Германия се обяви за "Шенген за отбрана"

Урсула фон дер Лейен.

© Reuters

Урсула фон дер Лейен.



Министърът на отбраната на Германия се обяви за създаване на европейски "отбранителен съюз" по време на посещение в Литва, където Берлин се подготвя да оглави нова бойна група от около 1000 души, целяща да действа възпиращо срещу евентуална руска агресия.


"Време е да се движим напред към Европейски отбранителен съюз, който в същността си е "Шенген за отбрана", каза Урсула фон дер Лейен във Вилнюс. "Това очакват от нас и американците", добави тя.


Терминът "Шенген за отбрана" бе употребен за пръв път през август в съвместна публикация във френския Le Monde на министрите на отбраната и на външните работи на Италия Роберта Пиноти и Паоло Днжентилони.




Европейският съюз отдавна обсъжда по-тесни връзки в отбраната, които да не подкопават предвожданата от САЩ основна организация за европейска отбрана НАТО. Инициативите в тази посока зачестиха напоследък зради по-агресивната политика на Русия и влошаващите се конфликти в Близкия изток.


Решаващо за този процес се оказа решението за напускане на ЕС от Великобритания, която традицинно е против създаването на "армия на съюза". В подкрепа на подобна интеграция се обявяват Германия, Франция, Италия и мнозина от източноевропейските страни членки.


Неотдавна канцлерът Ангела Меркел подкрепи идеята за повече съвместни отбранителни операции с трите балтийски републики, които се чувстват особено уязвими след анексирането на Крим през март 2014 г. Германия вече има тясно сътрудничество в отбраната с Полша, Холандия и Франция извън структурите на НАТО. Берлин и Париж, обаче, на няколко пъти са заявявали, че не се стпремят към създаване на Европейска армия.


"Когато около нас има заплахи, знаем, че никоя отделна страна не би се справила сама, но заедно ние, европейците, сме много силни, ако подобрим способностите си да действаме като европейци", каза още в литовската столица министър Фон дер Лейен.


Предвожданата от германците бойна група ще заработи в началото на 2017 г. и основно ще се занимава с противовъздушната отбрана. "Много сме доволни, че открихме европейски приятели, които да се присъединят, каквито са холандците или французите, например."


Тази седмица германски военни части тренирът съвместно и с Латвия противовъздушна отбрана недалеч от границата с Русия. Става дума за около 80 германци с 400 тона оборудване, включително полеви център за контрол, а 5 германския самолета Eurofighter патрулират от базата Амари в Естония.


"Основното ни притеснение е, че непредвидимостта на Русия, която показа в Грузия и Крим, че е готова по всякакви причини да започне военни действия", каза ген. Раймондс Граубе, командващ латвийската армия. Страната удвои през последните 2 години разходите си за обрана, за да достигне през 2018г. негласния праг от 2% от БВП, приет за страните членки на НАТО. Близо 25% от населението на Латвия и Естония са етнически руснаци, заселени тук след Втората световна война, и сега има опасения, че те може да бъдат манипулирани да се опълчат срещу мнозинството, както се случи в Източна Украйна.


Москва обяви готовността си да разположи ракети, способни да носят ядрено оръжие, в ексклава Калининград, който граничи с Литва и Полша. В Остров на 25 км от латвийската граница са разположени модерни руски бойни хеликоптери. Инсталираният за ученията мощен германски радар с обсег до 350 км покрива действията им.


Изданието Defense News цитира свои източници, според които Италия лобира Германия и Париж да подкрепят инициативата ѝ за въвеждане на данъчни облекчения и финансиране на съвместни европейски поръчки и разработки за отбраната. "Brexit освобождава много енергия, тъй като британците блокираха доста неща", казва източник от италианското министерство на отбраната.


Темата е била обсъждана на тройната среща на 22 август в Италия, а на 5 септември е имало разговори в Париж и на представителите на отбранителните ведомства на трите страни.


Поверителен италиански проект за решение призовава за "фискални и финансови стимули в подкрепа на нови програми на ЕС за сътрудничество за разработване и съвместно закупуване на оборудване и инфраструктурна подкрепа на Съвместната политика за ситгурност и отбрана на ЕС".


Италиански източник разяснява, че идеите включват достъп на министерствата и фирмите от отбраната достъп до финансиране от Европейската инвестиционна банка и фонда на ЕС за стратегически инвестиции. Рим предлага още създаване на инвестиционна програма, фокусирана върху проекти в отбраната. Друга инициатива е да не се облагат продажбите в рамките на отбранителни програми на ЕС.


Италианците изглежда подкрепят френската идея да бъдат изключени разходите за отбрана при изчисляването на бюджетния дефицит, което ще позволи на правителствата да увеличат това перо без да се притесняват, че ще се раздуе и дефицитът в бюджета с последващи санкции от Еврокомисията. Брюксел обаче едва ли ще се съгласи на такава драстична промяна.


Инициатива на италианците е всяка страна да предложи най-доброто си при сглбяването на отбранителни способности на ЕС – Рим смята, че има опит в обучението на пилоти, докато Берлин и Париж са силни в тренспортната авиация.


Defense News твърди, че германците са изтъкнали, че трябва навреме да се изясни въпросът за военен щаб на ЕС.


На срещата в Париж е било припомнено, че Европейският парламент няма собствена Комисия по въпросите на отбраната, а Операция "София" на ЕС срещу трафикантите на хора в Средиземно море е била организирана от министерствата на външните работи.


Полин Масар, специалист по въпросите на отбраната към института "Приятели на Европа" в Брюксел, казва, че "след референдума във Великобритания в ЕС остана единствено Франция с оперативни възможности и политическа воля да ги използва, а това не може да продължава безкрайно". Но тя допълва, че мотивите на заинтересуваните страни – специално тези от Източна Европа – са най-различни: от спирането на мигранти през бюджетни проблеми, произтичащи от разходите за отбрана, до рисковете от Русия и дори опитите за повече независимост от каналите на НАТО.


Федерика Могерини – бивш италиански министър и настоящ Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, каза тази седмица пред дипломати, че усилено работи за съвместни отбранителни възможности на ЕС, съобщи лондонският "Таймс". Според изданието тя е предупредила, че "европейска армия е нещо, което няма да се случи скоро", но и че "сега е моментът за реални действия и това е само началото".


Възраждането на плановете на отбранителна инициатива на ЕС може да бъде обсъждано следващата седмица на срещата на върха в Братислава.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK