Победата на Тръмп е урок за левите партии в Европа

Доналд Тръмп

© Reuters

Доналд Тръмп



За левите партии в Европа, които от дълго време се намират в труден период, отминаващата зима донесе единствено нови изпитания.


В рамките на едва два месеца Франсоа Оланд, Матео Ренци и Зигмар Габриел, лявоцентристките лидери във Франция, Италия и Германия, трябваше да признаят поражението си.


Британската Лейбъристка партия превърна вътрешните си борби в публичен спектакъл. А в Брюксел левицата отстъпи председателския пост на Европейския парламент на един консерватор. С този ход трите най-висши поста в Европейския съюз се оказаха в ръцете на дясноцентристи.




След като положиха огромни усилия да представят една по-ясна визия за останалата част от десетилетието, европейските леви може би най-накрая са намерили своя спасител, лидер, който да изясни целите им и благодарение на когото, ако изиграят добре картите си, да сложат край на поредицата изборни провали.


Неговото име е Доналд Тръмп.


Едва ли някой очаква новият американски президент да промени посоката на европейската политика, която през последната година пое към популизма и се отдалечи от основните партии, както в ляво, така и в дясно.


Но според анализатори и високопоставени служители победата на Тръмп и поражението на неговата съперничка от Демократическата партия Хилъри Клинтън може да послужат за урок на европейската левица и да я насочват по време на предизборните кампании в Холандия, Франция, Германия и може би Италия по-късно тази година.


Очакванията са както Еманюел Макрон, 39-годишният бивш френски министър на икономиката и настоящ съперник за президентския пост, така и германският социалдемократ Мартин Шулц, който ще се изправи срещу Ангела Меркел през есента, в предизборните си кампании да наблегнат на анти-Тръмп теми като "Европа" и "ценностите".


"Левицата се нуждае от визия и на фона на Тръмп и Брекзит, тя може да предложи една алтернатива", коментира Хенинг Мейър, издател в сайта Social Europe и научен сътрудник в Лондонското училище по икономика. "Ако се представите като интелектуална опозиция на Тръмп, съществува реална възможност".


Уроци за левицата


Какво всъщност се обърка в европейската левица?


След като падането на Берлинската стена и рухването на Съветския съюз разбиха социалистическата мечта, лявоцентристките политици като Тони Блеър и Герхард Шрьодер тръгнаха по "трети път", изоставяйки идеологията в полза на една по-отворена политика, приемаща неолибералната икономическа ортодоксалност.


Това решение работеше до деветдесетте години, когато времената бяха добри, но се превърна в проблем с началото на новото хилядолетие. Тогава икономическите неравенства започнаха да излизат наяве и породиха дълбоки разделения сред германските социалдемократи, френските социалисти и британската Лейбъристка партия.


С избухването на световната финансова криза през 2008-2009 г. избирателите започнаха да гледат на левицата като на съучастник в създаването на проблемите. Т.нар. "сини якички" и безработните млади, които не виждаха особена разлика между основните партии в ляво и в дясно, започнаха да се обръщат към крайните политици.


През декември на балотажа в Австрия 85% от "сините якички" подкрепиха дясноцентристкия популист Норберт Хофер за президент. А на референдума за конституционна реформа, който принуди Ренци да се откаже от премиерския пост в края на миналата година, именно младите избиратели изиграха решаваща роля за поражението му.


"Когато левицата е била на власт, тя не е можела да измести из основи политиката в по-лява, социално ориентирана и насочена към растежа посока", смята италианският министър по европейските въпроси Сандро Гоци.


Михаел Брьонинг от ляво ориентираната фондация "Фридрих Еберт" в Берлин коментира, че лявоцентристите в Европа "се борят за оцеляването си".


Според запознати лица уроците от претърпяното през изминалото десетилетие поражение се допълват добре с наученото от победата на Тръмп отвъд океана.


Мартин Шулц

© Reuters

Мартин Шулц


Първият извод е, че искреността и завладяващата реч са от значение в един свят, в който избирателите са уморени от политици, опитващи се да задоволят исканията на всеки само за да си вдигнат рейтинга. Вторият урок е, че новите лица, които могат да предложат свежа визия, са по-добри от старите.


Страхът да не последва съдбата на Хилари Клинтън може би е отказал изключително непопулярния Оланд от надпреварата за втори мандат като френски президент. Същото сигурно е убедило и Габриел да направи път на Шулц, бившия председател на Европейския парламент, който е сравнително непознат на германската вътрешно-политическа сцена.


"Урокът за Европа от победата на Тръмп в САЩ е, че да изправиш аутсайдер срещу статуквото може да проработи", казва Паскал Лами, бивш президент на Световната търговска организация и близък съюзник на френския социалист Жак Делор докато беше председател на Европейската комисия.


Победата на Тръмп е урок за левите партии в Европа

© Reuters


"Именно това дава предимство на Макрон. Той е ново лице, по-млад и по-свеж от Марин льо Пен или Франсоа Фийон", смята Леми, имайки предвид кандидатите за президент на крайните десница и левица.


Да възхваляваш добродетелите на Европа и либералните ценности в епоха на разрастващи се национализъм и културни разделения може да изглежда като губеща предизборна стратегия.


И докато независимият кандидат Макрон има основателна възможност да спечели във Франция, то Шулц се очаква да срещне трудности срещу Меркел, чиито консерватори са с близо 15 пункта пред социалдемократите (SPD) според проучванията.


Но според всеобщото мнение SPD ще се възползват от това, че изпращат един невъзмутим проевропейски настроен политик в надпреварата, вместо Габриел, който от край време се носи по политическото течение.


За първите 48 часа след избирането на Шулц 450 души са поискали да се присъединят към SPD, казват от партията. А според проучване от края на януари Шулц, който е работил в книжарница и е напуснал гимназията преди да получи диплома, би бил равен с Меркел при едни хипотетични преки избори за канцлер.


"Левицата се нуждае от посока, от визия", коментира Мейер. "Тръмп затвърди своята прямота, своята връзка с хората и всичко последва от там. Може да се извади добра поука от това".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK