© Юлия Лазарова
Унгарският премиер Виктор Орбан пристига на посещение в България за втори път през тази година и по-малко от седмица след телефонния разговор с премиера Бойко Борисов, посветен (според официалното съобщение) на проблема с мигрантите.
Двете страни имат и други теми, включително спекулациите, че Унгария е сред страните, готови да предложат за генерален секретар на ООН българския еврокомисар Кристалина Георгиева, проекта за газов хъб в България, който няма особен смисъл, ако в Централна Европа няма интересуващи се от доставки по това направление и дори споделяне на опита на унгарците като единствените в ЕС, сключили нов договор с Русия за ядрени реактори.
Но по-широката рамка е амбицията на група източноевропейски държави, предвождани от Унгария и Полша, за преформулиране на Европейския съюз (ЕС) и промяна на центровете на власт и влияние в Европа след решението на британците да се оттеглят от ЕС.
Темата за мигрантите е само платформата, върху която Орбан води своята кампания.
Властите в Будапеща са първите в ЕС и Шенген, които вдигнаха ограда срещу вълната от стотици хиляди хора миналото лято. Те продължават да поддържат най-твърдата политическа и идеологическа линия за недопускането им в страната – макар че малцина от тях искат да останат в Унгария - и Европа.
В понеделник Орбан каза в парламента, че "Европа трябва да се пробуди" и че "Кризата няма да се реши от само себе си". В характерен за него от години стил премиерът обвини Брюксел, че е "потънал в напразната надежда, че нещата сами ще се върнат в старото удобно русло" и че "основното състояние там е на наивност".
Посланието му коя е алтернативата, е ясно - "политика на самоотбрана и демонстриране на сила".
Според него случилото се миналата година е само "загряване" за онова, което се задава – вълни от Африка.
Орбан е пределно откровен: "Не искаме да напуснем ЕС, а да го подобрим. Разтревожени сме за Брюксел, а не за Лондон". Той призовава ЕС да бъде подсилен на ниво национални държави и техните обединения от типа на Вишеградската група, а не на ниво институциите в Брюксел.
Позицията на премиера Бойко Борисов през последните седмици се сближава с критиците на Брюксел, но българският премиер е по-предпазлив и си подбира думите, включително защото няма нужда България да си създава нови противници.
Действията на Орбан накараха външния министър на Люксембург да заяви в интервю, публикувано днес, че Унгария би трябвало да бъде зиключена от Европейския съюз. "Онези, които подобно на Унгария, вдигат огради срещу хора, бягащи от война, или погазващи свободата на медиите или независимостта на правосъдната система, би трябвало временно – и ако се наложи за постоянно – да бъдат изключени от ЕС", каза Жан Аселборн пред в."Ди Велт". Според него това е единственият начин за де съхранят единството и ценностите на съюза. Аселборн казва, че сме на крачка от това на унгарската армия и полиция да бъде наредено да стреля по границата. Ако Унгария кандидатстваше днес за член на ЕС, тя нямаше да има шансове да влезе, добави той.
Вярно е, че в Западна Европа има сериозен възход на евроскептични партии от лявата или дясната политическа периферия. Решението за Брекзит е резултат на това, а практически всяка страна, включително в европейското френско-германско ядро, има популярни политици и партии, остро критикуващи Брюксел.
Но спрямо Орбан и съмишлениците му в Полша, Словакия и Чехия има съществена разлика и тя не е само в това, че Централна Европа е зависима от еврофондовете и участието в единния европейски пазар, за да поддържа приличен стандарт на живот. Тази група е шумна и изпраща колоритни послания, но не е показала, че може да генерира привлекателни и полезни политики на европейско равнище отвъд способността да блокират и да се конфронтират.
