Консерватизмът в Хърватия заплашва правото на аборт

© Масеника Бачич

Къщата беше сгушена под палмите, с дебели стени и зелени кепенци, типични за далматинското крайбрежие на Хърватия.

Вътре Мери Билич, заобиколена от шарени купчини от детски играчки и дрехи, се суетеше в кухнята, само наполовина обзаведена.

Билич, 49, наглеждаше ремонта на къщата: бъдещия Витлеемски център за неродени, приют за бременни жени, принудени да прибягнат до аборт от семействата си или заради финансови проблеми.

Центърът предлага на жените, потърсили помощ, безплатна храна и подслон за една година, ако запазят детето.

Създадена чрез дарения от монахини, в близост до южния пристанищен град Сплит, къщата е петият Витлеемски център в Хърватия и никак не е трудно да се намери.

Номерът на Билич, както и контактите на други Витлеемски къщи, са публикувани на уебсайт, който се явява сред първите резултати при търсене в Google за "klinika za pobacaje", което на хърватски означава "клиника за аборти".

Сайтът www.klinikazapobacaje.com се представя като уеб страница, предлагаща съвети и информация за аборта и последиците от манипулацията, но една снимка на ножица, от която капе кръв, намеква за истинските намерения на платформата.

Абортът, твърди сайтът, крие сериозни последствия като депресия, сексуална дисфункция, рак, пристрастяване към наркотиците и мисли за самоубийство.

"Това беше гениална идея", каза Билич. "Най-трудното нещо е да достигнем до нашите "потребители", защото обикновено жените пазят в тайна намеренията си да направят аборт."

"Витлеемските центрове", каза тя, "са първата линия на защита. Ние сме пехотинци, тръгнали на война."

© Масеника Бачич

Билич е част от разрастващо се движение, решено да сложи край на абортите в предимно католическа Хърватия - право, което е гарантирано от закона десетилетия насам, но все по-трудно се упражнява.

Хърватия, най-новият член на Европейския съюз, е сред страните с най-нисък брой аборти в Европа. Драстичният спад идва след разпадането на социалистическа Югославия и войната от 1991-1995 година, феномен, който съживява чувството за национална идентичност и кара много хървати да се обърнат към католическата вяра.

Разследване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката обаче показва, че официалните данни не разказват цялата история.

Страхът от стигмата и затрудненият достъп (заради множеството лекари, които отказват да извършват аборти в държавните болници, позовавайки се на вярата си) принуждават много хърватки да прибягват към незаконни аборти в частни клиники, които остават нерегистрирани.

Държавата често насочва бременните жени, които търсят помощ заради семейни или финансови проблеми, към приюти, управлявани от Католическата църква, които в случая на Витлеемските центрове предлагат смесица от проклятия и обещания за спасение, увещавайки жените да се откажат от аборт.

С идването на власт през 2016 г. на консервативното правителство законното право на аборт на хърватките е под пряка и обществена заплаха, подобно на ситуацията в Полша през октомври, когато само масови протести спряха парламента да приеме почти пълна забрана на абортите.

Положението в Хърватия е сходно и с опитите на Македония да ограничи абортите, и с това в Косово, където социалната стигма увеличава незаконните прекъсвания на бременността.

"Мястото на жената в обществото е ... под заплаха [и] има риск този дебат прерасне в идеологическа битка за профила на хърватското общество," заяви хърватският социолог Валерия Барада.

Все по-труден достъп

По данни на Световната здравна организация през 80-те години на 1000 живородени бебета в Хърватия се падат 701 аборта. По това време страната е част от социалистическата Югославия, където броят на абортите като цяло е висок.

Броят на абортите бързо започва да пада с избухването на войната през 1991 г., когато Хърватия обявява независимост, и до 2014 г. броят им стига 76 на 1000 живородени бебета, най-ниското ниво в региона на Балканите, сравнено с 156 в Албания, 168 в Черна гора, 195 в Словения, 201 в Македония, 259 в Сърбия, 401 в Румъния и 416 в България.

Като цяло намаляването на абортите в Източна Европа може отчасти да се обясни с по-широкото използване на ефективни методи за контрацепция. Но в Хърватия има и други причини, залегнали в "традиционните ценности" като семейството, нацията и вярата, които печелят все повече популярност, както и трудностите, с които жените се сблъскват, когато искат да упражнят правото си на аборт.

Абортите в Хърватия са разрешени в държавните болници и една частна болница в Загреб. Но от 375 лекари, сертифицирани да извършват процедурата, малко над половината отказват, позовавайки се на закон, приет през 2003 г., който въвежда правото на възражение по морални причини, се казва в доклад на омбудсмана за равенство между половете, публикуван през 2014 г.

Критиците твърдят, че правото на аборт е слабо регулирано и като резултат в някои части на страната почти няма лекари, подготвени да извършват манипулацията. В Сплит - вторият по големина град в Хърватия с население от 180 хил. души, само един от 25-те гинеколози в държавната болница извършва аборти.

Историята на Сани, чието фамилно име Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) няма да публикува, е типична. Тя е само на 18 години, когато през 2011 г. забременява, и от държавната болница в Сплит ѝ казват, че нито един от техните лекари не извършва аборти. След това Сани се обажда на гинеколога си. "Каза ми, че помага на бебетата да дойдат на бял свят, а не ги убива", споделя момичето.

Накрая Сани се свързва с родителите на приятеля си, които се обаждат на своя позната, медицинска сестра, и тя урежда аборта, незаконно, с един лекар в частна клиника в малък морски курорт наблизо.

В медицинския картон на Сани прекратяването на бременността е записало като спонтанен аборт. Тя е платила 340 евро, два пъти повече от официалната средна тарифа в държавните болници. Най-скъпата обществена болница е в известния туристически курорт Дубровник в южната част на страната, където абортът струва 405 евро - приблизително колкото една минимална месечна заплата в Хърватия.

"По-голямата част от лекарите в Хърватия по един или друг начин ще цитират морални възражения като причина да откажат да извършат аборт. Обаче има една група лекари, които със сигурност в никакъв случай няма да извършат процедурата в болницата, но ще го направят на частно", каза д-р Здеслав Бензон, лекар в болницата в Сплит, който отказва да изпълнява аборти.

Докато броят на законните аборти е намалял драстично, делът на регистрираните прекратени по "медицински причини" бременности се е увеличил повече от два пъти - от 21% на 48% между 1998 г. и 2014 г., според данни на статистиката. Почти сигурно е, че скритите аборти са причината за това.

"Голям брой аборти са регистрирани като прекратяване на бременността по медицински причини," каза социологът Барада. "В контекста на такъв консервативен публичен дискурс да си дамгосан със стигмата на човек, който открито извършва аборти, е олицетворение на злото."

По отношение на бременните жени Барада каза: "Не е лесно да отидеш в болницата и да направиш аборт".

Това ясно пролича през октомври, когато противници на абортите от католическата група "40 дни за живот" публикуваха във Facebook призив за молитва пред болницата в източния град Вуковар един ден, след като бяха научили за жена, която се кани да направи аборт там.

Болницата нареди вътрешна проверка и главният прокурор започна свое собствено разследване сред недоволството на правозащитни организации, че поверителна медицинска информация е стигнала до външни лица.

Вдъхновени от опита на американския щат Тексас, молитви пред болници вече се провеждат в 24 града в цяла Хърватия. Те започнаха през 2013 г., когато известните американски противници на аборта Лила Роуз и Джудит Райзман изнесоха серия от лекции в Хърватия.

Райзман говори като гост-лектор в медицинските университети в Загреб и Сплит. Група, наречена Vigilare, бе един от организаторите. Логото на организацията е публикувано на интернет страницата на Клиниката за аборти, който насочва жените към Витлеемските центрове. Групата отказа да отговаря на въпроси на БМРР относно отношенията си с платформата.

© Масеника Бачич

Препоръки

Католическият свещеник отец Марко Глогович откри първата Витлеемска къща през 2010 г. в град Карловац. Организацията вече предлага настаняване за период до една година едновременно на 19 жени и техните деца.

Глогович каза пред БМРР, че откакто е отворен, центърът в Карловац е предоставил подслон на 70 бременни жени, при условие, че се съгласят да родят бебето. През последните три години центърът е получил повече от 300 хил. евро дарения от анонимни донори, според данни от финансовите отчети, подадени в Министерството на финансите.

"Обикновено сме пълни, но тъй като понякога майките остават само за малко, винаги можем да приемем нови гости", отговори Глогович по имейл.

По думите на Билич тя среща Глогович преди около 11 години, когато забременява без да е женена и губи работата си като учител по религиозни науки. Той я убедил да се откаже от аборта и тя се присъединила към каузата. Билич описа своя подход по следния начин:

"Когато една жена е в душевното състояние, в което обмисля аборт, тя е много емоционална," каза Билич. "Аз виждам сълзите ѝ и когато получа тези сълзи, това е... почвата, върху която е паднал дъжд, плодородна почва, на чиято основа могат да се обсъдят всички възможности."

Тя не спира дотук обаче.

Малко преди БМРР да говори с Билич, активистка, защитаваща правата на жените, и още една жена се приближиха към нея. Преструвайки се на бременна, едната от тях каза на Билич, че приятелят ѝ я карал да направи аборт. Разговорът им с Билич бе записан и те дадоха копие на БМРР.

Според записа Билич казва на жената, която се преструва на бременна, че може да остане в къщата в Сплит в продължение на пет години, много по-дълго от едногодишния престой, който Витлеемските центрове всъщност предлагат на жените, ако се съгласят да запазят бебето.

Билич съветва жената да не казва на родителите си, че е бременна и я предупреждава, че ако направи аборт, ще изпадне в такава ужасна депресия, че няма да бъде в състояние да завърши следването си.

"Когато една майка направи аборт, тя се превръща в ходеща крипта, дори не крипта, а в стая за мъчения", казва Билич на жената.

"Ела в къщата, не казвай нищо на родителите си. Когато ти проличи, че си бременна, когато няма път назад и те реагират бурно, ми се обади", казва тя според записа. "Ще ти дам стая, а ти ще си почиваш и ще се забавляваш."

По-късно Билич отново се свързва с приятелката на жената, изпращайки ѝ съобщение, което гласи: "Една от монахините каза, че ще вземе детето, ако е необходимо. Кажи ѝ, че я моля да приеме."

По-късно БМРР попита Билич за записа и текста на съобщението. Билич каза, че е имала предвид, че монахинята ще приеме временно както бебето, така и майката.

"Не сме направили нищо незаконно на когото и да било", каза тя. "Ние не сме луди, не сме фанатици".

БМРР попита и Глогович за методите, които Витлеемските центрове използват. "Всичко се прави в пълно съответствие със закона", каза той в отговор по имейл.

Глогович каза също, че няма нищо общо с интернет страницата на Клиниката за аборти, но подкрепя тяхната идея.

"Аз нито съм създател, нито насърчавам или съм редактор на този сайт, но със сигурност им давам благословията си, защото те са символ на неравната битка, като тази на Давид срещу Голиат, срещу лъжите и насилието срещу жени и деца."

Той каза, че "частното лице" зад сайта просто е копирало контактите на Витлеемските центрове от други сайтове и че техните телефони не са единствените номера, поместени на уеб страницата. "Срещал съм създателя на сайта веднъж или два пъти в живота си и съм отворил сайта може би веднъж. Но пак повтарям, те имат моята благословия и подкрепа, тъй като правят едно добро дело."

Силвия Станич, която ръководи организация, наречена "Стъпка по стъпка", предлагаща консултации и психологическа подкрепа на млади бременни жени, каза, че не е имала пряк опит с Витлеемските центрове, но е резервирана към инициативата.

"Това, което съм чувала за Витлеемските центрове, е, че това е място, където жените раждат. Не съм особено доволна от това, защото се питам: какво се случва със свободата на избор?"

"Ако алтернативата на това да спиш под мост е организация, която ти предлага покрив над главата, разбира се, че това е спасение. Но се чудя на каква цена?"

"Разделянето на религията и държавата... е изключително важно, но това не се случва в този случай. Това е експеримент с живота на човека."

Независимо от това, Витлеемските центрове твърдят, че редовно биват препоръчвани от страна на властите.

"Лекарите и медицинските сестри ще ни уведомят, ако има момиче, което се нуждае от помощ", заяви Блазенка Бакула, ръководител на Витлеемския център в Загреб. По думите ѝ къщата, управлявана от нея, има "прекрасно сътрудничество" с Центъра за социални грижи.

БМРР поиска от Министерството на социалната политика и младежта потвърждение дали социалните работници насочват жени към организацията на Витлеемските центрове и за тяхната оценка за дейността на групата, но говорителят му отказа да коментира.

Освен това властите отхвърлят жалби срещу сайта на Клиниката за аборти. В отговор на жалба от страна на омбудсмана за равенство между половете, Вишня Любичич, от Министерството на вътрешните работи са заявили в началото на 2016 г., че няма доказателства за извършено престъпление, казаха от офиса на омбудсмана.

Възходът на дясното

Войната за независимост на Хърватия в началото на деветдесетте години вдъхновява това, което социологът Барада нарича "връщане към традиционните" роли между половете, с мъжа като "воин" и жената като пазител на семейството и нацията.

Както влиянието на католическата църква нараства след независимостта, така се увеличава и ненавистта към социалистическата, светска държава и нейния относително прогресивен подход към правата на жените.

Бивша Югославия разрешава аборта по "социално-медицински" причини през 1952 г., а през 1974 г. федералната конституция обявява за "човешко право свободното решение относно раждането на бебе". Въз основа на това през 1978 г. Хърватия приема цялостен закон, който регулира всички аспекти на плодовитостта, включително и аборта.

Консерваторите днес твърдят, че законът от 1978 г. е бил приет по време на недемократичен режим и трябва да се промени.

Барада заяви, че въпросът за аборт "е плодородна почва за затвърждаване и засилване на традиционните ценности и определен политически дневен ред".

"Ако искаш да промотираш... традиционалистка политика, е важно да избереш проблеми, които лесно да поляризират обществото, и абортът е един от тях. Той носи със себе си значителна стигма."

© Масеника Бачич

Шест месеца след като Хърватия се присъедини към Европейския съюз, през декември 2013 г., консервативни групи за натиск отбелязаха първата си голяма победа - организация, наречена "В името на семейството" подложи на референдум решението дали да се промени конституцията, за да се запише, че бракът е съюз между мъж и жена. Около 66% гласуваха с "Да".

Оттогава консервативното движение се сдоби с телевизионен канал, наречен Laudato, предаван по кабелната мрежа и онлайн и финансиран отчасти от католически организации в САЩ и Германия, и с новинарски портал, narod.hr, който стартира в началото на 2014 година.

Популярността на движението стигна своя пик по време на изборите в края на 2015 г., когато консервативният Хърватски демократичен съюз (ХДС) спечели най-много гласове. С него и редица видни десни политици, включително Златко Хасанбегович, бивш активист на "В името на фамилията" влязоха във властта.

Коалиционното правителство се разпадна през юни 2016, но ХДС отново спечели изборите през септември.

На 10 октомври, под ново ръководство Конституционният съд обяви, че ще разгледа жалба, подадена преди четвърт век за конституционността на закона за аборта, обявявайки страната за "достатъчно зряла" да вземе такова решение.

Решението на съда се очаква до края на годината.

Ден след изявлението на съда, от ХДС излязоха със следната позиция: "Абортът по желание не трябва да бъде забраняван, защото този нежелан феномен не може да бъде намален чрез забрана, а чрез образование."

Законът, смятат още от партията, трябва да се "модернизира", за да включи такива мерки като задължително консултиране и забрана за аборти по полови признаци.

Този вид стратегия печели популярност и в други страни на Балканите.

През 2013 г. Македония въведе рестриктивни мерки, които включват задължително консултиране, изискване жените да подават писмено искане за аборт, тридневен срок на изчакване преди извършването му и тежки глоби за лекари, които не спазват стриктно процедурите.

Населението на Македония е предимно православно, но има голямо малцинство от предимно мюсюлмански албанци, което продължава да расте. Подкрепено от Македонската православна църква, дясното правителство стартира кампания срещу абортите и в подкрепа на по-високата раждаемост, притеснено, че етническият баланс в страната може да бъде нарушен в полза на албанците.

"Един от мотивите за приемането на този закон е спасението на македонската нация и раса", каза македонският правозащитник Игор Ядровски. Подобно на Хърватия, каза той, властите са цитирали необходимостта законът да бъде осъвременен, защото е приет по време, когато страната е била част от бивша Югославия. "Но това е само преструвка", каза той.

Косово, страна с предимно мюсюлманско население, също копира методите на Хърватия, макар и по различни причини.

Там клеймото върху самотните майки често кара жените да се решат на аборт, но строгите закони и страх да не бъдат заклеймени от обществото принуждава много жени да го правят тайно и нелегално в частни клиники и да не търсят услугите на единствената държавна клиника, упълномощена да извършва процедурата.

Лекарите във въпросната клиника не крият, че се противопоставят на абортите. Плакат в стаята, където се извършва процедурата описва практиката като "престъпление", съобщи БММР през август.

© Масеника Бачич

"Достатъчно зрели"

През май между 5000 и 10000 души участваха в митинг в Загреб под мотото "Марш за живот", защитавайки светостта на семейството.

Начело на шествието беше най-видният лидер на консервативното движение, Желика Маркиц. До нея беше Саня Орешкович, съпругата на тогавашния премиер, Тихомир Орешкович.

"Всеки разумен човек ще избере живота пред смъртта и всичко останало е просто глупост и страх", заяви Орешкович пред репортери.

Това е първата подобна демонстрация и знак за промяната в нагласите сред хърватското общество.

"Става въпрос за ограничаване на женската сексуалност и женското тяло", каза Барада относно продължаващия дебат.

В днешния Хърватия "да направиш аборт и да говориш за това по един нормален начин, без да се чувстваш виновен, не е никак лесно."

Под прикритие авторът на този материал се обади на държавната болница в Сплит в края на юни, началото на юли и отново през октомври, за да се информира за възможността да направи аборт.

През юни жената, която отговори на обаждането, каза, че единственият лекар, който извършва аборти, не е на работа и помоли да се обадим отново на следващата седмица. БМРР получи същия отговор и при следващото обаждане.

През октомври служителка на болницата даде следния отговор. "Аборт?" попита тя. "Какъв аборт? Аборт по желание? Кой си мислите, че ще се навие да направи това тук?"

БМРР потърси директора на болница Иво Юрич за коментар относно дали и как се извършват аборти в болницата. Той отговори: "Всички лекари в клиниката по женски болести и акушерство работят в съответствие със законите и действащите нормативни актове на Република Хърватия.

Масеника Бачич е журналист на свободна практика в Сплит. Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.