Да патрулираш безнаказано в Източна Европа

© Александрина Гинкова

Граничарят, който днес не бе дежурен, беше слаб, уморен и видимо нервен. Той описа деня си, почти всеки ден, на българско-турската граница така: "Дванайсет часа, движим се постоянно (...) Ако си някъде да обикаляш, 15-20 километра си ги покриваш спокойно".

"Те постоянно си сменят (маршрута). Ние ги хващаме, спираме ги, те се местят, ние се местим Игра на котка и мишка."

"Те" са мигранти от Близкия изток, Азия и Африка, които преминават границата от Турция към България и Гърция на път за Западна Европа. Потокът от търсещи убежище достигна връх през лятото на 2015 г., но продължава и днес, отприщвайки вълна от нетолерантност из целия континент.

В България, както и в Унгария се появиха доброволни отряди. Те публикуват във Facebook снимки на татуирани мъже по тениски или в камуфлажни униформи, които патрулират из горите близо до границата, понякога въоръжени.

Те привлякоха вниманието на медиите в България и чужбина, печелейки както признанието, така и неодобрението на българското правителство. В Унгария биват назначени от дясното правителство, което през септември миналата година публикува официален призив за набирането на 3000 "гранични ловци" с цел да подсили редиците на полицията и армията по южната граница със Сърбия.

В България някои бяха разкрити като дребни мошеници, а други станаха медийни знаменитости. Но никой не знае със сигурност колко ефективни са тези групи, какъв в действителност е броят им, дали получават финансиране от някого и ако да – от кого. Някои групи твърдят, че имат десетки хиляди членове в редиците си, но на събитията си успяват да съберат едва няколко десетки души.

Граничарят, който се съгласи да говори, при условие че остане анонимен, има съмнения.

"Тези само се бъркат (...) Обикалят и само се бият в гърдите", казва той. "Хванали 30 човека, аз имам хванати сигурно 3000 и никой не ми е казал нищо. Хванал 30 човека, много важно. Просто явно тръпка, не знам. (...) Няма смисъл".

Независимо дали са позьори, жадни за слава, или сериозна заплаха за сигурността и правата на човека, наблюдателите споделят мнението, че самозваните "ловци на мигранти" са симптом на един по-сериозен проблем в България: страна, където речта на омразата и престъпленията от омраза са все по-приемливи, а "другите" не са добре дошли.

Иванка Иванова, ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество" в София, не е "убедена, че има такова нещо като "възход на цивилни патрули" по границата".

Според нея обаче едно е ясно - неохотата на държавата да вземе мерки срещу групите, които вече съществуват, а понякога дори готовността, с която ги насърчава, създават атмосфера на безнаказаност.

"Всеки седми човек у нас е чувал изказвания на политици или журналисти, които са го оставили с впечатлението, че извършването на престъпления спрямо представители на определени малцинствени групи е по-слабо укоримо, отколкото ако са насочени срещу представители на мнозинството", казва Иванова.

"При тези обществени нагласи е ясно, че насищането на публичното говорене с реч на омразата неизбежно води и до извършването на престъпления от омраза."

Награда

Българските "ловци на мигранти" станаха популярни в началото на 2016 г. главно заради изявите на двама мъже - Динко Вълев и Петър Низамов.

Телевизионен репортаж показа Вълев, татуиран търговец на автобусни резервни части, да патрулира границата с АТВ; Низамов пък публикува онлайн видео от задържането на трима афганистанци с ръце, вързани зад гърба.

Тогавашният министър председател на България Бойко Борисов първоначално приветства "помощта" на други доброволни отряди, а началникът на граничната полиция Антонио Ангелов дори награди една група с медал заради залавянето на група от мигранти и предаването им на полицията.

Но когато правозащитни организации и международната преса разкритикуваха видеото на Низамов, Борисов се обяви срещу такива "паравоенни формирования" и вредата, която са нанесли върху репутацията на България. Въпреки това Низамов е единственият човек, който до момента е обвинен за незаконното задържане на трима мигранти, а през ноември 2016 г. прокуратурата образува разследване срещу Вълев за подбуждане на дискриминация, насилие и омраза въз основа на народност или етническа принадлежност.

Адвокатът на Низамов определи процеса срещу него като "монтиран". Самият Низамов каза пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР), че според него е имало натиск върху съда да го остави в ареста: "Аз съм сигурен, че заповедта отгоре е била такава", каза той.

Вълев също отрече обвиненията, а през ноември миналата година заяви пред "Нова телевизия", че "за България" е готов да отиде и в затвора.

Според проучване на общественото мнение, публикувано през март 2016 г., малко над половината българи одобряват цивилните патрули, които задържат мигранти.

© Александрина Гинкова

За Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката авторката на тази статия прекара известно време с членове на Комитета за национално спасение, който обединява Българското национално движение "Шипка" и Български воински съюз "Васил Левски". Имената им са свързани с борбата на България за освобождение от Османската империя, от която е била част почти 500 години, след като пада под нейна власт в края на 14-и век. Двете движения са регистрирани като две отделни неправителствени организации.

Групата показва завидно ниво на организация, с което нито Вълев, нито Низамов могат да се похвалят. Един от основателите ѝ, Владимир Русев, твърди, че членовете на комитета наброяват 26 000 души.

В интервю за БМРР в кафене на последния етаж в град Варна на брега на Черно море Русев казва, че финансирането ѝ идва от бизнес, който притежава заедно със съпругата си и който включва частна охрана във военни зони за политици и "свръхбогатите". Освен това членовете на организацията събират пари за плащането на гориво и консумативи за патрулите.

Справка в Търговския регистър показва, че две компании - "ДЮ ДИЛИДЖЪНС БГ" и "ДЮ ДИЛИДЖЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" - са регистрирани на името на Русев и жена на име Антония Иванова Стефанова.

И двете са регистрирани на същия адрес като Българското национално движение "Шипка" и Българския воински съюз "Васил Левски" в стария център на Варна. БМРР не можа да намери сайтове на нито една от фирмите. Русев, 57, който в миналото е служил в армията, отказа да разкаже подробности за бизнеса си.

Набит, с бръсната глава и добре поддържани мустаци, Русев дойде за интервюто в тъмно SUV със затъмнени стъкла, а други гости в кафенето го поздравиха при влизането му.

Комитетът за национално спасение е свързан с крайнодесни групи и политически партии в Източна Европа чрез инициативата Fortress Europe. През май 2016 г. той изпрати делегация в Чехия по покана на крайнодясната партия Usvit (Зора).

През юни към един от патрулите на организацията се присъединиха и бившият лидер на немската антимюсюлманска партия Пегида Татяна Фестерлинг и представителят на политическата формация в Холандия Едвин Вагенсфелд.

Русев отрече да получава финансиране от Русия, за да създава неприятности в България и като цяло в Европейския съюз (ЕС).

"Вбесява ги фактът, че ние сме доброволци и правим всичко без пари", каза той по отношение на критиците на групата. "Трябваше да ни оставят да си вършим работата, да помагаме на държавата да върши това, което тя не иска и не желае да направи, за да може да спаси народа".

На 25 юли 2016 г. организацията изпрати писмо до началника на Гранична полиция Ангелов, предлагайки услугите си за спиране на "нахлуването", но Русев каза, че до момента не са получили отговор. Говорителка на Гранична полиция каза, че подобно сътрудничество трябва да бъде регулирано от закона, т.е. от правителството.

"По-голям обществен отзвук"

БМРР попита Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) дали смята, че ловците на мигранти са по-активни в социалните медии, отколкото на границата.

Даниел Стефанов, говорител на ВКБООН в България, отговори: "В голяма степен ефектът, който тези групи целят, е повече публичен".

"Това е насаждане на ксенофобия и подбуждане към насилие", добави той. "И със сигурност е опасност, особено, ако остане без отговор от властите. И в този смисъл няма голяма разлика дали това е пропаганда или реални действия, защото и двете са вредни за обществото."

Дори член на Комитета за национално спасение призна, че действията на групата на терен нямат реално влияние върху миграционния поток, а са насочени повече към опознаване на околността и предупреждение към мигрантите и тези, които им помагат.

"Всъщност ние не намаляваме особено бежанската вълна, ефектът тук е близо до нула", каза Мария Герина, която координира социалните дейности на групата.

Но подобно на Стефанов експертът по сигурността Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност и анализатор в Българската академия на науките (БАН), предупреди какво може да е влиянието на такива доброволчески групи и реториката им в обществото.

"Имаме ислямски радикализъм, на който сме свидетели, но имаме и антиислямски радикализъм, който е не по-малко опасен", каза той.

Изследване, проведено от Институт "Отворено общество" между 2014 г. и 2016 г. и публикувано през юли 2016г., показва увеличение на българите, които са били изложени на езика на омразата, както и нарастващо одобрение за употребата му, въпреки че по-голямата част от хората продължават да не одобряват явлението.

"Тревожното е, че се увеличава общественото одобрение за използването на реч на омразата, която представлява краен национализъм, както и реч на омразата, която е насочена срещу две обществени групи по-специално - роми и чужденци", каза експертът от Институт "Отворено общество" Иванова.

"Защо става така е въпрос за един милион долара и с нашето изследване не можем да отговорим категорично".

Според Иванова има два фактора - от една страна, липсата на реакция от страна на властите, които по думите ѝ "системно" не разследват престъпленията от омраза и случаи на език на омразата, а от друга - култивирането на "страх и предразсъдъци" от страна на българските медии.

"Значителен дял от хората – почти 1/3 през 2016 г., не знаят, че речта на омразата при определени хипотези и престъпленията от омраза са криминализирани, като този дял е дори много по-висок сред хората с ниско образование. При това тенденцията е негативна – през 2014 г. само 1/5 от хората не са знаели, че тези действия са престъпления."

Друго проучване, проведено съвместно с неправителствените организации "Медийна демокрация" и Център за модернизиране на политики, издадено на български език през март 2016 г., показва подем на езика на омразата в българските медии, основно насочен към ромите, бежанците и мигрантите.

Въз основа на становища, статии и публикации на сайта на Българското народно опълчение "Шипка" и Воинския съюз "Васил Левски" и профилите им в социални мрежи през май 2016 г. Българският хелзинкски комитет подаде жалба в прокуратурата с искане да им бъде отнет статутът на неправителствени организации. На 9 януари прокуратурата е отхвърлила тяхното искане, заявиха от държавното обвинение пред БМРР.

© Александрина Гинкова

Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет каза, че премиерът в оставка Бойко Борисов, който подаде оставка през ноември миналата година след загубата на президентски избори от кандидатката на неговата партия, "публично легитимира" такива организации.

Според Стоянов със своето бездействие властите и политическите партии пасивно съдействат "на силите, които се стремят да направляват обществените нагласи към неприемане и потисничество спрямо маргинализираните общности. Това мълчаливо съглашение, струва ми се, е причината в обществото такива настроения да се поддържат и разрастват."

БМРР попита говорителка на правителството дали кабинетът има официална позиция относно групите, които патрулират по границата.

"Няма", отговори тя. "Какво очаквате да има? Как си представяте официалната позиция?"

"Позиция, която е била изразявана от правителствени представители по различни поводи (...), е, че държавата си има форми за охрана на границата и те са уредени в конституцията и законодателството".

Може да се спори дали патрулите по границата са взели пример от българската полиция, която често е обвинявана от правозащитни организации в малтретиране на мигранти.

През август миналата година Върховният комисар на ООН по правата на човека Зейд Раад ал Хюсеин изрази загриженост във връзка с практиката за отблъскване на мигранти обратно през границата и "постоянните твърдения за физическо насилие и кражби от страна на правозащитните органи на границата". По думите му атаките срещу мигрантите и бежанците се наказват рядко, ако изобщо биват наказани.

"Особено тревожно е, че важни и влиятелни обществени фигури изразяват подкрепа си за незаконни, въоръжени доброволчески патрули, които нагло преследват мигранти в близост до границата между България и Турция", се казва в становището.

БМРР изпрати въпроси както към пресцентъра на правителството, така и към пресцентъра на вътрешното министерство относно критиките към позицията на властите по отношение на патрулите по границата, обвиненията, че те толерират езика на омразата и твърденията за полицейско насилие, но не получи отговор.

Частна армия

През 2015 г. около 1.3 млн. души, бягащи от война, бедност и репресии достигнаха южните брегове на евросъюза. Повечето от тях идваха по море с лодки от Турция към Гърция и се отправяха на север към Македония, Сърбия, Унгария и по-нататък, на път за Германия и други по-богати страни на блока.

Оттогава ЕС се опита да затвори т.нар Балкански маршрут, но мигрантите продължават да идват, макар и по-малко като брой. Само една малка част от общия поток за 2015 г. - 30 000 души – са преминали през България. До края на ноември 2016 г. повече от 18 000 мигранти са били задържани в България.

Миналата година приемните центрове в България бяха пълни. На 10 ноември 7039 мигранти са били настанени в лагери, чийто общ капацитет е за 6390 души. По-голямата част от мигрантите минават през България на път за Западна Европа, но за тези, които не успеят да стигнат заветната цел, интеграцията в балканската страна не е лесна. "България все още няма програма за интеграция", каза Стефанов от ВКБООН. "Така че за момента процесът е забавен и не е ясно дали някога ще може да продължи и как."

В края на ноември полицията използва водни оръдия срещу стотици разбунтували се мигранти в най-големия бежански център в Харманли, град в Югоизточна България.

Безпрецедентната миграция и тежестта ѝ върху държавните ресурси окуражиха десни партии и формации в Централна и Източна Европа, дори и в страни като Словакия, където почти няма мигранти.

През 2015 г. в Унгария, една от основните страни от Балканския маршрут, националистически настроеният кмет на граничното село Ашоталом, Ласло Тороцкай, създаде свои собствени патрули. Той публикува във Facebook и YouTube и видео, наподобяващо холивудски екшън - с патрули, шофиращи с бясна скорост и препускащи на коне – което имаше за цел да предупреди мигрантите, че не са добре дошли в Унгария.

Там патрулите са легализирани и имат фиксирани 24-часови смени и почивни дни. Подобно на доброволните отряди в България, тези в Унгария са настроени много антиислямски, критични са към "слабите" лидери в Западна Европа и са големи привърженици на конспиративни теории за грандиозните планове мюсюлманите да завладеят "християнска Европа".

"Проблемът с мигрантите се създава от определени групи по интереси," каза Наги Шандор по време на патрул на унгарско-сръбската граница, към който БМРР се присъедини. "Сега са хора от Близкия изток, утре ще дойде африканската вълна и това ще е краят за нас."

Репортерката стана свидетел на това как патрулът, с участието на заместника на Тороцкай, спря трима мигранти, твърдящи, че са от Пакистан, един от които каза, че е 14-годишен. Те обясниха, че са изгубили документите си за самоличност, което разгневи групата патрулиращи. След това полицията пристигна и пое нещата в свои ръце, отвеждайки мигрантите.

Марк Кекеши, унгарски активист от правозащитната организация Migszol, която помага на търсещите убежище и бежанците, каза, че патрулите са се превърнали в "частната армия" на Тороцкай.

"Приближаваме пределите на цивилизованото общество", каза той.

През септември миналата година унгарската полиция пусна обява за набиране на 3000 "гранични ловци", като заяви, че те ще минат шестмесечен курс на обучение и ще имат право като останалите полицейски служители да носят бойни патрони, спрей за самозащита, палки и белезници.

© Александрина Гинкова

Българското министерство на вътрешните работи вече се опита да получи неформалната подкрепа на хората, живеещи в граничните райони, като ги посъветва да сигнализират на полицията, ако видят мигранти.

Божилов, българският експерт по сигурността, посочи, че законът позволява правителството да направи нещо подобно на Унгария чрез организиране на доброволчески патрули. Според него това може да помогне да се "канализира" неудовлетворението и енергията на групите, които вече патрулират по границата.

Говорителка на вътрешното министерство каза пред БМРР: "Позицията, насочена изцяло към местните хора, е, че приемаме съдействие, което се отнася в това навреме да ни сигнализират, защото действията, които официално могат да се предприемат в такива случаи, са в правомощията на граничните полицаи."

Набиране на кадри

През май миналата година Русев от Комитета за национално спасение води събитие в кичозния пловдивски хотел "Марица", заедно с трима други лидери, облечени в камуфлажни униформи. Само няколко десетки души, преобладаващо мъже, съставяха публиката на срещата, организирана от Комитета.

Хотел "Марица" е кръстен на реката, която извира на изток от Рила планина, и лъкатуши по българо-гръцката граница преди да стане естествена граница между Гърция и Турция по пътя си към Егейско море. Тя е само една от пречките, с които много мигранти се сблъскват по пътя към Западна Европа.

След срещата, продължила около два часа, публиката се разотиде, а един от мъжете в камуфлажи плати 180 лева (90 евро) в брой за наема на конферентната зала.

26-годишният Момчил Крумов, един от гостите на събитието, излезе навън, където откъм реката духаше силен вятър. Той вече планираше да се присъедини към Комитета за национално спасение.

"С тази бежанска вълна, която е огромна и, реално погледнато, когато държавата не поема необходимите грижи, идва един момент, в който населението няма гаранция, няма сигурност, че държавата ще го защити както подобава", каза Момчил пред БМРР по-късно по телефона, вече като член на горганизацията.

"За хубаво или за лошо, по-скоро за хубаво, населението се самоорганизира. Това е естествен процес."

Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.