Електорите - 538 избрани, които реално определят президента на САЩ

Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън

© Reuters

Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън



Когато американците гласуват за президент, те не го избират директно. Вместо това те посочват предпочитанията си на електори - малка група представители от всеки щат, които изпращат в Избирателната колегия. Всъщност това са хората, които взимат официалното решение кой да влезе в Белия дом.


Общият брой на гласовете в Избирателната колегия е 538, а за да спечели, кандидатът трябва да получи поне 270 от тях. Броят електори от всеки щат е равен на броя членове в Камарата на представителите, които щатът има, плюс още двама души – колкото са сенаторите от всеки щат.


Създаването на тази система е заложено още в Конституцията на САЩ през 1787 г. Джордж Вашингтон бил избран със 100% от гласовете и основателите на нацията не искали това да се повтори. Те обаче не харесали идеята Конгресът да избира президента, защото това би могло да доведе до политически пазарлъци, корупция и влияние от външни сили.




Идеята да се позволи на щатските законодателни органи да избират президента също била отхвърлена заради опасенията, че бъдещият държавен глава ще им бъде задължен. А народният вот бил изключен, тъй като било малко вероятно избирателите да имат достатъчно информация за кандидатите извън техния щат.


И така дошла идеята за баланс между федерализма и пряката демокрация. Самото определение "Избирателна колегия" не присъства в Конституцията и се появява в законодателството чак в средата на 19 век. Функцията ѝ може да бъде оприличена на Кардиналската колегия, избираща папата. Нейните членове са смятани за най-информираните хора от всеки щат.


Освен че е свързана с независимостта на президента, системата представлява един вид компромис към по-малките щати.


Процесът на избиране на електори е различен в отделните щати, но обикновено политическите партии номинират кандидатите, които се избират на партийните конгреси.


През декември формално електорите се събират в столицата на своя щат, за да гласуват кой да бъде президент. След това през януари Конгресът преброява гласовете им.


Ако никой от кандидатите не спечели мнозинство, Камарата на представителите в Конгреса избира следващия президент, а Сенатът определя вицепрезидента.


В началото е имало абсурдни ситуации президентът да е от една партия, а вицепрезидентът му - от противниковата. В наши дни не липсват и случаи, в които системата не отразява вота на избирателите. През 2000 г. демократът Ал Гор печели повече гласове в т.нар. народен вот от републиканеца Джордж Буш, но Буш печели в Избирателната колегия – 271 срещу 266, и става президент.


В някои щати има закони, които задължават електорите да гласуват за кандидата, спечелил народния вот, но има случаи, в които те гласуват срещу решението на хората и не съществува никаква федерална или конституционна мярка срещу това.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK