Как бе арестуван вестник "Заман" - в туитове

17 турски журналисти, арестувани в събота, остават в ареста заради обвинения за членство в терористична групировка, съобщи в. "Гардиън", цитирайки държавата информационна Анадолска агенция.

След опита за преврат турското правителство започна да упражнява още по-тежък натиск върху медиите, който доведе до критиките на редица международни правозащитни организации.

Само миналата седмица бяха обявени заповеди за арест за 89 журналисти, поне 40 от които още са задържани, а за нощ правителството постанови затварянето на поне 131 вестника, телевизионни и радиостанции, издателства и новинарски агенции.

В списъка на заподозрените е и 72-годишната Назлъ Ълъджак, дългогодишен турски журналист и бивш депутат. Ълъджак е работила за вестниците "Терджуман", "Хюриет", "Йени шафак", "Сабах", "Бугюн" и "Таквим". В периода след преврата от 12 септември 1980 г. тя прекарва известно време в затвора, а през 1999 г. влиза в парламента като депутат от ислямистката Партия на добродетелта.

Голяма част от арестуваните са работещи във в. "Заман", свързан с духовника Фетхуллах Гюлен, когото президентът Реджеп Ердоган обвинява за опита за преврат.

Коресподентът на вестника във "Вашингтон" Махир Зейналов разказа арестите на живо в "Туитър".

Директорът за Турция в "Хюман райтс уоч" Ема Синклер-Уеб заяви, че липсват каквито и да било доказателства за участието на репортерите в опита за преврат, пише в. "Гардиън".

От "Амнести интернешънъл" коментират, че властите опитват да накарат медиите да замълчат и не се съобразяват с международното право.

Натискът върху журналистите в Турция не е нещо ново, но сега стига невиждани мащаби.

През пролетта в. "Заман" бе овладян от властите със съдебна заповед, назначени му бяха попечители и той смени редакционната си линия буквално за една нощ.

Двама журналисти от в. "Джумхюриет" - Джан Дюндар и Ердем Гюл, пък бяха осъдени на затвор заради разследването, с което показаха как турското разузнаване праща в Сирия оръжия под предлога, че товарът е от хуманитарна помощ.

В самата нощ на преврата нападения имаше в редакциите на редица медии, сред които и в. "Хюриет", който има и англоезично издание.

"Не се колебайте да стреляте", са казали войниците, нахлули в нюзрума на "Хюриет", разказва пред Poynter Емре Къзълкая, който е координатор на дигиталното съдържание на ежедневника.

Пред сградата са се събрали стотици хора с турски флагове в опит да защитят журналистите вътре и Къзълкая е разпознал някои от тях. Познатите му лица миналата година са били сред хората, нападали редакцията с камъни, недоволни от текстовете ѝ за президента Ердоган.

"Разбира се, че не е лесно да се работи в такива условия", казва Къзълкая пред Poynter. "Но в същото време сме на исторически кръстопът, така че работата ни тези дни е уникална и важна."

"Аз съм журналист", казва той. "Длъжен съм да казвам истината. Не мисля за възможните последствия. Ако се боя, тогава не трябва да работя това."

Официален източник, пожелал анонимност, обясни, че прокуратърата не се интересува какво са писали или коментирали репортерите и редакторите, а какво знаят за мрежата на Гюлен и как това може да помогне на разследването.

Вътрешният министерстър Ефкан Ала обяви, че от неуспешния опит за преврат в нощта на 15 срещу 16 юли са задържани повече от 15 000 души. Сред тях са около 10 000 военни, от които близо 8000 очакват да бъдат изправени пред трибунал.

Тези заповеди за арест "за пореден път се целят в журналисти, които си вършат работата, и криминализират дейността им", коментира председателят на Международната федерация на журналистите Филип Льорут.

Организациите напомнят, че преди дни турските власти забраниха специално издание на сатиричното списание Leman, 300 служители на държавните медии бяха отстранени от длъжност, а други 60 репортери, редактори и технически служители бяха уволнени от информационна агенция "Джихан" по заповед на попечителите ѝ, определени от съда.

"Репортери без граници" също се обяви против натиска върху медиите, който характеризира като "лов на вещици".

"Повсеместните и произволни атаки върху турските медии показват желание за отмъщение", коментира Йохан Бир, който е начело на отдела на "Репортери без граници" за Източна Европа и Централна Азия. "Време е властите да прекратят това."