Председателят на словенския парламент: Ако не сме обединени, политиката за мигрантите ще зависи от Германия

Милан Бърглез - председател на парламента на Словения

© Георги Кожухаров

Милан Бърглез - председател на парламента на Словения



За мигрантската криза и как тя се отразява на отношенията между европейските държави "Дневник" говори с д-р Милан Бърглез – председател на парламента на Република Словения. Д-р Бърглез заема тази длъжност от 2014 г. като депутат от Партията на Миро Церар (по-късно преименувана на Партия на модерния център). Умерената политическа сила спечели изборите само месец след създаването си. Д-р Бърглез е бил вицепрезидент на Словенския Червен кръст и преподавател във Факултета по социални науки на Люблянския университет.


- Вълната от хора от Близкия изток и Афганистан е голямото събитие в Европа от последните 12 месеца. Как се отрази на Словения затварянето на т.нар. Балкански маршрут на мигрантите към Европа?


- Основният проблем бе, че заради оградите на унгарската граница всички минаха през Словения, почти половин милион души. Някак успяхме да ги транспортираме, защото никой не искаше да остане, и да им дадем основна помощ. Най-често се грижехме за тях в продължение на ден, не повече. Но това не бе дълготрайно решение, защото не можехме да си сътрудничим с Хърватия.




С помощта на Европейската комисия успяхме да съберем всички държави в този "Балкански пакт" и след смяната на правителството (в Загреб, бел.ред.) установихме по-добра координация с Хърватия. По северната ни граница Австрия опита да спре потока, дори напълно затвори границата, а ние успяхме да предложим на Македония да затвори.


Не бих казал, че идеята беше изцяло наша, имаше и желание от македонска страна, за което вероятно те са си имали вътрешни причини. Тогавашните опозиция и правителство някак се споразумяха. Междувременно ние също трябваше да вдигнем огради, защото зелената граница с Хърватия се ползваше, за да се пратят мигрантите в Словения. Беше трудно да се справим с потока.


- Той промени ли се след това?


- Да, разбира се. Преди това не можехме да участваме солидарно в квотите, беше невъзможно. Но сега го искаме и ще го направим. Освен това променихме закона за предоставяне на убежище, като той продължава да съответства на Женевските конвенции и Конституцията ни. Тя, разбира се, признава правото на убежище като човешко право и не сме наложили ограничения, както някои други държави.


Не сме наложили пределни квоти за това колко души можем да приемем. Готови сме да бъдем солидарни, макар че трябва да се свършат много неща.


- Мислите ли, че кризата може да се отрази на отношенията между Източна и Централна Европа, от една страна, и Западна, от друга?


- Определено. Повечето от държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни са изцяло против солидарността по тази тема. Това не е много добре. Те биха искали да видят солидарност в борбата си с Русия, а от друга страна, когато трябва да се справим с нещо, идващо от юг, като мигрантите, не желаят да бъдат солидарни. Смятам, че трябва да споделяме тежестта на всички въпроси и поне да се опитаме да не предизвикваме по правен път нещо, което Брюксел прави по въпроса. Нужно е да сме обединени. В противен случай всичко ще зависи от поведението на Германия, а това не е добре.


Повечето от държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни са изцяло против солидарността по тази тема. Това не е много добре. Те биха искали да видят солидарност в борбата си с Русия, а от друга страна, когато трябва да се справим с нещо, идващо от юг, като мигрантите, не желаят да бъдат солидарни.


- Какво е поведението на Германия?


- От една страна, те бяха против нашата идея за затваряне на Балканския маршрут. В крайна сметка приеха, че възможностите ни са били изчерпани и държави, сред които е и моята, нямат против да приемат мигранти и бежанци. (Винаги използвам тези два термина).


Но тези хора не искат да остават. Проблемът е, че релокацията няма как да работи, при положение, че те искат да идат само в някои държави от Европейския съюз. Нужна им е позитивна мотивация, тоест, да знаят какъв базов стандарт ще получават във всяка европейска държава, ако поискат убежище. Защото едно е да подадеш молба, друго е тя да бъде удовлетворена.


Има и два различни статута – единият дава убежище, а другият "субсидиарна защита". Освен това в Европа я има и тази идея за "безопасни" държави... Има много неща, които не са наред. Споразумението с Турция може да спазва международното право, само ако гарантира индивидуално отношение, в противен случай имаме проблем. Индивидуалното разглеждане на случаите е право на всеки, който идва, а е много трудно да се постигне.


- Смятате ли, че схемата за релокация, която европейските лидери приеха през септември, може да проработи?


- Не съм съвсем сигурен, поне за нас вероятно ще сработи, както и за някои западноевропейски държави. Други източноевропейски страни опитаха да предприемат правни мерки срещу нея, но не вярвам, че Съдът на Европейския съюз ще заеме страната на източноевропейските държави.


Не съм сигурен и че ситуацията е достатъчно ясна в правен смисъл, за да се направи преценка на това дали схемата е възможна. Регламентът от Дъблин също трябва да бъде преосмислен, но ще е трудно без компромиси между държавите.


Не вярвам, че Съдът на Европейския съюз ще заеме страната на източноевропейските държави.


- В Словения сякаш няма такъв уклон към крайнодясното, както в други държави от Източна и Централна Европа.


- О, има. Имаме крайнодесни, които биха се радвали на модела на унгарския премиер Виктор Орбан и се надяват да вземат властта чрез него. От друга страна, имаме и екстремно леви, които искат границите да са изцяло отворени. А ние сме по средата, трябва да балансираме и това понякога бе било много опасно.


В крайна сметка успяхме да се придържаме към германското разбиране за това какво да се прави – разбирането на партията на канцлера Меркел, а не на "Алтернатива за Германия". Можем да преговаряме, защото имаме единомислие по това какво следва да се прави в тази ситуация.


Но имахме трудности с това да убедим населението, че трябва да спазваме хуманитарните норми. Заради две неща – потокът влияеше на местата, около които минаваше, докато останалата част от държавата си работеше добре, дори когато 15 000 души идваха всеки ден в Словения.


Журналистите спряха да правят новини, когато потокът падна до 5000, но дори това е прекалено много за страната. Много е трудно. Но имаме система за гражданска защита, полицията и армията също ни съдействаха, както и хуманитарни организации и доброволци. Това сработи временно за нас, но тази система не може да се поддържа.


- Можете ли да сравните сегашната криза с бежанската криза през 90-те години?


- Основната разлика е, че тогава хората, които идваха в страната, искаха да останат и при нас вече имаха социални връзки. Нямаше нужда да се защитаваме, изобщо нямаше мислене в контекста на това, че трябва да пазим нашето население от нещо. Сега е трудно да преподаваме езика си на хората, които идват.


По-лесно е да обясним, че искаме да помогнем на уязвимото население – самотните деца или семействата. Тогава хората са по-малко склонни да се противопоставят на приема и засега това работи добре. В началото, заради крайнодесните, те протестираха преди създаването на какъвто и да е център в някои части на Словения. Но успяхме да преодолеем това.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1930 Неутрално

    "Тогава хората са по-малко склонни да се противопоставят на приема и засега това работи добре."

    А въпросът е защо хората се противопоставят на приема? Не съм съгласен с това, някой, който би трябвало да служи на избирателите си, да прави такива опити за манипулация.

    Panta rhei....
  2. 2 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1300 Неутрално

    То, всичко в ЕС си зависи от Германия

  3. 3 Профил на ddemivor
    ddemivor
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#2:"daam"]То, всичко в ЕС си зависи от Германия[/quote]
    Ами, който плаща музиката, той я поръчва...

  4. 4 Профил на damianrm1
    damianrm1
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Много приказки-вместо да каже кратко-Благодаря на Македония и на България, че показа че знаят какво е граница и как се пази! Не като германците, дето още не са вдянали, за какво иде реч ...

  5. 5 Профил на nqb06371969
    nqb06371969
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#4] от "damianrm1":

    И за сметка на това имигрантите в Германия са главно от бивша Югославия, но Границата има проблем с бежанци... Които по конвенцията за бежанците, която е подписана от всички държави в Европа и ратифицирана в пълния си вид от тях ( без Турция, хмм какво съвпадение... ) имат права. И като си се самозадължил като си подписал конвенцията да правиш разлика между бежанец ( да речем 400 000 от Сирия ) и имигрант ( да речем 700 000 от Босна и Косово ) да говориш за граници е смешно... Ако бяхме се отказали от конвенцията, хубаво ама не. Все още е част от законодателството ни и никой нито е бил Германия, нито Словакия, нито която и да е държава в ЕС да я подписва или пък продължава да ги бие да са част от нея. Но се реве и се пишат на парче закони за изкуствено отежняване на ситуацията на бежанците, но като всички са против както казвате, защо не искате да се отмени конвенцията? Докато е в сила всички простотии, които правим по границата са противозаконни.

  6. 6 Профил на nqb06371969
    nqb06371969
    Рейтинг: 221 Неутрално

    http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/kosovo/11426805/Exodus-from-Kosovo-Why-thousands-have-left-the-Balkans.html

    Ето какви са хората които отиват в Германия.

    От Сирия, Афганистан, Сомалия и Еритреа общо съставляват под 50% от притока в Европа...

    То е просто липса на елементарен преглед на данните. И това няма и общо със състоянието на Косово преди 15 години. Има общо с икономическото му окепазяване последните има няма 4 години.

    http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/1/18/Five_main_citizenships_of_%28non-EU%29_asylum_applicants%2C_2015_%28number_of_first_time_applicants%2C_rounded_figures%29_YB16.png

    И Словакия с 600 си общо бежанци за 2015та да си гледа работата!

  7. 7 Профил на nqb06371969
    nqb06371969
    Рейтинг: 221 Неутрално

    http://www.asylumineurope.org/reports/country/germany/statistics

    Ето виж цифрите тук:

    103 000 от Сирия.( Колко са Кюрди или Асирийски Християни не си питал, отговорът е доста).

    49692 от Албания....
    35582 от Косово...
    24486 от Сърбия...
    12704 от Македония...

    Ама така са им показали Македонците как се спира бежанска/ мигрантска вълна като половин процент от Македония се е преселил в Германия и това са само легално потърсилите убежище.

    Смях в залата...

  8. 8 Профил на nqb06371969
    nqb06371969
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Ако се чудиш защо някой държави ги няма в списъка ето заради това:

    http://www.bbc.com/news/world-europe-33686505

    Промени в законодателството за да се намалят броя на хората търсещи убежище от Босна и Сърбия миналата година....

    Та ако се чудиш като казват мигранти Германците какво имат предвид, говорят за нас, балканците. Не за Сирийците. Те са под 20% от потока легално, нелегално и търсещите убежище хора отиващи в Германия. И повечето от тях арабския им е втори език.

  9. 9 Профил на johnniewalker
    johnniewalker
    Рейтинг: 844 Неутрално

    Хората са против да ги мъкнат насила в бъдеще за което историческата им памет крещи, че е опасно за потомците им.

  10. 10 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1930 Неутрално

    До коментар [#9] от "johnniewalker":

    +++

    Panta rhei....




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK