"Достъп" до пазара на ЕС не е решение, твърди институт в Лондон

"Достъп" до пазара на ЕС не е решение, твърди институт в Лондон

© Reuters



Изборът между "членство" и "достъп" на Великобритания до единния пазар на ЕС на практика не съществува, защото икономически достъпът е много по-различна концепция с далеч по-малко ползи.


Това заключение на известната британска неправителствена организация Institute for Fiscal Studies (IFS). В неин доклад, разпространен в сряда, се посочва, че запазването на членството в единния европейски пазар се равнява на около 4% от британската икономика. Без него страната би понесла загуби за десетки милиарди паунда и то не може да бъде компенсирано като статут нито от система от двустранни търговски споразумения с останалите в ЕС 27 страни, нито от регулациите на Световната търговска организация (СТО).


В този смисъл, изборът пред правителството на Тереза Мей как да подходи към икономическите преговори за Brexit, изглежда се стеснява. Концепцията Single Market Access е безсмислена, тъй като всички в СТО – от Азербйджан до Зимбабве – имат "достъп" до ЕС като експортна дестинация.




От IFS припомнят, че членството върви заедно с вноски в бюджета на ЕС и приемане на бъдещите регулации на съюза. Макар предимствата от този вариант да не са особено видими в икономиката, те съвсем реално биха донесли повече финансови ползи, отколкото разходи, допълват авторите. Членството премахма бариерите за търговия по начин, който никоя от съществуващите търговски споразумения, митнически съюз или зона за свободна търговия могат да конкурират. Това важи особено за регулаторните и лицензионни пречки, които напоследък са се оказали относително по-важни от митата и акцизите, разясняват от IFS.


Британският сектор на услугите е най-зависим от бъдещия статут на търговските отношения. През 2015 г. той е заемал 44% от експорта на страната, поддържаща значителен дефицит в този сегмент. ЕС е най-голямата дестинация за износ на услуги, като заема почти 40% от целия експорт, докато икономики като Китай, Индия, Русия и Бразилия заедно заемат по-малко от 5%.


Примерът с ефекта от експорта за Китай е особено красноречив – ако до 2030г. китайската икономика поддържа солиден растеж, а британският износ по други направления стагнира, то след 15 години той би достигнал 68 млрд. паунда, докато през миналата година за ЕС износът е бил 222 млрд. паунда.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK