За състоянието на синдикатите

Милан Ивович, бивш президент на синдиката на фирма Азотара, пред сградата на фабрика за торове в сръбския град Панчево, където е работил в продължение на 37 години.

Милан Ивович е бил на 10 години, когато сръбското държавно предприятие за производство на торове "ХИП Азотара" за първи път отваря врати през 1962 г., точно срещу родния му дом в град Панчево, на източния бряг на река Дунав.

Той ще прекара целия си трудов живот - 37 години - работейки в завода: в началото нощна смяна, докато постепенно се издигне до председател на синдиката на фирмата през 2007 г.

И все пак в края на 2015 г., едва седемнайсет месеца преди да се пенсионира, Ивович се оказал без работа, след като е бил обявен за "излишен кадър" по време на публичен спор с назначеното от държавата ръководство на компанията.

Ивович разобличава директорите на "Азотара" за високата цена, която са се съгласили да платят на руския енергиен гигант "Газпром" за газа, от който фабриката се нуждае, за да функционира.

От компанията обявяват, че ще плащат по-малко от $300 (273 евро) за 1000 кубически метра, цена, която би помогнала на фабриката да оцелее и да позволи на служителите ѝ да запазят работата си. Правителството, назначило директорите на завода, се надява да продаде "Азотара" на руски купувач и има интерес да представят руснаците като добронамерени партньори, готови да запазят работните места. Ивович приветства сделката, но след това получава следното телефонно обаждане:

"Работникът, отговарящ за фактурите за газа в "Азотара" ми се обади и каза, "Кого се опитваш да заблудиш? Какви са тези 300 долара? За какво говориш? На чия страна си?" Той ми показа фактурите и нито една от тях не показваше цена под $400."

Ивович разгласява публично информацията и след четири месеца остава без работа. Казва, че е бил изхвърлен, защото е разобличил компанията в лъжа. От "Азотара" твърдят, че мандатът му като председател на синдиката е изтекъл и оттогава той не е ходил на работа. Съвпадението на двете събития обаче поражда съмнения.

"Това е съкрушителен удар," казва ветеранът синдикалист Бранислав Чанак по повод освобождаването на Ивович.

"В днешно време синдикатите биват държани изкъсо," каза 64-годишният Ивович. "След случилото с мен, как някой ще повярва на синдикати и ще изяви желание да се присъедини към тях? Хората със сигурност не искат да загубят работата си."

За много синдикалисти историята на Ивович е поучителен разказ, един сред многото примери за немощта на синдикатите в бивша Югославия след години на труден и често брутален преход към капитализъм.

"Това е съкрушителен удар," каза Бранислав Чанак, доскорошен лидер на една от най-големите синдикални обединения в Сърбия, "Независност" ("Независимост").

"Вероятно ще трябва да чакаме 50 години да се роди следващия Ивович. Всички повтаряха: "Чу ли за онзи Ивович от "Азотара", как го изгониха и никой не се застъпи за него," разказа той пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) преди през ноември да бъде сменен на поста лидер на синдиката "Независност". "Други синдикални членове, които виждат същите злоупотреби в компаниите си ще се замислят преди да направят нещо – "Ако кажа нещо, рискувам да загубя работата си."

Множеството съкращения, затварянето на фабрики и продажбата за жълти стотинки на стотици държавни предприятия в годините след падането от власт на сръбския лидер Слободан Милошевич през 2000 г. имат пагубно влияние както върху популярността, така и върху репутацията на синдикатите в Сърбия.

Слаби и разделени, те са уязвими от заплахи, податливи на корупция и почти изцяло зависими от своите политически покровители. Работниците са загубили доверие в синдикатите заради неадекватния им отговор по време на лошо управлявания процес на приватизация, след който над 600 от общо 2000 приватизационни сделки са отменени заради корупция или провала на новите собственици да се придържат към условията на договорите. Отмяната на договорите обаче често идва твърде късно за работниците, които вече са съкратени.

През 2008 година, осем години след падането на социализма, само 12% от сърбите заявяват, че изпитват "значително или особено голямо" доверие в синдикатите, сочи Европейското изследване на ценностите, холандско проучване, което се провежда в цяла Европа на всеки девет години от 1981 г. насам. От общо 47 изследвани страни само в България доверието в синдикатите – едва 11% – е по-ниско от това в Сърбия.

Трийсет и осем процента от сърбите заявяват, че въобще нямат доверие в профсъюзите.

Тази статия, която е част от Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, изследва причините, довели до това негативно отношение.

"Те (синдикатите) не отговарят дори на минималните условия, на които един синдикат през 20-ти век трябва да отговоря. В резултат на това броят на членовете им намалява, а репутацията им се влошава," каза д-р Нада Новакович, социолог и изследовател в Института за социални науки в Белград.

"Всичко това прави по-лесно за държавата и капиталистите да завършат процеса на приватизация и преход, така както на тях им е изгодно."

Марко Гърдешич, хърватски социолог, учил в Щатите, смята, че ролята на синдикатите е "същата, каквато винаги е била - да се наемат възможно най-много хора, да се борят за подписването на колективни трудови договори, най-малкото чрез стачки и протести и да обединят сили с други леви и прогресивни участници в по-широката борба за социални права."

"На територията на бивша Югославия много малко профсъюзи на практика правят това."

Политически патронаж

При управлението на Йосип Броз Тито, който беше начело на държавата за 35 години след Втората световна война, социалистическа Югославия имаше само един профсъюз, в който са членували всички държавни служители.

Тогава държавата служба осигурява работа за цял живот и според хибридната система на социалистическо само-управление служителите имат право да участват в управлението на предприятията, в които работят.

Синдикатът обаче не е нищо повече освен неразделна част от управляващата партия, която всеки 1 май, по случай Международния ден на труда, подготвя грандиозни тържества, които включват военни паради и манифестации в чест на Тито.

"По време на социализма синдикатите играеха ролята, която социализмът им беше определил," каза Чанак.

С разпадането на Югославия броят на синдикати се увеличава, но много малко от тях успяват да надраснат това, което Новакович нарича "детски синдром" по времето на Тито, който предпоставя определена политическа зависимост.

"Ако дадете на един синдикат един-два милиона, разбира се, че ръководството на синдиката няма да ви противоречи," - Ранка Савич, лидер на група от синдикални организации.

Най-ярък пример за това е профсъюза на Elektroprivreda Srbije (EPS), сръбската национална компания за производство и пренос на електроенергия и най-голямата публична фирма в страната.

В редиците на синдиката там влизат почти всички от около 30 000 работници на компанията, изключителна сила, ако решат да се опълчат срещу правителството.

Но по силата на колективен трудов договор, подписан през януари 2015 г. със сръбското министерство на енергетиката, синдикатът на EPS получава от държавата почти 800 млн. динара (6.5 млн. евро) годишно, показва копие от договора, получено от синдиката "Независност" по закона за достъп до обществена информация. Това поражда сериозни въпроси за способността и готовността на синдикалните лидери да оспорят решенията на ръководството на предприятието и на политическите партии, които го назначават.

"Ако дадете на един синдикат един-два милиона, разбира се, че ръководството на синдиката няма да ви противоречи," каза Ранка Савич, лидер на Асоциацията на свободните и независими синдикални организации.

Новакович каза, че синдикатите са компрометирани по много причини.

По думите му често управители на фирми са едновременно и членове на профсъюза; избори в много профсъюзи съвпадат с партийни избори; синдикалните лидери са "открито купени" с високопоставени позиции в управителния съвет на компанията.

Много профсъюзни лидери получават и допълнителни възнаграждения. "В допълнение те взимат командировъчни, плащат им се пътните и телефонни разходи, коли, обеди, различни екстри," каза Новакович.

Като част от своята докторантура Новакович провежда интервюта с десетки служители на синдиката към EPS. За период от пет години, каза тя, само един от тях не е получил повишение както в профсъюза, така и в самата компания. Този служител напуска работа и се мести в частния сектор.

БМРР се свърза със синдиката към EPS с въпроси относно получаването на финансови бонуси, но не получи отговор. БМРР поиска информация от EPS и дали синдикалните лидери са ползвали привилегии при повишаване, но не получи отговор. Исканията на БМРР за срещи както с ръководството на EPS, така и със синдикалните лидери останаха без резултат.

"Изкачването в йерархията на профсъюза е предимство и от гледна точка на професионалното израстване. Това е и начин за забогатяване," каза Новакович.

"Близостта на синдикатите и политическите партии дава възможност на останеш по-дълго в ръководството на синдиката, както и да се преместиш на партийна или държавна позиция."

Според Новакович несъгласието сред синдикатите относно разпределението на активите, наследени след разпадането на бивша Югославия, показва, че са положили повече усилия да се "занимават със себе си", отколкото с работниците.

Социологът д-р Нада Новакович в кабинета си в Института за социални науки в Белград.

Затова не е изненада, че в Сърбия се организират много малко ефективни стачни действия срещу болезнените реформи в страната.

Сега Денят на труда в Сърбия минава без особени тържества, докато в Западна Европа стотици хиляди протестират всяка година, за да изразят негодуванието си към капитализма и глобализацията.

През януари 2014 г., когато правителството прокара най-значителните промени на трудовото законодателство през последните години, имаше само оскъдни протести на синдикатите срещу мерките, които направиха наемането и освобождаването на работници по-лесно и по-евтино, както и срещу повишаването на пенсионната възраст за жените. Правителството също така намали заплатите и пенсиите на служителите в публичния сектор, за да осигури средства от Международния валутен фонд.

"През последните 25 години нито един от най-големите синдикати не се противопостави на "реформите" на прехода," заяви Новакович.

Чанак е болезнено откровен: "Днес работниците ще отидат да протестират, само ако им се плати за това, ако платим за автобусния билет и покрием дневните им разходи. В противен случай те просто предпочитат да си стоят у дома."

Савич, лидер на Асоциацията на свободните и независими синдикални организации, вижда причината другаде: "Имало е опити да се обединим. Но тези усилия винаги се провалят, защото някой решава да се откаже или сключва сделка с правителството", каза тя. "Сръбските синдикати са напълно разединени и не проявяват никаква солидарност."

Конфедерацията на независимите синдикати в Сърбия, наследник на профсъюза от времето на Тито, не отговориха на искането ни за интервю.

"Това е съкрушителен удар," казва ветеранът синдикалист Бранислав Чанак по повод освобождаването на Ивович.

"От грешната страна на оградата"

Големите профсъюзи яростно пазят своите привилегии.

През 2011 г. в рамките на EPS се създава конкурентен синдикат. Като резултат един от работниците, които участват в новия проект и който пожела да остане анонимен, каза пред БМРР, че той и няколко негови колеги са били изключени от Фонда за солидарност към основния профсъюз, вид спестовна каса, където всеки месец отиват 0.1% от заплатата на всеки служител. Целта е фондът да подпомага финансово работниците при необходимост.

Служителят е плащал своята вноска от 2010 г. насам, но каза, че от фонда ги информирали, че достъп до средствата имат само членове на основния синдикат към EPS.

"Междувременно на един от колегите му се роди дете, но той не получи помощта в размер на една средна месечна работна заплата, която му се полагаше. Другият загуби роднина, но компанията отказа да му даде финансова помощ," каза мъжът.

"Предполагам, че ние се озовахме от грешната страна на оградата."

Помолени да коментират случая, от пресцентъра на EPS казаха, че този въпрос не е от тяхната компетенция. Лидерите на синдиката към фирмата не отговориха нито на обажданията ни, нито въпросите, изпратени по електронната поща.

Анджелко Касунич, президент на хърватския Независим синдикат на транспортните работници, в кафене в столицата Загреб.

Мината година синдикатът в Elektromreza Srbije (EMS), сръбското държавно електроразпределително дружество, подава сигнал срещу двама от бившите си лидери, като ги обвинява в присвояването на 2 537 484 динара (20.630 евро) от бюджета на профсъюза за периода 2011 г.- 2015 г., което за средния работник се равнява на възнаграждението му за месеци наред.

БМРР получи копие от доклад на синдиката, съставен от вътрешна, профсъюзна комисия, която в началото на 2015 г. е разследвала тогавашния лидер на профсъюза Златомир Добрисавлевич и неговия заместник Александър Павлович във връзка с изразходването на средствата, предоставени на синдиката от страна на компанията.

Докладът обвинява двамата мъже за сключване на договори за наемане от синдиката на личните им автомобили, като разходите за гориво и поддръжка са оставали за сметка на профсъюза, а други разходи са били надписвани.

Двамата синдикални лидери са приели заключенията на доклада, се казва още в документа. БМРР не успя да потвърди тази информация, тъй като Павлович и Добрисавлевич отказаха коментар по случая, когато бяха потърсени по телефона. Нито един от двамата не е коментирал случая публично. Павлович остава на доста отговорна позиция - ръководител на поддръжката на захранващите кабели по дълги трасета, цяла година след приключване на проверката.

От пресцентъра на EMS заявиха, че нямат информация за злоупотреби, извършени от профсъюзните лидери и че, междувременно, независимо от профсъюзната си дейност, Павлович е преместен на друга позиция, поради нарушения на оперативните процедури и работна етика. Добрисавлевич също продължава да работи за фирмата.

"Компанията им дава тези пари и те ги харчат, сякаш са техни", каза членът на синдиката, който предостави доклада на БМРР, при условие, че остане неназован. "Какво остава за работниците в такъв случай?"

Сръбската прокуратура потвърди, че е получила сигнал за присвояване на средства от страна на Добрисавлевич и Павлович и е разпоредила на полицията да разследва случая.

Излишни кадри

За разлика от други синдикалисти изглежда, че Ивович се радва на доверието на своите колеги.

През 2008 г. той организира стачка на 1000 работници, които излизат на улиците в Панчево, за да протестират действията на литовско-сръбския консорциум, който е купил завода две години по-рано. Новите собственици продават част от инвентара в нарушение на условията на приватизацията и не плащат заплати на работниците.

През нощта Ивович спи на улицата, а през деня блокира пътища и това продължава докато през януари 2009 г. правителството не предприема действия, с които отменя продажбата на "Азотара" и компанията отново минава в ръцете на държавата.

"Ние стачкувахме и гладувахме," спомня си гордо Ивович.

Но шест години по-късно той е в спор с мениджмънта, назначен от държавата.

Ивович е бил против плановете за отделянето на индустриалното речно пристанище от основната компания, притеснявайки се, че то ще бъде продадено и фабриката ще загуби достъп до него. След това, когато оспорва обявената цена на газа, на 11 август 2015 г. получава писмо от заместник-директора Милян Джурович, в което го предупреждават, че договорът му може да бъде "прекратен".

Ивович научава, е принуден да се пенсионира преждевременно през декември 2015.

Джурович заявява пред медиите тогава, че мандатът на Ивович и трима други членове на синдикатите, които са освободени заедно с него, е изтекъл и че оттогава те не са се появявали на работа в завода.

От пресцентъра на "Азотара" заявиха пред БМРР, че Ивович е бил обявен за "излишен кадър и се е възползвал от правото си на обезщетение и е напуснал "ХИП-Азотара Панчево"."

Мениджмънтът на "Азотара" не отговори на искането на БМРР за интервю, а Джурович не отговаряше на нито на стационарния си, нито на мобилния си телефон. БМРР не успя да получи потвърждение за цената на газа от Газпром.

"Хората са отчаяни," каза Ранка Савич. "Те се противопоставят на управителя и ги уволняват. След това ние ги съдим. Повечето от тези хора са пенсионирани рано. Те дори не са страхуват вече, просто искат да се измъкнем и да приключат с цялата история."

Ивович каза, че не планира да съди компанията, като уточни, че нито има парите, нито времето да занимава със съдебна система, която често е критикувана като неефективна и политизирана.

Бившият президент на профсъюза в Азотара Милан Ивович коси тревата в дома си в сръбския град Панчево.

Изоставени

Синдикатите в повечето бивши югославски републики се представят малко по-добре от Сърбия.

В Хърватия само 18% от хората заявяват, че имат "значително или особено голямо" доверие в синдикатите, по данни на Европейското изследване на ценностите за 2008 година.

Там, през 2010 г. един синдикален лидер е бил поставен под специална полицейска охрана след като публично разкрива информация за корупция в държавната компания "Хърватски магистрали", което води до редица разследвания, арести и присъди през следващите шест години.

"Не се страхувах за живота си, докато един ден един полицай се появи на вратата ми. Той прекарваше до 15 часа на ден с мен," каза Анджелко Касунич, председател на Независимия синдикат на транспортните работници.

През 2015 г. Йосип Сапунар, един от членовете на борда на директорите на "Хърватски магистрали", е осъден за източване на пари от фирмата и е задължен да върне над един милион евро. Оттогава още няколко служители на компанията са получили осъдителни присъди.

"Един добър синдикат винаги може да спечели доверието на работниците, ако се бори успешно," каза Гърдешич, хърватският социолог. "Синдикатът е жив организъм, който постоянно трябва да се поддържа. Трябва да работиш с хората, да говориш с тях, да ги изслушваш. Но тук хората са изоставени," допълни той.

Дори и по време на приватизацията, синдикатите биват маргинализирани.

"Синдикатите нямат абсолютно никакво влияние върху (приватизационния) процес, освен като консултанти по програмата за обезщетение за излишните работници", каза социологът Новакович. "Най-често профсъюзите дори не разполагат с правото да видят договора за продажба."

Според нея синдикалните лидери просто изчакват приватизацията да приключи, знаейки, че се ползват с политически протекции.

"Повечето синдикални лидери ще си намерят нова работа и ще забогатеят. Повечето синдикални членове ще загубят работата си."

"Когато един профсъюз не защитава (дали защото не може или не иска) работниците от съкращения, причината за тяхното съществуване се обезсмисля и те губят своето влияние сред настоящи и бъдещи членове."

Савич заяви, че е лесно да се обвиняват синдикатите, но че те са само отражение на сръбската държава и общество в преход, страдащи от "всички заболявания на прехода".

"Ние не разполагаме с добро здравеопазване, училища, образование. Нямаме разделение между изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Сръбските синдикати споделят съдбата на държавата и обществото, в което те функционират."

Мария Янкович е журналист в сръбския всекидневник "Вечерни новости". Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.