Що за хора пристигнаха в Германия

Що за хора пристигнаха в Германия

© Associated Press



Какви хора влязоха в Германия по времето на голямата бежанска вълна? Какви са техните разбирания за обществото и ще успеят ли да се интегрират на трудовия пазар? Рихард Фукс от "Дойче Веле" представя някои нови изводи.


Изследване на Института за проучване на трудовия пазар и професиите /IAB/ внася известна светлина в дебата. Социолозите говорят за "поляризация" в образователното ниво на бежанците.


Някои от пристигналите след 2013 година бежанци имат много добро образование. Съществува обаче и група с недостатъчни училищни и професионални познания. 55 процента от бежанците в Германия заявяват, че са посещавали общообразователно училище в продължение на 10 и повече години. За сравнение: делът на германците, които са завършили средното си образование, е 88 на сто. 32% от бежанците имат висше образование. В долната част на скалата попадат 10% от пристигналите, които имат само основно образование, а други 9 процента не са посещавали никакво училище.




Сред всички групи бежанци експертите установяват силно желание за обучение и допълнителна квалификация. 46% от анкетираните искат да продължат и завършат образованието си в Германия, а 23% имат намерение да завършат и висше образование. Доколко тези цели ще се осъществят, предстои тепърва да се разбере. Засега учените могат да привеждат само данни за предишни групи от бежанци, пристигали в Германия през по-ранни десетилетия. Те могат да служат като ориентир и по отношение на новите бежанци. Професор Херберт Брюкер от IAB например казва, че "около 30 процента от бежанците обикновено получават работа три години след пристигането си, а пет години по-късно заетост имат вече почти 50%".


"В Германия се спазват човешките права"


Студията изследва и условията за живот на бежанците, обстоятелствата около тяхното бягство и техните ценностни нагласи. Става ясно, че почти половината от новопристигналите бежанци в Германия все още живеят в бежански приюти. Студията публикува и нови факти за "платеното бягство". Повечето бежанци са били принудени да платят средно по 7. 000 евро на каналджии и шофьори.


Повечето новопристигнали заявяват, че са избрали Германия, защото искат да живеят в страна, в която се спазват човешките права. Като допълнителни причини за избора си, бежанците определят добрата образователна система, културата на гостоприемство и социалната система.
Социолозите са силно изненадани от ценностните нагласи на повечето бежанци. 96 процента от анкетираните заявяват, че "искат да живеят в условията на демократична система", а 92% гледат на равнопоставеността между мъже и жената като на основен компонент на демократичната култура. 25 процента от бежанците изповядват християнска религия, а 75 на сто са мюсюлмани.


Страхът от ислямизиране - пресилен


Професор Херберт Брюкер от IAB споделя, че не се установяват значителни разлики между двете групи, особено по отношение на разбирането им за ролята на мъжа и жената. "Много бързо след бягството традиционните ценности от родните им страни губят голяма част от предишното си значение", казва той. Това се вижда най-ясно от факта, че сред анкетираните почти няма хора, които да поставят решенията на религиозните лидери над правото и закона. Подобен приоритет споделят едва 13 процента от бежанците, докато половината от гражданите в родните им страни са склонни да вярват предимно на религиозните лидери и техните решения. Изхождайки от тези цифри, изследователите стигат до заключението, че разпространеният в някои среди страх от ислямизиране и радикализиране е по-скоро безпочвен.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK