ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Посланикът на Израел Ирит Лилиан: В България може да се развиват високи технологии

Посланикът на Израел Ирит Лилиан: В България може да се развиват високи технологии

© Александрина Гинкова



Преди дни правителствена делегация начело с премиерa Бойко Борисов, посети Израел. За отношенията между София и Тел Авив, интереса на израелския бизнес към България, конфликта в Сирия и мигрантската вълна "Дневник" разговаря с посланика на Израел Ирит Лилиан. 


Нейно превъзходителство Ирит Лилиан зае поста през август 2015 г. Преди това е работила в отделите "Южна Европа" и "Изкуство и литература" на израелското външно министерство. Заемала е дипломатически постове във Франция и Сингапур. Има бакалавърска степен по археология и магистърска по египтология.


Как бихте коментирали посещението на премиера Бойко Борисов в Израел? Очевидно това бе много добър старт на вашия мандат в София.




- Определено. Беше отлична визита, но трябва да призная, че не очаквахме нищо друго, защото отношенията между двете страни са много добри. Едно от доказателствата за това е, че двамата премиери редовно имат личен контакт, независимо дали става въпрос за срещи лично между тях двамата или правителствени посещения.


Не бяхме имали правителствени визити в последните три години, защото първо имаше избори в България, после имаше избори в Израел. Така че беше много важно за всички нас да се уверим, че тези отношения ще продължат и занапред.


Премиерът Борисов нарече срещата "повече от приятелска". Можете ли да посочите трите най-важни въпроса, обсъждани по време на визитата?


- Имаше обмен на възгледи по регионалните въпроси. Обсъдихме ситуацията в Близкия изток и влиянието ѝ върху Европа като цяло и България в частност.


Другият въпрос бе енергетиката – това е гореща тема и в Израел. Всички знаем за желанието на България да създаде балкански хъб и имаше разговори и по тази тема.


Третият аспект бе по-общ – предизвикателствата пред България и как Израел би могъл да помогне по един или друг начин. За пример бих дала заплахата от мигрантската вълна. Израел е страна с голям опит в справянето с миграция. Това е сериозен феномен, за който не се говори много сега. Коментира се за контратероризъм, за "спящи клетки" сред имигрантите, за природата на имиграцията, но малко хора говорят за това като за социално предизвикателство.


По време на тази визита бе спомената възможността Израел да доставя природен газ на България.


- Все още не сме стигнали дотам. Израел очерта енергийната си стратегия за идните години, но има много въпросителни спрямо нашия пазар и възможностите ни за износ на газ.


Във Върховния съд още има обжалвания на енергийната схема, представена наскоро. Прекалено рано е да се говори дори за възможностите за износ.


Има много, много неясноти и израелското правителство още не е установило политиката си по този въпрос. Заради това въпросът се обсъди широко, но по-скоро на принципно ниво.


Беше отлична визита, но трябва да призная, че не очаквахме нищо друго, защото отношенията между двете страни са много добри, заяви посланик Ирит Лилиан.

© Пресцентър на МС

Беше отлична визита, но трябва да призная, че не очаквахме нищо друго, защото отношенията между двете страни са много добри, заяви посланик Ирит Лилиан.


Кои израелски предприемачи днес се интересуват да правят бизнес в България? Вероятно компании, работещи в сферата на високите технологии, IT?


- В последните години сме свидетели на спад в двустранната търговия, ако говорим само в цифри. Мисля, че много израелски бизнесмени, хвърлили се да инвестират в България в началото на 90-те години, се разочароваха заради атмосферата, която не бе много добра заради зле развили се бизнес начинания. Въпреки това мисля, че в идните години България ще има много интересен потенциал.


Много правилно посочихте високите технологии. В Израел основните компании в тази сфера работеха или в Индия, или в Китай. Но тези страни са далеч, вече не са и толкова евтини, а България е много по-близо, почти всеки ден има директни полети.


Други възможности са в селското стопанство. Малцина знаят, че израелски бизнесмени са създали тук свръхмодерни ферми за млечни продукти. Затова са важни и връзките с местните общини, институциите за защитата на околната среда, транспорта и т.н.


Имате ли установена мрежа за комуникация или план за разширяването на тези връзки?


- Има съществуващи връзки. Някои градове са побратимени, което е от допълнителна полза за бизнесмените в тези райони.


Но като цяло мисля, че израелският бизнес сектор не познава страната толкова добре, колкото би трябвало, а аз определено виждам възможности.


Смятам, че през годините България имаше репутацията на добро поле за инвестиране в имоти, а сега това се променя.


Хората са по-креативни, съсредоточават се върху инвестиции, които ще създават работни места, ще съживят определени сектори. Имотите са нещо хубаво, но след като сградата е построена, тя си остава просто сграда, докато в индустрията има човешки контакт и това е съвсем различно и много важно. Все още се движим в тази посока и съм оптимист.


Нека се върнем към сигурността и войната в Сирия. Очевидно Русия е фактор в този конфликт. Ситуацията се промени и ще бъде интересно да чуем какъв е израелският поглед върху тази криза и сигурността в региона.


- В хаотичната ситуация там, която така или иначе е опасна за Израел, навлизането на Русия промени нещата.


Израел има няколко интереса, които трябва да защитава в тази криза. Един от тях е да се уверим, че войната няма да плъзне на наша територия. Вторият – терористични групировки да не се възползват от ситуацията, за да станат по-опасни. Това важи особено за "Хизбула" - тя използва дейността си в Сирия, за да се сдобие с повече власт и сила, да получи повече и по-модерни оръжия, а ние смятаме това за директна заплаха.



Близкият изток е в състояние, подобно на това преди Първата световна война.

Слава богу, Израел няма общо с кризата в Сирия, но правителството реши да има координация с руснаците, за да намалим до минимум вероятността за инцидент между израелските и руските сили. Заради това премиерът отиде в Русия преди няколко месеца, срещна се с президента Владимир Путин и сключи технически споразумения. Те са само технически и нямат нищо общо с позицията на Израел относно цялостната ситуация в сирийската криза.


Израел, подобно на европейските страни, е изправен пред много интересно и тежко предизвикателство, защото традиционните граници на Близкия изток се разпаднаха. Сега регионът е в състояние, подобно на това преди Първата световна война, преди споразумението Сайкс - Пико.


Смятаме, че от този хаос започва да изплува диференциация между умерените стабилни държави и хаотичните радикални места, които са отчасти държави, отчасти "провалени държави", отчасти други организации.


Още сме в началото на процеса. Дано примирието в Сирия да позволи влизането в сила на някакъв механизъм за стабилност. Според нашата информация примирието е временно и главно позволява на воюващите да си върнат силите. Населението и организациите са изтощени след шест години война. Да се надяваме, че от тази неочаквана и доста неясна ситуация ще се роди нещо, което да сложи край на тази криза, засягаща Европа и отиваща много по-далеч от границите на района.


Ще видим дали в бъдеще Израел ще граничи с няколко сирийски държави.


- Много е възможно. Дезинтеграцията на Сирия е възможна, но не знаем какво ще се случи и се надяваме, че международните сили, които опитват да оформят бъдещето на страната, ще го направят мъдро, така че да създадат стабилна, обединена Сирия.


Бих предпочела да кажа стабилна, обединена, умерена и искаща мир Сирия, от което ще спечели целият регион.


Но се боя, че още има много път дотам.


Израел трябва да се увери, че няма да има разливане на войната в Сирия на негова територия.

© Bassam Khabieh, Reuters

Израел трябва да се увери, че няма да има разливане на войната в Сирия на негова територия.


Руският самолет, който бе взривен през ноември, бе нападнат от терористи от Синайския полуостров. Очевидно в южната част на Израел се развиват различни процеси в сравнение със ситуацията с "Хизбула". Какво се случва с "Хамас" и връзките им с екстремистките сили?


- "Хамас" не пое отговорност за свалянето на руския самолет, но бих казала, че има много очевидна връзка между терористичните групировки, които действат наоколо. Това, което виждаме днес, е възход на екстремистки ислямистки групировки в Африка, например "Боко Харам", други - в Либия, трети - на Синайския полустров.


"Хамас" е много близка до тях като сунитска радикална организация, защото има собствена територия. По отношение на амбициите и жестокостта им, на непоколебимостта да нападат цивилни, на притежанието на много сложни оръжия "Хамас" е част от тази позорна компания и за съжаление ние сме първата им жертва. Казвам първата, защото палестинците също са жертви на "Хамас" и други радикални групировки, но смятам, че Израел страда най-много.


Третата заплаха спрямо Израел, която не е много известна в България, са атаките с ножове срещу евреи - цивилни и военни, от последните месеци. Имате ли отговор откъде идва това и кой е отговорен?


- Няма групировка, която е поела отговорност за тези атаки, ако изобщо някоя стои зад тях. Виждаме, че има някаква организация на много местно ниво – отделни квартали и градове са по-активни в тази терористична вълна, наричана от някои "интифада на индивидите".


За съжаление тя продължава от над три месеца и ескалира. В началото бяха предимно нападения с ножове и автомобили, а сега се употребяват и огнестрелни оръжия. Освен това терористите са много млади, някои са деца на по 12, 13, 15 години и това е много тревожно.


Смятаме, че в крайна сметка отговорността не принадлежи толкова на организации, колкото на атмосферата, която възвеличава подобни атаки, която окуражава младите хора да действат и да жертват живота си. Те знаят, че ще бъдат застреляни, може би 80% действително биват ликвидирани на място. Когато момиче на 12 години вземе остри ножици и отиде да наръга войник, полицай или охранител пред кафене, тя няма шанс срещу него и въпреки това отива.


Тези млади хора са насъсквани. Сайтове, свързани с "Ислямска държава" и други радикални групировки, подтикват децата да пожертват живота си. Те се организират през всякакви социални мрежи и за съжаление чрез ужасяващата образователна система в Палестинската автономия и в Газа. Тя славослови атаките, тя ги окуражава.


При това говоря за образование в ранна детска възраст. Деца на 4 години са учени да пеят и танцуват за тази неща. "Какъв искаш да станеш, като пораснеш? Шахид, искам да умра!" Тази култура на величаене на смъртта е непозната на западната и еврейската мисъл и е напълно неприемлива. За съжаление ние сме жертвите на това образование.


Посланикът на Израел Ирит Лилиан: В България може да се развиват високи технологии

© Александрина Гинкова


Да поговорим и за злополучния инцидент в България, защото името на Израел бе свързано с него. Става въпрос за инцидента с палестинското посолство (където миналата седмица бе открит трупът на палестинец, издирван за екстрадиция - бел. ред). По какви причини Израел искаше този човек да бъде екстрадиран?


- Този човек бе представен като едва ли не палестински герой, а беше убиец.


Бил е осъден по гражданското право в дело за криминално престъпление и лежеше в цивилен затвор, от който е избягал. Избягал убиец, който имаше късмета да остане тук, без да бъде идентифициран много дълго време.



Палестинецът (Омар Зайед) бе убиец, а го представят като герой.

През декември Израел поиска екстрадицията му и за съжаление той избяга в палестинското посолство, което, разбира се, е нарушение на Виенската конвенция. Смятаме, че посолството не трябваше да дава убежище на този човек, а да позволи на българската съдебна система да изиграе ролята си. Оттогава Израел няма нищо общо с инцидента и затова не мисля, че мога да коментирам повече.


Най-добрият начин да свържем два народа е чрез културата. Имате ли планове за някакви културни инициативи или младежки обмени в следващите месеци?


- С колко време разполагате за разговор? Имаме толкова много инициативи!


Вече започнахме. В края на миналата година представихме нова израелска книга, преведена на български, и имаме планове в следващите месеци да съдействаме за издаването още 2 или 3 книги от писатели, които не са много познати в България.


На "София филм фест" Израел е много добре представен с 3 или 4 филма, както и с много интересното присъствие на председателя на Израелската филмова фондация, който ще дойде тук, за да участва в творчески работилници.


Работим по дългосрочен план за представянето на Борис Шатц, който е основател както на българската Национална художествена академия, така и на израелската Академия за изящни изкуства. Тази година празнуваме 110 години от основаването на израелската и 120 години от основаването на българската. Историята е интересна и възхитителна и обсъждаме да направим нещо по-кохерентно за живота и работата му в София.


Културата е важна за нас като място за диалог между младите поколения и гражданското общество. Бих казала, че икономиката и културата са най-важните устои в отношенията между два народа.


Ще споделите ли някоя лична история, която ви е впечатлила в България?


- Бих казала, че всеки израелец, идващ тук, винаги помни спасяването на българските евреи, но малко хора знаят, че то е свързано и с депортацията на евреите в Македония и Тракия. На Международния възпоменателен ден на холокоста отидох в Кюстендил и бях трогната от това колко хора дойдоха с лични истории на това мемориално събитие. Не задължително техни истории - понякога просто разкази на родителите и дядовците им. Дойдоха, защото чувстват, че това е опит, споделен между България и Израел, между техните истории и моята.


Освен това намирам всеки ден тук за чудесно изживяване. С течение на времето ме канят на всякакви събития и опознавам българите като много сърдечни хора. Наистина чувствам, че споделям изживяванията и тревогите на хората, с които работя тук. Започвам да мисля като тях - колко е красива страната, какъв чудесен човешки ресурс има, защо хората биха я напуснали, защо е толкова бедна. Тези въпроси се интегрират в посланическото ми ДНК.


Споменатите от вас срещи в Кюстендил ми напомниха, че хората забравят, че случилото се по време на холокоста не е само по учебници и документални филми, а преди всичко лични истории.


- Точно затова реших да говоря за баща си, които е оцелял от холокоста. Опитвам да бъда свидетел, защото много добре знам, че след няколко години няма да имаме толкова много оцелели.



Холокостът не е добре представен в българската образователна система.

Чувствам се свободна да споделя и критиката си, че холокостът не е добре представен в българската образователна система. Опитваме се да се справим с това. Всяка година водим учители от България в Музея на холокоста в Израел, за да минат през работилници как може да бъде преподавана темата. В непрекъснат диалог сме с Министерството на образованието, защото, за да бъдат оценени българските действия навремето, трябва да сме наясно с широкия контекст на събитията.


Вярвам, че всеки ученик, който завършва гимназия, знае историята за спасяването на евреите. Но не съм съвсем сигурна, че знае също толкова и за широкия контекст, за факта, че 6 млн. евреи са били убити. За толкова много роми, ликвидирани в концентрационните лагери, какво е лагер на смъртта, какви са идеите, довели до тях.


Това ме притеснява много, защото зад това конкретно историческо събитие има идеология и процес, в който обикновени хора са станали жертви на много зли идеи. Живеем в период, пълен с предизвикателства, и ако не изучаваме историята на холокоста много внимателно, не съм сигурна, че ще можем да ги преминем.


Тревожите ли се от случващото се в Европа покрай мигрантската вълна?


- Много. Тя със сигурност променя културно Европа.


В много страни виждаме възход на крайнодесните, ксенофобски партии. Дори да не са партии, а само реч – ксенофобска, расистка, нетолерантна, това е огромна заплаха за обществата ни.


Разликата между враждебната реч спрямо мигрантите и антисемитизма е малка, почти няма такава. Това е заплаха срещу културата ни, която трябва да бъде по-състрадателна, по-толерантна, да вижда имигранта като човешко същество в беда.



Трябва да сме по-състрадателни, да виждаме имигранта като човешко същество в беда.

Това са хора, минали през огромни травми. Аз произхождам от народ, минал през огромна травма, и не е лесно да живееш след нея.


Това е голямо предизвикателство за обществото, особено ако искаме те да се върнат и да възстановят земята си. Трябва да им дадем много сила и не мисля, че това ще се случи с омраза и отдалечаване.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK