© Юлия Лазарова
По-добре в ЕС от Унгария, Хърватия, Кипър и Гърция, но по-зле от Румъния. Така изглежда България в годишната оценка за степен на развитие, направена от над 100 специалисти по молба на германската фондация "Бертелсман".
От разпространения в четвъртък доклад с 10-бална система се вижда, че най-висока оценка (6.3.) България получава за екополитика, по средата (4.9) е в икономическите политики и е под средните оценки за социална политика (4.3).
Авторите на изследването, посветено на перспективите за бъдещето пред 41 държави, членуващи в ОИСР и в ЕС, стигат до извод, че през последните две години проблемите се задълбочават, отчасти дори драматично.
Българската част от доклада е дело на Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и СУ "Св. Климент Охридски" и Мария Попова, преподавател по политически науки в McGill University в Монреал, координирани от Франк Бьонкер, преподавател по икономика и публична администрация в университета Riesa до Дрезден.
Управлението
Според тях България е със слаби позиции за капацитет на изпълнителната власт (36 позиция). Тази година тя леко е подобрила този показател и се е върнала на нивото от 2014 г. Оценката е, че представянето на правителството се е подобрило, включително след вълна от протести, принудила агенции и регулаторни органи да се отворят за повече прозрачност и участие на обществеността. Създаването на фискален съвет би подобрило оценките за ефекта върху бюджета от правителствените политики, препоръчват авторите. Според тях има проблем с централизираното координиране дейността на министерствата, а в комбинация с особеностите на коалиционното управление се отварят възможности върху властта да влияят частни интереси.
Отчетността
Влошава се отчетността на административните служители, гражданският интерес не се фокусира върху политики, засягащи големи групи хора, неравностойно е познаването на това какво се върши, а медиите не предоставят висококачествена и достоверна информация.
Ограничен ресурс за контрол имат депутатите, отслабват се функциите и независимостта на Сметната палата, а фигурата на новия омбудсман потенциално отслабва ролята на тази важна институция, се изброява в доклада.
Икономическите сдружения са относително по-силни, но и те не работят заедно добре, а други организации по интереси типично действат като активисти на определени интереси, а не като анализатори.
Икономическа среда
Относително ниска спрямо международните стандарти е оценката за макроикономическата среда (34), но все пак се отчита известно подобрение. Авторите посочват позитивни факти като овладяването на дефицита, постепенното намаляване на безработицата, гъвкавият пазар на труда. Но също така България е силно зависима от еврофондовете, данъчната ѝ система е основана в значителна степен върху сборовете по ДДС и макар корпоративните и подоходните данъци да са ниски, има прекалено много бюрокрация.
Социална защита
Социалната мрежа е с толкова "дупки", че по този показател България е на дъното (40) по социални политики и оценката ѝ се влошава спрямо 2014 г. Сравнително слабо образование със значителна неравномерност в разпределението му в страната, висока степен на неравенството в доходите и социалното изключване, трудно интегриране на малцинства, чужденци и хора с недостатъчно образование са други от изброените оценки.
Ниско е качеството на здравеопазването, бюджетните помощи за отглеждане на деца са ограничени и само подкрепата от семейството и силни закони за отпуск по майчинство позволяват да има толкова голяма заетост при жените.
Под въпрос е устойчивостта на пенсионната система. Няма адекватна политика за интегриране на мигранти, ксенофобията е масова.
Слаба демокрация
В този дух качеството на демокрацията в България е относително слабо (35) и тук няма промяна спрямо 2014 г. С намаляване властта на важни конституционни институции Унгария слиза тази година н апоследно място по индекс на демократичност.
В България има подобрения като преференциалното гласуване и възможността за референдуми, но фирмите продължават да плащат на партиите срещу услуги от властта, много медии са притежавани от бизнес групи в правителствени договори и търгуват благосклонни публикации срещу нови бизнес поръчки. Структурата на собствеността на медиите често е непрозрачна, независими онлайн медии започват да влияят на изборния процес.
Добрите новини са само за екополитиките (16 място) и подпомагането на сектора на възобновяемите източници, което напоследък се ограничава. Сравнително добра е защитата на горите и биоразнообразието Но страната няма единна стратегия за водните си ресурси и макар екоорганизациите да са най-влиятелните представители на гражданския сектор, бизнес интереси водят до нарушаване на екополитики особено в минното дело и туризма.
