Криза в Дарджийлинг - "шампанското на чая" се плъзга към катастрофа

Криза в Дарджийлинг - "шампанското на чая" се плъзга към катастрофа

© Reuters



Бъдещето на дарджийлинг, наричан още "шампанското на чая" заради специфичния му аромат, е под въпрос заради намалелите дъждове и трупащите се проблеми в индустрията, предупреждават предприемачи от района.


От 2012 г. насам има суша, която става все по-тежка. В същото време внезапни порои предизвикват свлачища, отмиват почвата и отслабват храстите по склоновете на индийската част на Хималаите.


Заради сушата са зачестили проблемите с насекоми и растителни зарази, които нанасят сериозни щети на реколтата, допълва фондация "Томсън Ройтерс".




След като в периода 2000 - 2009 г. годишно са събирани по около 10 хиляди тона от този елитен сорт чай, от 2010 г. насам количеството не надхвърля средно 8500 тона, сочат данни на Индийската чаена асоциация (ITA).


"Чаят дарджийлинг е изправен пред голяма катастрофа. Заради климатични фактори реколтата ни намалява всяка година", казва Арун Сингх от Goodricke Group, която има над 10 градини в района.


По хълмовете Дарджийлинг в щата Западен Бенгал има 87 чаени имения, в които работят близо 70 000 души. Годишният им оборот е около 70 млн. долара.


Но не само сушата е проблем - трудности създават цената на труда, загубата на опитни работници, намаляващото търсене и остаряването на растенията. "Храстите, които са на възраст 75 - 100 години, трябва да бъдат подновени, за да се осигури по-добра реколта", обяснява Шив Сария от компанията Gopaldhara с 4 чаени градини. Със застаряването си растенията дават все по-малко листенца, а смяната им струва скъпо и заради непостоянните валежи тя е доста рисковано начинание.


Новите храсти се нуждаят от няколко години нормално развитие, за да започнат да дават продукция. Но много градини не получават достатъчно влага, за да се развиват по подходящия начин, коментира Субхазиш Саниграхи, учен от Асоциацията за изследване на чая (TRA). Според него напояването не е решение, "защото в Дарджийлинг не достига вода дори за растящото население, да не говорим за растенията".


Този сезон не е валяло от декември насам и производителите чакат с нетърпение промяната да настъпи през март. Междувременно мнозина от тях строят стени за предотвратяване на свлачищата и отмиването на почвата.


"Не мисля, че ще има внезапен крах в производството на даржийлинг, но всяка година реколтата е все по-слаба заради климатичните промени", казва Костув Рой, ръководител на отдела за чай в търговския холдинг Andrew Yule and Company.

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на postbot
    postbot
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Костув (Рой) е виновен.

    Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.
  2. 2 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4178 Весело

    70 000 хиляди човека правят оборот от 70 млн.Сериозни икономически постижения, как да не бъдат публикувани.

  3. 3 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 450 Неутрално

    ..От 2012г. насам има суша, която става все по-тежка. В същото време внезапни порои предизвикват свлачища, отмиват почвата и отслабват храстите ..

    Преди да си помислите ча човешката дейност има нещо общо спомнете се какво каза Тръмпи ... не е от хората, това е от фазите на луната..

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8782 Неутрално

    Варварската намеса на хората, опустошаването на природата, огромните пожари всяка година по всички части на света, масовото унищожаване на гори, природата никога няма да ни прости това.

  5. 5 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    "...наричан още "шампанското на чая" заради специфичния му аромат...""

    Новина за любителите на чая. Друго си е Lanson или Duval Leroy.

  6. 6 Профил на johnniewalker
    johnniewalker
    Рейтинг: 1081 Неутрално

    "защото в Дарджийлинг не достига вода дори за растящото население, да не говорим за растенията".

    Ето това е истинският проблем на еко-системата, а не промените в климата. Но не смеят да кажат на мюсюлмани, африканци и индийци да си ограничат раждаемостта. Съответно ни изхвърлят техните излишъци като "бежанци" в нашите страни.

  7. 7 Профил на Булаир
    Булаир
    Рейтинг: 802 Неутрално

    "... има 87 чаени имения, в които работят близо 70 000 души. Годишният им оборот е около 70 млн. долара."
    ... За година един работник произвежда продукт за 1000 долара ... или 4 долара на ден ?!?!?!? С такава производителност този бизнес няма бъдеще.

  8. 8 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6834 Неутрално

    "Храстите, които са на възраст 75 - 100 години, трябва да бъдат подновени, за да се осигури по-добра реколта"

    Проблемът не се корени само в климатични промени

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  9. 9 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4049 Неутрално

    [quote#5:"gmbh"]Друго си е Lanson или Duval Leroy. [/quote]
    така е. Съжалявам, любителите на чая могат да ме извинят.

  10. 10 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#7] от "Булаир":

    ако господаря прибира 50М а работниците карат с $ на ден си е супер бизнес... за господаря

    Birds of a feather flock together.
  11. 11 Профил на anona
    anona
    Рейтинг: 458 Любопитно

    [quote#7:"Булаир"] С такава производителност този бизнес няма бъдеще.[/quote]

    Огромната печалба остава в прекупвачите и прочие. Същото е с какаото - въпреки рекордните продажби на шоколад все повече фермери се отказват и минават на други реколти.

  12. 12 Профил на Mike
    Mike
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#7] от "Булаир":

    И аз се стъписах в първия момент, но не става дума за производителност, просто такава е цената на труда в Индия. Особено по селата хората живеят с по 1-2 долара на ден.

    А добивът на чай не е като пшеница или царевица, да опънеш комбайна и газ. Целия процес е изцяло ръчен и няма как да се автоматизира, заради трудния терен, а и заради самите растения, които с доста капризни. То затова тоя чай вирее само там, ако можеше да се завъди в оранжерия, досега щяха да са го направили...

  13. 13 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1243 Неутрално

    До коментар [#7] от "Булаир":


    [quote#7:"Булаир"]или 4 долара на ден ?!?!?!? С такава производителност този бизнес няма бъдеще[/quote]

    В селските райони на Индия $ 25 си е нормална заплата. И предвид населението (броя им), образованието, инфраструктурата и наличните ресурси, тази заплата ще си остане дълго време валидна

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  14. 14 Профил на lone wolf
    lone wolf
    Рейтинг: 1114 Неутрално

    До коментар [#5] от "gmbh":

    Перфектен си е чаят!

    Да разлая троловете!!
  15. 15 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    [quote#14:"lone_wolf"]Перфектен си е чаят![/quote
    Ценителите на тази напитка да си кажат мнението. За мен е terra incognita. "Шампанското на чая", това ме заинтригува.
    До коментар [#14] от "lone_wolf":

  16. 16 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11619 Неутрално

    Никой не иска да сади, само да бере

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  17. 17 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Тоя район на Индия е много особен. По принцип няма порои, а постоянни дъждове с различна сила. Последните две години климата и монсуна се промени. Тая година обаче нещата кто че ли се оправят, но загубите продължават. Има наистина промяна в климата.

    chavo64
  18. 18 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 2277 Неутрално

    До коментар [#17] от "chavo64": монсуна

    Мусон, чаво, мусон! Циклон, носещ дъжд.

  19. 19 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 284 Весело

    [quote#12:"Mike"]хората живеят с по 1-2 долара на ден. [/quote]
    Шшшшт! Да не чуят нашите "десни"!

  20. 20 Профил на trulr
    trulr
    Рейтинг: 659 Весело

    [quote#2:"4ort"]70 000 хиляди човека правят оборот от 70 млн.Сериозни икономически постижения, как да не бъдат публикувани.[/quote]

    Подготвят ни, следващите години половината от тези 70 млн ще ни дойдат на гости.

  21. 21 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1874 Неутрално

    Скоро това плодящо се население няма да има къде да живее и ще наляга в чаените храсти.....
    Докато прочетохте това тези направиха 38 деца.....

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  22. 22 Профил на m17
    m17
    Рейтинг: 2429 Неутрално

    До коментар [#4] от "Роси":

    Нищо и няма на природата - 20 години без хора и прораства гъста гора. Проблема е за нас хората - щото сме свикнали на благодатна природа ама от свръх експлотация това почва да се променя.

  23. 23 Профил на bguser
    bguser
    Рейтинг: 395 Весело

    не искам да пия чай, който е пътувал хиляди километри за да стигне до тук. за мой късмет имам градина в която има няколко вида чай(билки). ако някой ден стигна до хималаите ще го опитам.

    It's not impossible, it just costs more!
  24. 24 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1835 Неутрално

    До коментар [#15] от "gmbh":

    ---

    Стръмните склонове на Хималаите в Западен Бенгал в североизточна Индия раждат този изтънчен вид чай. Докато отглеждането, възрастта и формата на листата придават на чая неговия вкус, то районът сформира качествата му. Дългите слънчеви дни, дъждовните нощи и хладният планински бриз придават на Дарджийлинг неговия лек, деликатен вкус, спечелил му прозвището „шампанското на чайовете“. Характерни качества - бледо кехлибарен цвят в хармонична комбинация от плодови и цветни аромати, един от които е ароматът на мускатово грозде.

    Местността Дарджийлинг, намираща се на надморска височина от 1800 д0 2500 м., граничи с Непал, Бутан и Тибет. Великобритания я откъсва от Непал през 1816 г. През 1835 г. местността е продадена на английската Остиндийска компания. Първите насаждения от уникалния чай датират от 1847 г. През 1872 г. чаят вече се сервира в английските кафенета и печели свои привърженици.

    Английското владичество над Индия приключва през 1947 г. - две години след края на ВСВ. През 1956 г. повечето чаени плантации сменят собствениците си. Местни предприемачи заменят английските земевладелци. През 1970 г. собствениците на чаените плантации вече са само индийци.

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  25. 25 Профил на Mike
    Mike
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#18] от "ahasver":
    [quote#18:"ahasver"]Мусон, чаво, мусон! Циклон, носещ дъжд. [/quote]

    На някои езици е мусон, например на френски, предполагам оттам е влязла и в руски и български.
    На други езици, английски, немски, дори македонски, е монсун (monsoon).

  26. 26 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 2277 Неутрално

    До коментар [#25] от "Mike":Така е. Различават се и по изписването. Maussim било на арабски.

  27. 27 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 512 Неутрално

    дарджийлинг е най-хубавият индийски чай, но отстъпва на китаските чайове, както вече и на африканските (кения). в индия по идея нямат кой знае каква култура на пиене на чай - дарджийлинг е британският отговор на китайската доминация по онова време и си остава основно продукт за експорт. иначе кофти за хората дето остават без традиционно препитание, но ще се оправят, ако правителството не им попречи.

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK