Като през 70-те години, или защо не успя превратът

Като през 70-те години, или защо не успя превратът

© Reuters



Почти 250 загинали, близо 1500 ранени, хиляди арестувани, самолети и хеликоптери, атакуващи сгради в столицата, и страна, която часове наред е в хаос. И въпреки това опитът за преврат в Турция не успя.


Поредица от няколко сериозни пропуска са причина за това.


Може би основната причина е, че организаторите подходиха като през 70-те години на ХХ век сред технологиите и силата на уличния протест на ХХI век, казват в анализ за "Ройтерс" Едже Токсабай и Пол Тейлър.




"Този преврат очевидно е планиран добре, но по правилата на 70-те години"


казва и Гарет Дженкинс, анализатор по въпросите на отбраната, работещ в Истанбул. Напомняше повече на преврата в Чили от 1973 г. или на този в Анкара от 1980 г., отколкото на метеж в съвременна и организирана по западен маниер държава през 2016 г. Генералите и полковниците от преврата изглеждаха сякаш не са отишли по-далеч от познанията си от "предишната война".


Бунтовниците атакуваха в началото на уикенда и докато президентът е в курортния град Мармарис на западното крайбрежие. Те превзеха основното летище и блокираха мост над Босфора в Истанбул, изпратиха танкове срещу парламента и ключови сгради в столицата, овладяха контрола над важни кръстовища, нахлуха в държавната телевизия TRT, където обявиха комендантски час и забраниха на хората да излизат от домовете си.


Като през 70-те години, или защо не успя превратът

© Reuters


Но те не успяха да пленят никого от лидерите на управляващата партия или да блокират частните телевизии, мобилните оператори и социалните мрежи в интернет. В крайна сметка това позволи на президента Реджеп Тайип Ердоган и съратниците му да обявят, че са на свобода, и да призоват привържениците си по улиците за борба с превратаджиите.


Но основната им слабост е, че групата действа извън веригата на военното командване, което рязко ограничава способността ѝ да контролира ключови елементи от властта, казва турският анализатор Синан Юлген от Carnegie Europe. "Планът им се оказа неефективен, тъй като


не успяха от самото начало да овладеят някой голям военен обект или политически лидер


добавя бившият турски дипломат.


В същото време Ердоган, който от години притиска медиите и остро критикува социалните мрежи за намеса "отвън" в управлението му, сега изненадващо се обърна първо към тях, за да задържи властта си. Той заобиколи метежниците, като директно се обърна към почти 80 милиона граждани на страната чрез приложението FaceTime за смартфони и хората му разпространяваха призиви в "Туитър", "Фейсбук" и електронните пощи.


Само 20 минути след излъчването на телевизионното съобщение за преврат премиерът Бинали Йълдъръм отрече в "Туитър" властта да е свалена и уверяваше турците, че висшето командване на армията не подкрепя бунта. Докато войници превземаха TRT, управляващите уверяваха международни медии и световни агенции, че президентът е в безопасност.


Лидери като предишния президент Абдулах Гюл и бившият премиер Ахмет Давутоглу също бързо обявиха преврата за провал в разговори по мобилни телефони със CNN Turk и Al Jazeera. Това бе много по-различно от неуспешния преврат в СССР през август 1991 г., когато Михаил Горбачов бе блокиран във вила в Крим и бе принуден да научава новините от радио BBC World Service и да е безсилен да влияе на случващото се в Москва и страната.


Турският метеж прилича на бунта на испански офицери от 1978г.


когато те нахлуха със стрелба в парламента в Мадрид, но не получиха подкрепа от армията, а младият крал Хуан Карлос направи телевизионно обръщение в униформата си и призова хората да защитят конституцията.


Също като в пуча в СССР, лидерите на преврата в Турция разчитаха на наборни войници, които или до последно са смятали, че това е учение, или не са очаквали хиляди хора да излязат срещу тях. Разбунтувалите се части бързо се измъкнаха или предадоха.


Като през 70-те години, или защо не успя превратът

© Reuters


Нямаше подкрепа и от никоя от опозиционните партии – през социалните мрежи те също осъдиха бунта и призоваха към масови протести.


Отряд на метежниците нахлу в частната CNN Turk, но не успя да прекрати работата на редакцията или да прекъсне сигнала. След кратка бъркотия те подновиха предаването и в ефир водещата Невзин Менгю и генералният директор Ердоган Акташ описаха на зрителите какво са видели:


"В очите на тези млади войници имаше само страх и никаква следа от решителност или отдаденост на кауза


Казаха ни да напуснем, но не знаеха нито как да ни изгонят, нито как да изключат сигнала, така че през цялото време студиото се виждаше на живо".


В хаотичните минути се виждаше как мъж тича из студиото и скандира "Аллах Акбар!" (Бог е велик) в подкрепа на Ердоган и неговата умерено ислямистка партия. Предани на президента религиозни лидери задействаха духовниците по джамиите и посред нощ от минаретата се включиха високоговорителите с призиви да се излиза по улиците в името на "джихад".


Когато Ердоган пристигна на летището в Истанбул и даде пресконференция, събитията се обърнаха срещу метежниците. Това бе моментът, в който окончателно се разбра, че управляващите си връщат контрола и генералитетът не подкрепя преврата.


Като през 70-те години, или защо не успя превратът

© Reuters


Президентът остана в Истанбул, защото в Анкара нямаше сигурност в резиденцията му, в парламента или основни центрове на администрацията, атакувани с танкове и авиация. Но от най-големия град на страната Ердоган се обръщаше директно към народа и говореше за "държавна измяна". Скоро след призивите му пред летище "Ататюрк" се събраха хиляди.


"Този преврат се провали още преди да е започнал


Всичко бе аматьорско и не увлече по-голямата част от армията", коментира за Би Би Си Фади Хакура от лондонския институт "Чатъм Хаус". Според него моментът също не е бил подходящ – населението масово не желае още един военен режим на власт, а Ердоган от 2008г. насам прочиства командването на армията и полицията от хора, които не одобряват завръщането на ислямски обичаи, налагано от неговата партия.


За пореден път за случващото се бе обвинен живеещият в САЩ Фетхулал Гюлен и някаква изграждана от негови симпатизанти "паралелна държава" - нещо, което той отрича. Но има сериозни основания да се смята, че това е ход на Ердоган да си търси външен враг с някаква мъглява сила като средство за отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми.


Абдулах Гюлен

© Reuters

Абдулах Гюлен


Икономиката не е в цветущото положение от първите години, когато Партията на справедливостта и развитието дойде на власт. Ердоган е все по-авторитарен до степен че обезсмисли властта на премиера – по конституция най-важния пост – и Ахмет Давутоглу се отказа, когато разбра, че министрите му първо се консултират с президента и не може да влияе дори върху назначаването на регионални лидери на партията.


Британски медии коментираха в събота, че


в Турция срещу републиката от години има "пълзящ преврат" и го предвожда самият Ердоган


Когато бе подновена вътрешната война с кюрдските екстремисти, а в съседство бушува войната в Сирия, армията неизбежно получава нови възможности за политическо виляние. Фактът, че метежът изглежда идва основно от средите на военната авиация и военната полиция показва, че има бунт в части от армията, способни на бързи оперативни действия и разполагащи с информация, включително какво се случва в обществото.


Този път метежниците не успяха, вероятно и защото са прибързали, но бунтът е сигнал за разделение в обществото – все пак 30 милиона турци не гласуваха за партията на Ердоган – и ако то не бъде преодоляно, призракът на граждански конфликт няма да изчезне от страната.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK