Любовта към късото еспресо, или ще преодолее ли Starbucks италианското "не"

Любовта към късото еспресо, или ще преодолее ли Starbucks италианското "не"

© Associated Press



Изминали са близо 30 години, откакто Starbucks започна похода си за завладяване на любителите на кафето в света. Единствено Италия, традиционната родина на тъмното еспресо и капучиното с пяна, оставаше извън обхвата на американската верига от кафенета - от замръзналите върхове на Доломитите до горещата Сицилия няма нито един клон на Starbucks, пише Карола Френцен за ДПА.


Творения като Java Chip Frappuccino и Iced Caramel Macchiatos (напитки на базата на еспресо с добавки като карамелен или шоколадов сироп, бита сметана, шоколадови парченца, кубчета лед и т.н.) очевидно са твърде измислени, а вероятно също твърде сладки и с прекалено много сметана, за изтънчения италиански вкус. Сервирането в американски стил на воднисто кафе в огромни чаши често ужасява италианските майстори с техните миниатюрни чашки.


Компанията ще изпробва дали колективното италианско "не" все още е в сила идната година, когато планира да постави зелено-бялото си лого в Милано в сътрудничество с италианския си партньор Percassi.




Мнозина са скептични към авантюрата на Starbucks в Италия, тъй като големите, подсладени и изобилстващи от сметана и ароматизирани сиропи напитки на веригата не се вписват в представите на италианците, известни с привързаността си към силното късо еспресо.

© null

Мнозина са скептични към авантюрата на Starbucks в Италия, тъй като големите, подсладени и изобилстващи от сметана и ароматизирани сиропи напитки на веригата не се вписват в представите на италианците, известни с привързаността си към силното късо еспресо.


Някои експерти са скептични дали италианските клиенти някога ще изпитат топли чувства към американската кафе-мечта.


"Италианците не харесват този тип масови продукти, особено от огромните пластмасови чаши", заявява Адриано Санторо, бариста (барман, специализиран в приготвянето на кафе) в Bar del Cappuccino в центъра на Рим, което е определяно като едно от най-добрите кафенета на италианската столица.


Високият италианец се смее, докато майсторски работи с машината за еспресо.


"Те използват карамелов сироп и канела и други подобни. Ако поръся канела в нечие кафе тук, в Италия, ще ми го плиснат в лицето", казва той. Според Санторо Starbucks е за тийнеийджъри и туристи, а не за истински любители на кафето.


Американка, седнала на бара, се съгласява с него. Криста е от Чикаго, но от 15 години живее в Рим. Тя разбърква млечната пяна в чашата си с ароматна напитка. "Не бих стъпила в Starbucks нито тук, нито в САЩ", твърди тя. Защо?


"След като веднъж сте опитали италианско кафе, никога няма да вкусите отново това нещо, което правят в САЩ", уверява жената.


Шефът на Starbucks Хауърд Шулц обаче е уверен, че достатъчно дълго е проучвал пазара. "Всичко, което сме постигнали досега, е изградено на основата на прекрасния опит, който много от нас са имали в Италия", посочва той.


През 1983 година, когато Starbucks все още продава кафе на зърна в само няколко магазина в Сиатъл, Шулц (тогава мениджър, отговарящ за маркетинга) посещава търговско изложение в Милано.


Преживяванията му в кафе-баровете на града предизвикват революционна промяна в собствените му виждания и вдъхновяват съвременната концепция на Starbucks.


"Италианците са създали театъра, романтиката, изкуството и магията на еспресото" - тези думи на Шулц са цитирани на сайта на компанията.


Изпълнителният директор на Starbucks Хауърд Шулц смята, че достатъчно дълго е проучвал пазара и ще успее да впише практиките на веригата в традициите на Италия.

© Reuters

Изпълнителният директор на Starbucks Хауърд Шулц смята, че достатъчно дълго е проучвал пазара и ще успее да впише практиките на веригата в традициите на Италия.


Той описва изживяването като истински "сутрешен ритуал", извършван на елегантен бар, с общност от редовни клиенти и баристи, които се познават.


"Тръгнах си от Италия, абсолютно зареден с енергия от тази култура", разказва бизнесменът.
Няколко години по-късно той отваря първото кафене на компанията в САЩ.


Starbucks вече има около 23 хил. заведения в над 70 държави. Веригата работи в Тунис и Казабланка, а скоро ще добави в списъка си и Йоханесбург. Пекин, Токио, Рио де Жанейро и Москва - едва ли има голям град в света, където почитателите й да не могат да се отпуснат в удобните кресла на Starbucks. Освен в Италия.


Сега Шулц е убеден, че компанията е готова за тържествено влизане на италианския пазар.
Starbucks ще подходи към дебюта си в Италия с "огромно смирение и безкраен респект към културата й", привличайки клиенти със създаване на изключителна атмосфера, допълва Шулц.
От финансова гледна точка компанията лесно може да си позволи евентуален неуспех - веригата от години непрекъснато отчита рекордни резултати.


Глобалните й приходи през 2015 година достигнаха 19.2 млрд. долара, което е повишение със 17 % спрямо предходната година. Компанията се разраства стремително, особено в Китай и азиатско-тихоокеанския регион.


Духът на Шулц и неговите сътрудници все пак определено няма да бъде приповдигнат, ако претърпят неуспех в родината на еспресото.


За разлика от бариста Санторо собственичката на Bar del Cappuccino Клотилд Дото обаче е уверена, че Starbucks може да постигне успех в "Bella Italia".


"Те работят много професионално и ако използват добри италиански продукти, може да се получи. Може би времето за Starbucks в Италия наистина е дошло", казва Дото. (БТА)

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK