Бившият премиер Жан-Марк Еро е новият външен министър на Франция

Бившият премиер Жан-Марк Еро е новият външен министър на Франция

© Reuters



Бившият френски премиер Жан-Марк Еро беше назначен днес за министър на външните работи на мястото на Лоран Фабиюс, предаде БТА чрез световните агенции, като цитира съобщение на френското президентство.


В сряда Фабиюс беше номиниран за председател на френския Конституционен съвет, както е известен конституционният съд в страната.


Френският президент Франсоа Оланд беше обявил, че ще извърши днес промени в кабинета. На ключовите постове остават досегашни министри - Манюел Валс остава премиер, Мишел Сапен остава министър на финансите, а Еманюел Макрон - на икономиката.




Лидерката на френската партия "Европа Екология - Зелени" Еманюел Кос влиза в правителството като министър на жилищната политика. Зелените бяха напуснали властта през април 2014 г., но сега се завръщат с три министерски поста, посочва "Франс прес".


Лидерът на малката "Лява радикална партия"  Жан-Мишел Белет става министър на планирането. Съветникът на Оланд по културни въпроси Одре Азуле поема министерството на културата и комуникациите.


Освен Фабиюс, кабинета напускат и министърът на реформите Марилиз Льобраншю и досегашният министър на културата Фльор Пелерин.


Предизвикателствата пред Еро са много - Сирия, Либия, преговорите на европейско ниво за избягване на "Брекзит", евентуално начало на процес по вдигане на санкциите срещу Русия, посочва "Франс прес".


Еро няма голям опит на международната сцена, но владее немски език. Бил е преподавател по немски език и това го прави един от малкото френски политици, който говори езика на Гьоте, което би улеснило разбирателството между Париж и Берлин, отбелязва още агенцията.


Еро беше премиер от 2012 г. до 2014 г. В това правителство настоящият премиер Манюел Валс беше вътрешен министър. Смята се, че Валс до голяма степен е допринесъл за отстраняването на Еро от премиерския пост. Сега Еро ще бъде министър в кабинет, оглавяван от Валс.


Еро е на 66 години и е социалдемократ. За поста на външен министър той беше предпочетен пред Сеголен Роаял - бившата партньорка на Оланд и настоящ министър на екологията, за която се спекулираше, че ще заеме поста на Фабиюс.


Еро е предан на Оланд и един от малкото френски политици, които не се впуснаха в критики срещу него, след като беше отстранен от премиерския пост през 2014 г.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 468 Неутрално

    Как изведнъж владеенето на един език се превръща в причина да станеш министър

  2. 2 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#1] от "lechevalier":

    Изглежда, че по-скоро Оланд разчита на продължаването на съвместна работа с Еро, на резултатите, на ефекта от всичко дотук.
    Току-що изчетох едно съобщение в "Монд". Защитавайки избора си на Еро за външен министър, Оланд казва следното: "С Еро работихме много добре от иранската ядрена сделка, през борбата с тероризма до споразумението по климата COP21. Той беше добър премиер-министър, има опит, а аз нямам време за да изграждам нов министър".

    Трябва да се види дали и Еро възприема така нещата и как ще се развие ситуацията. Еро си тръгна като премиер-министър след активна работа за насищане със социални блага, но доколкото си спомням с недобри за Франция резултати като превишаване на тавана на дълга, повишаване на дефицита и т.н. Вината не беше само негова, но след като рейтингът на Оланд падна, Еро трябваше да си тръгне.

    Днес, Еро казва в Туитър, че за него е "голяма чест да служи на дипломацията на Франция". Като се разгледат съобщенията в профила му се четат думите"съгласие"(с партньорите), "решения","ясни действия" и др. по различни поводи, което ме кара да се надявам, че прагматизмът е повече от балансът и соц говоренето.
    Всъщност Еро(през профила си в Туитър) изглежда стандартен европейски политик, с памет за Европа, за ценности, не само на Републиката, с бързо придвижване между Франция и Германия и с европейско излъчване.

    Но все пак, според мен, в момента вниманието пада върху отношенията социалисти-еколози, компенсацията, която получават последните, чрез три назначения на важни постове и т.н. в балансирането на силите. И в тази ситуация влиза Еро. Заедно с него и министърът на културата Азуле, която за мен е интересна, заради профила ѝ на министър гъвкав в европейските политики и съответно проекта за дерегулация на AV пазара и т.н.
    Мисля, че с избора си на министри и държавни секретари президента Оланд показва лице на професионален политик. Макар и рядко, Оланд показва, че е в състояние да излезе от налаганото клише за неуспешен, и че е способен да може да продължи. Трябва да му се пожелае успех.



  3. 3 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    "Еро беше премиер от 2012 г. до 2014 г."
    Още един рециклиран министър. Не остави особени дела като премиер.
    И на Оланд му е къса резервната скамейка.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  4. 4 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Към коментар 2 Корекция и нови неща:
    Защита на президента Оланд, относно промените в правителството:
    "С Фабиус(бивш външен министър) работихме много добре от иранската ядрена сделка, през борбата с тероризма до споразумението по климата COP21. Еро(премиер от 2012-2014) беше добър премиер-министър, има опит, а аз нямам време за да изграждам нов министър(Еро е новият външен министър).Запазвам льо Дриан(министър на отбраната) на поста му, тъй като този пост е най-подходящ за неговите отговорности.Оланд говори, също така за преговорите, които Франция трябва да направи с Асад в Сирия до избори в Сирия.
    Оланд казва, че няма да смени премиер-министъра Валс, защото екипа му има кохерентност. Говори и за приоритетите на Франция:защита на французите, заетост и екология след COP21.
    Оланд упорито защитава закона Макрон(засягащ либерализация на някои професии и гъвкаво работно време като средство за борба с корпоративизма),интерпретира го като предимство пред съседите-Германия.
    За мен остава странно това, че той продължава да говори за реформа на пазара на труда при вече налична икономическа криза и реформа на трудовия кодекс при реформа на някои определени професии. За сравнение, съседа на Франция Германия прави радикална трудова реформа
    http://www.dw.com/en/the-loi-macron-is-no-french-revolution-expert-says/a-18264103



    До коментар [#3] от "Lady Zeppelin":

    "И на Оланд му е къса резервната скамейка"
    Оланд обяснява, че със смените иска реформа и напредък, по отношение на ролята на партиите. Казва, освен това, че иска резултати, преди да се кандидатира за нов мандат, и че е избягвал дебат досега.Макар,че според мен става въпрос за баланс между партии, в лошата комуникативна среда, в която се намира управлението на Оланд, приемливостта отвън на всеки про-европейски ход, поне на лица можещи да се движат в европейската материя, вероятно ще бъде много важна.
    http://www.lemonde.fr/politique/live/2016/02/11/suivez-en-direct-les-annonces-du-remaniement-gouvernemental_4863749_823448.html

  5. 5 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#4] от "maren":
    Моето мнение е, че социалистите нито имат идеи, нито смелост да правят радикални реформи.
    Кодексът на труда има въпиюща нужда да бъде опростен и олекотен.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  6. 6 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#5] от "Lady Zeppelin":
    Това е така, десните обаче отстъпиха, когато беше тяхното време, безработицата под 7%,икономическа криза нямаше, а те се зароиха при първата криза в дясно. Отложиха реформата в дясно, и днес даже не се усеща, че във Франция има дясна опозиция. Дано започнат да работят за по-добро време.

  7. 7 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#6] от "maren":
    Не извинявам десните, но икономическата криза започна през 2008 - 2009 година. Саркози тъкмо беше започнал да прави някакви реформи, уплаши се и ги спря.
    Парадоксално реформите минават по - лесно при управление на левите, защото синдикатите вдигат по - малко стачки. Щом десните се опитат да направят някаква промяна, синдикатите я блокират.
    Десните не успяха да се възползват от липсата на популярност на социалистите, за съжаление е така. Видя се при последните избори.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  8. 8 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 524 Неутрално

    За мен проблемите във френското дясно се поддържат от една невъзприемчивост към общото дясно, консервативно, християн-демократическо начало, а тази невъзприемчивост упорито налага идеята за единичност и отделеност(от кого в дясно?).Това захранва UMP разцеплението след Саркози на фионисти и кописти. И сякаш няма Де Гол, няма Република, няма Демокрация. Има UMP
    И като резултат доброто управление на Саркози с платформата "Силна Франция" остави материали за "доразработване" и у/присвояване на идеи от различни политически субекти, не само леви.
    Какво друго остави разделената десница?
    Струва ми се, че това е страха от промяна. А също така, идеи за предпазена от Европа европейска Франция(Копе), както и за един Шенген,който коригира Шенген,за да остави държави от Европа извън Европа(това засяга нас персонално).
    Търси ли дясното традицията, помирението, възможности за "Заедно всичко става възможно"(с такова послание Саркози спечели изборите 2007)? Не.
    Парадоксално, дясното търси единичност и уникалност, презира ексцесите, но подражава на левите.
    Днес изглежда левите във Франция търсят диалог и консенсус, макар и в собственото си пространство.

    Колкото до реформите те трябва да започнат отвътре, и в ляво и в дясно. А това засяга и БГ.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK