© Reuters
Норвежкият терорист Андерш Брейвик заведе дело за нехуманно отношение срещу държавата, предаде агенция "Ройтерс".
Аргументите му са, че е жертва на жестоко и нечовешко отношение поради специалния изолиран режим, при който излежава присъдата си.
Адвокатът на атентатора Йостейн Сторвик заяви, че клиентът му се чувства самотен и депресиран, защото има достъп единствено до надзиратели, лекари и друг персонал. Единственият му посетител бе майка му, която успял да прегърне за малко, преди тя да почине от рак през 2013 г.
"Целта на това дело е да му се даде възможност за поне някакво нормално човешко общуване", заяви още защитникът. Условията са така сурови, че нарушават Европейската конвенция за защита на правата на човека, а
в Норвегия е нямало подобен случай на изолиране
на осъден, добавя още той.
В момента той излежава 21-годишна присъда за убийството на 77 души през 2011 г. Тогава Брейвик уби 8 души с кола-бомба, избухнала в Осло, а след това разстреля 69 младежи, които бяха на летен лагер на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя.
Той излежава максималното си наказание, предвидено от норвежката съдебна система, в специален изолиран режим в самостоятелна килия, без възможност да общува с другите затворници. Присъдата подлежи на преразглеждане и удължаване, ако осъденият все още се счита за опасен.
Делото срещу Норвегия ще започне в средата на март, като Брейвик ще обвини държавата в жестоко и нехуманно отношение.
От норвежката Дирекция за изпълнение на наказанията пък твърдят, че условията на живот са възможно най-либералните, имайки предвид профила му – непокаял се десен екстремист и антиислямист, който рискува да бъде нападнат, ако общува с останалите затворници.
Защитата заявява, че Брейвик, вече на 36 години, просто иска да му се предостави възможност
да дискутира идеите си с други хора,
както и да има възможност да пише и да получава писма и да има право на визити. В момента писмата му са обект на строга цензура поради страх от възможен заговор.
От Дирекцията отричат твърдението, че Брейвик е държан в изолиран режим, като предпочитат термина "ограничен в общуването с други затворници". "Няма максимален срок за това, колко може да бъде държан в условия на максимална сигурност", заяви представителят на дирекцията Атле Сиверстен.
В един от затворите, където е излежавал наказанието си, Брейвик е разполагал с три стаи с площ по 8 кв.м. всяка – едната за спане, втората за учене, а третата за физически занимания.
© Jonas Dahlberg Studio Мемориалът на остров Ютьоя, направен по проект на шведския художник Йонас Далберг символизира "отворена рана, разрез в самата природа", която делото на Брейвик остави върху Норвегия.
В доклад на норвежкия омбудсман от миналата година се твърди, че условията са толкова стриктни, че "съществува риск от нехуманно отношение".
Ювал Гинбар, правен съветник на "Амнести Интернешънъл", заявява, че Норвегия трябва да се погрижи всички затворници да получават "ежедневен, смислен човешки контакт с продължителност поне 2 часа", като всичко друго представлява изолиран режим, допълва той.
Този контакт включва общуване с другите затворници, персонала или с външни хора с цел обучение или други активности. От "Амнести" често критикуват изолирания режим, при който излежават присъдите си смятаните за особено жестоки затворници.
Брейвик разполага с персонален компютър, но не и с достъп до интернет,
като за целите на обучението му в университета в Осло получава необходимите материали.
Делото, заведено от Брейвик, ще бъде разгледано в спортната зала на затвора в Скиен, южно от Осло. Целта е да се избегне транспортиране на осъдения до някоя от съдебните зали в страната.
Норвегия е една от страните, разполагащи с най-либерална наказателна система и най-малко затворници на глава от населението – 71 на 100 000 души население, като за сравнение съотношението в САЩ е 698 на 100 000 души по данни на базирания в Лондон Институт за изследване на криминалната политика (Institute for Criminal Policy Research - ICPR).
