Израелският писател Елис Шуман: Преоткривам България в книгите си

Израелският писател Елис Шуман: Преоткривам България в книгите си

© Георги Кожухаров



Елис Шуман е израелски писател, влюбен в България. Действието на две от книгите му се развива у нас, но засега е преведена само последната - "Бургаската афера", посветена на жертвите на атентата през 2012 г. на летището в черноморския град. За красотата на България, видяна през очите на чужденец и за живота в кибуц, "Дневник" говори с Елис Шуман.


Разкажи ни повече за последната си книга.


Книгата тъкмо излезе в България и досега не е била публикувана на английски. Тя разказва за последиците от терористичния атентат в Бургас през юли 2012 г., за който мисля, че хвана България неподготвена. Книгата ми е фикция за това какво се е случило след атаката – петима израелци и един българин, за съжаление, загинаха, но аз си представих общо разследване на България и Израел кой стои зад това. За мен бе очевидно, че това не е работа на един човек, а на цяла организация и дори днес тя не е понесла отговорност за това ужасяващо престъпление. Така че книгата ми е измислен разказ за това какво се случи след истинското събитие. Фикция, която започва с нещо истинско, но всичко друго е въображаемо.




Живял си в България със съпругата си преди няколко години. Какво се е променило, когато се връщате сега?


Живяхме тук в продължение на две години – 2009 и 2010 г. Миналата година се върнахме за пръв път в последните години. Сега всичко ни е познато, срещаме се с приятелите си, но няма нужда да правим снимки на всичко, а е сякаш сме си дошли у дома. Ядохме шопска салата, но нямаше нужда да я снимаме. Нещата са се променили, но не много – София си има нова метролиния, а останалото е същото. Сякаш си идваме у дома, така се чувствам.


Писал си за България не само в български издания, но и в големи медии като "Хъфингтън пост". Какъв е образът на страната в чужбина?


Мисля, че повечето хора извън България не знаят нищо за нея. Със сигурност това важи за американците и англоговорящите навсякъде по света. Едно от желанията ми, след като живях тук, бе да привлека вниманието на чужденците към нея, дори на потенциални туристи. Защото мисля, че за хората от западните държави, тук не само има много неща, които да се видят, но и страната е много евтина.


По някакъв начин станах посланик на България, макар никой да не ме е назначавал. Когато се прибрах в Израел, България започва да ми липсва. Открих я в писането си, написах една книга, чието действие се развива в България – "Долината на траките", която засега е излязла само на английски, но се надявам един ден да излезе и на български.


По някакъв начин станах посланик на България, макар никой да не ме е назначавал.

След това започнах да пиша и туристически статии, за да окуража хората да дойдат в България. Една от първите бе точно в "Хъфингтън пост" и стана вирусна, щастлив съм да го кажа. Беше четена хиляди пъти и преведена на български два пъти, един път неофициално и един път официално, привлече вниманието както на чужденците, така и на българи, които си казаха: "Я, този чужденец пише за България".


А как изглежда България за Израел?


Мисля, че Израел е съюзник. Имаме много общо, дори в миналото си. Османската империя е управлявала Балканите, както и Палестина и тази част от света. В България, както и в Израел, има хора от различни религии. Имаме много общи неща в културата, дори и в храната. България има смесица от балканска и средиземноморска кухня, Израел също донякъде.


Премиерите ни много си приличат, един и същи тип личност са.

Когато живеехме в България през декември 2010 г. имаше много голям горски пожар в Израел, близо до Хайфа. Едни от първите пожарникари, които пристигнаха, бяха пратени от България. Сигурен съм, че има и военно сътрудничество. А сега и премиерите ни много си приличат, един и същи тип личност са, и мисля, че начинът, по който разсъждаваме, е подобен.


Много израелци идват на ваканция в България, някои търсят корените си. Вчера в Русе видяхме друг израелец, който каза, че е бил роден в града и е дошъл да го посети. Много други идват на ваканция на Черно море, на ски. Малко хора обаче идват като туристи в София и по планинските селца, което е жалко, защото тази част от страната трябва да бъде видяна.


В Израел наскоро крайнодесният Авигдор Либерман получи поста на министър на отбраната. Имайки предвид промените в правителството, мислиш ли, че то става по-твърдолинейно и как това ще се отрази на мирния процес?


Мисля, че мирният процес е в пауза от известно време. В Израел опитвахме много различни начини да задвижим нещата - с много мирно настроено правителство, с много по-безкомпромисно, но за съжаление не мисля, че времето е подходящо да постигнем мир. Моето поколение опитваше, но без значение какви правителства сме имали, и от двете страни има едно отношение против правенето на компромиси.


Понякога е нужен само един човек. Например, египетският президент Ануар Садат направи опит за война, после опит за мир и мирът бе постигнат с много безкомпромисен израелски премиер (бел. ред. Менахим Бегин), без изобщо да го очакваме. Понякога е нужна само една стъпка, но за съжаление не мисля, че това ще се случи. Надявам се, че може да стане в поколението на децата ми, но няма да е лесно.


Смяташ ли, че в Европа има възход на националистически и крайнодесни движения и това тревожи ли те?


Има много промени. Това, което се случва в Сирия и Ирак, макар да не мислехме, че ще стане така, засяга цяла Европа. Израел е остров, защитен от всичко, което се случва, а бежанците отиват към Европа и тази вълна хора, за съжаление, води до промяна в гледните точки, политиката, мненията и това прави нещата по-десни. Ситуацията се променя непрекъснато и е абсолютно непредсказуема.


Като млад си живял в кибуц в Израел, разкажи ни за това.


Кибуцът е уникален израелски начин на живот, но това, което са кибуците днес, е много по-различно от това, което са били преди 50 или 100 години. Те са създадени едва преди стотина години. Започват от хора, дошли в Палестина (по времето, когато още не е имало Израел) от Русия, от Източна Европа, социалистически настроени, идеалисти, с идеята да споделят и да изградят еврейска държава. Кибуцът е общество, в което всички са равни – мъже и жени. Всеки работи по земята и дори отглеждането на децата, макар това да е било тогава, а в наши дни не е така, не е било отговорност на родителите, а на общността. Децата дори не са живели у дома си, а в детски дом.


С промените в света, с навлизането на телевизията, на интернет, хората в кибуците са видели какво има в останалата част на света и, както с много други неща, не можеш да спреш промяната, прогреса. Така че животът там става малко по-личен, индивидите решават, че искат повече контрол върху живота си. Не мисля, че днес в който и да е кибуц децата живеят извън дома на родителите си. Има кибуци, в които трапезарията е обща, но и това се променя. Все повече хора ядат у дома си. Много членове работят в града каквото си пожелаят.


Съпругата ми и аз бяхме основатели на кибуц в израелската пустиня, далеч от всичко. Бяхме млади, бяхме идеалисти. Ние бяхме първите в кибуца, които се ожениха, бяхме на по 21-22 години. Първи имахме едно дете, после две деца, после три деца и после си тръгнахме. В началото бе много трудно – бяхме фермери, отглеждахме зеленчуци в пустинята, дояхме крави. Беше много идеалистичен начин на живот, но си тръгнахме, защото искахме повече контрол върху семейството си.


Още имаме приятели, които живеят там вече 40 години и начинът им на живот е много по-хубав. Те всички имат коли, а някога дори не можехме да мечтаем за това. Работят където си поискат. Кибуцът днес е много различен, някога се смяташе за елитно общество, но не е толкова различен от всичко останало, както беше някога.


Ти си роден и израснал в САЩ. Защо би отишъл от Америка в израелската пустиня да доиш крави?


Дойдох на 15 години с родителите си, беше тяхно решение. Напуснахме малка еврейска общност в САЩ, за да дойдат в еврейската държава. Завърших гимназия в Израел и, както са длъжни всички израелски тийнейджъри, отидох в казармата за три години. Клонът на армията, в който се присъединих, се казваше "нахал" и комбинира военна служба и живот в кибуц. Живяхме на границата с Йордания, преди да бъде сключен мирния договор. Само животът на границата бе важен за отбраната. Така жена ми и аз се оказахме в пустинята, далеч от родителите си, но в Израел. Родителите ми постигнаха желанието си синът им да израсне и живее в Израел.


Разкажи малко повече и за предишната си книга – "Долината на траките".


Първо, смятам, че двете години, в които живях тук, бяха проучване за този роман, въпреки че тогава не го осъзнавах. С жена ми пътувахме навсякъде и навсякъде откривахме древното минало на България. Дори не знаехме кои са траките – бяхме чували за римляните, за спартяните, но никога за траките. Едно от първите ни пътешествия бе до Враца. В регионалния музей там имаше много тракийски артефакти, после отидохме и в Казанлък, където е гробницата, виждахме ги и в София и на други места. Не осъзнавах, че е проучване, но когато се върнахме в Израел, обмислих ситуация, в която американец е дошъл до България и е изчезнал. Какво ще се случи? Потърсих начин да свържа това с траките, не исках да пиша история, която се развива в някогашна Тракия. Исках да свържа неговите приключения, приключенията на хората, които го търсят, с тракийското минало на България, както и с други изживявания в страната. "Долината на траките" е като представяне за някого, който не знае нищо за България. Наричам я "пътническа фикция", защото става въпрос за пътуване в България, но с цел, не е пътническа документална литература. Тя всъщност бе самиздат и реакцията бе доста добра. Днес има над 116 ревюта в "Амазон", много положителни. Хора, които не знаят нищо за България, са я чели и са научили малко, четена е и от българи, някои от които ми писаха "Елис, много е добра, но си сгрешил тук – не си описал правенето на ракия правилно!". Понеже бе самиздат, можех да я поправя. Надявам се, че някога и тя ще бъде публикувана тук, защото в нея чужденец пише за България.


Имаш ли идеи за нова книга?


Третият ми роман вече е готов, сега е при агентката ми в САЩ. Тя я чете и в същото време се опитва да продаде "Бургаската афера" на англоезичен издател - и това ще се случи. Третият ми роман също отново свързва България и Израел по друг начин. А следващата ми новела е тук (посочва главата си).


Има ли нещо, което би искал да добавиш?


С жена ми миналата година си дойдохме в България за пръв път от четири години. Всеки път е сякаш си идваме у дома, виждаме се с приятели, но всеки път опитваме нещо различно. Миналата година отидохме в Родопите за пръв път. Беше в края на май, прекрасен сезон, останахме на чудесно място. Тази година открихме Русе и пещера Проходна. Всеки път откриваме нещо ново. И в Израел е така, не сме били навсякъде, но всеки път има нещо ново да се види.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Човека е искрен. Евреите са интелигентни хора и симпатиите между двата народа са естествени и основателни. А и страната ни е хубава. Колко е хубаво да чуеш хубави неща за страната и народа от един чужденец! Ако спре отдела да съска българите срещу всички и всичко ще почнат и българи да казват добри думи за другите хора на планетата.

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  2. 2 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2845 Весело

    Купете му книжките и любовта може да стане вечна !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  3. 3 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 1733 Неутрално

    До коментар [#2] от "'ΕΡΕΒΟΣ":

    При положение, че авторът-нобелист се отпечатва в 600 броя, нали се досещаш на каква печалба може да разчита....

    За коалиция Анти-Пеевски: ДБ+Слави+Мая+БСП
  4. 4 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1264 Неутрално

    Как ли е стигнал до България? Интересно е да се прочетат книгите му.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK