тя се грижи за възрастна двойка.


"В Албания няма работа за мен", казва Ева. "Единствената работа, която знам как да върша, е тази. А и тук печеля много повече."


Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Няма Фандък за лиляви и червени комунисти
    Няма Фандък за лиляви и червени комунисти
    Рейтинг: 1896 Неутрално

    Тъжни истории. И се случва навсякъде. Дори в арабските страни има проституция, нищо че се правят на луди.

  2. 2 Профил на benedik
    benedik
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Кои смешник напдраскал тези глупости,в Белгия,Холандия, франция, проститутките работат за албанци НО самите те околу 20% са албанки и то по паспорт, щото тр са "малоки" вид албански цигани, със смесен произход, другите 80% са българки. ръмунки и чехкини,

  3. 3 Профил на forum_terrorist
    forum_terrorist
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#2] от "benedik":

    Въпросът е, какво правят отговорните органи! Барат си макарите! А, ти явно ги разбираш нещата в същността им..

    You can fool some people sometimes, But you can't fool all the people all the time!
  4. 4 Профил на forum_terrorist
    forum_terrorist
    Рейтинг: 581 Неутрално

    "Първоначално делото срещу Соколай е регистрирано в прокуратурата във Фиер, която отказва да започне наказателно производство срещу него, заявявайки, че не намира доказателства срещу него. След протести от страна на групи за подкрепа на жертвите, делото е изпратено до прокуратурата за тежки престъпления в Тирана.

    Тя повдига обвинение срещу Соколай, за който се смята, че се е върнали от Великобритания, и издава международна заповед за ареста му. През 2012 г. британската полиция обявява Соколай за един от най-търсените чужди граждани в страната.

    Но през декември същата година, Върховният съд отменя присъдата му, казвайки, че долните съдилища нарочно са изтълкували закона погрешно."

    Демокрация?!?!?! Няма ли справедливост в една система, тя загива, ВИНАГИ!!!

    You can fool some people sometimes, But you can't fool all the people all the time!
  5. 5 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 667 Гневно

    Дневник, прочетете отново първия си абзац, и си отговорете сами дали труженички, биещи се за клиенти по площадите на Западна Европа са робини!

    С подобни памфлети, само унижавате допълнително, и без това сериозно унижените способни, квалифицирани и трудещи се булгарки получаващи 20-25 пъти по-малко пари на месец!

    Стига левичарски лозунги от десни олигарси, проституцията НЕ случайно е наи-древната професия, нея я е имало много преди да съществува Албания!

    В дебати от типа "Другарят Този е казал това, другарката Онази е казала онова, те са по-умни/по-образовани/по-известни/по-успели от теб и следователно са прави, така че заставайки зад тяхното мнение, аз също съм прав/а" НЕ участвам!
  6. 6 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 667 Неутрално

    Дневник, познато ли ви е понятието "Сливенски синдром"? Уверявам ви, ако искате да упражните перата си в областта на платената лбов, това е много по-съдържателна тема.
    Обаче, не вярвам че ще получите финансиране от някоя фондация за България...

    В дебати от типа "Другарят Този е казал това, другарката Онази е казала онова, те са по-умни/по-образовани/по-известни/по-успели от теб и следователно са прави, така че заставайки зад тяхното мнение, аз също съм прав/а" НЕ участвам!
  7. 7 Профил на rurade
    rurade
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#2] от "benedik":

    Думата "Малоки" идва от думата за планина на албански и означава "планинец"-използва се най-вече в ироничен и обиден смисъл със значение глупав и некултурен!Да кажеш на албанец ,че е "мальок" означава да го обидиш със сигурност!На албански има други думи за цигани!

  8. 8 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 3695 Неутрално

    Без участието на държавни структури никъде не става какъвто и да е трафик !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  9. 9 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 796 Неутрално

    След като в Албания изкарват по 110 евро на месец, а на Запад - 1000 франка на ден(!) по данни от самата статия, мисля ясно е колко от жените сами са отишли и колко насила.
    Вероятно има и жертви на трафик, но 99% както се вижда си висят на площада в търсене на клиенти и никой сводник не им пречи да се оплачат на първия минал полицай. Явно нещо не искат да се връщат в Албания за 110 евро заплата.

  10. 10 Профил на Дразнител
    Дразнител
    Рейтинг: 828 Неутрално

    До коментар [#1] от "Jumbo Jet":

    Арабките, а и албанките са едни от най-перверзните. Предполагам, че се дължи на силното подтисничество на жените в тези общества и веднъж "освободени" от тези окови получават невероятно "вдъхновение".

    Защо "Титаник", а не "Аврора" ?!
  11. 11 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9179 Неутрално
  12. 12 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 719 Разстроено




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK