© Ligo Laboratory, Reuters
Учени работят с апарат от обсерваторията в САЩ.
Учени от три водещи американски института обявиха на пресконференция във Вашингтон, че за пръв път са засекли т. нар. гравитационни вълни – хипотеза за деформации във време-пространството, за чието съществуване теоретично допусна преди близо 100 години Алберт Айнщайн.
Това е може би най-голямото научно откритие във физиката от десетилетия насам и то разкрива възможност за нова фаза в изследванията на космоса.
Новината съобщиха учени, работещи в Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни (LIGO). Специалистите са от Калифорнийския технологичен институт и от Масачузетския технологичен институт.
Според тях са засечени гравитационни вълни, идващи от сблъсъка на две черни дупки, които са 30 пъти по-масивни от Слънцето и се намират на 1.3 млрд. светлинни години от Земята. За потвърждение са използвани два лазера, разположени в щатите Вашингтон и Луизиана и е измервано поведението на техни "лъчи" с дължина 4 км до точност 10 000 път по-малка от протон, обяснява "Ройтерс".
© Ligo Laboratory, Reuters LIGO се намира край Ливингстън, щата Луизиана.
Така са засечени минимални колебания при преминаването през тях на гравитационни вълни. Колебанията са били конвертирани в звукови вълни и учените буквално са чули как двете черни дупки се сливат.
Първото регистриране е станало на 14 септември. "В този момент практически станахме очевидци на нов инструмент за астрономията", коментира днес астрофизикът от MIT Нердгис Мавалвала. "Включихме ново сетиво. Досега виждахме, сега вече можем и да чуваме."
През 1916 г. Айнщайн прави допускане за наличието на гравитационни вълни при развиване на своята прочута Теория на относителността. Досега учените разполагаха само с косвени доказателства за съществуването им.
© NASA.gov
В Теорията на относителността Айнщайн описва гравитацията като изкривяване на пространството и времето, предизвикано от присъствието на материя. За практическото доказване обаче беше нужна изключително прецизна техника и следене въздействието на могъщи източници като две сблъскващи се черни дупки.
Всичко, което досега знаем за космоса – и особено за зората на Вселената, идва от електромагнитни вълни като радио вълните, светлината във видимия и инфрачервения спектър, рентгеновите и гама лъчите. Но поради факта, че при пътуването им те се деформират под външно въздействие, тези вълни ни разкриват само част от заобикалящия ни свят.
За гравитационните вълни няма такива бариери, което означава, че те могат да ни предложат изобилие от допълнителна информация, обяснява "Ройтерс".
Черните дупки, например, не излъчват светлина, радио- и подобни вълни, но може да бъдат проучвани чрез гравитационните вълни.
"Това наистина е едно от най-великите открития от последните 50 години", казва Сол Теуковски, физик от университета "Корнел".
