Какво ще спечели европейската отбрана от политиката на Тръмп

Доналд Тръмп

© Reuters

Доналд Тръмп



Едва седмица преди да поеме президентския пост в САЩ, Доналд Тръмп описа НАТО като "остаряла" организация. В същото време Вашингтон извършваше най-мащабното от десетилетия разполагане на войски и въоръжение в Европа.


Други страни - членки на НАТО, особено тези, които се намират най-близо до Русия, се надпреварваха да предлагат собствените си въоръжени сили и да затвърдят ангажимента си към Алианса.


Наскоро новоизбраният президент каза, че "силно подкрепя" блока и се е опитвал единствено да накара останалите държави да поемат своята част от отговорността за отбраната. Той ще се срещне с лидерите на НАТО по време на посещение в Европа през май.




За Европа президентството на Тръмп е парадокс


От една страна, избирането му и изобщо съществуването му като политик може да се окаже почти екзистенциална заплаха за голяма част от следвоенните структури, разбирания и възгледи за света, определящи облика на европейския континент. В същото време именно Тръмп и потенциалното му влияние върху Европа може да дадат на континента тласъка, от който се нуждае, за да се промени.


Топлото отношение на Тръмп към Русия и недоверието му в НАТО, най-вече критиките, че съюзниците на САЩ не правят почти нищо за собствената си защита, оказват силен ефект. Дори и преди Тръмп да нахлуе на политическата сцена на САЩ през 2015 г., обезпокоените от Русия страни от Източна и Северна Европа вече бяха започнали да увеличават разходите си за отбрана. Вероятността САЩ да престанат да бъдат надеждният партньор, който са били досега, се оказва силна мотивация.


Когато държавите от НАТО се срещнаха във Варшава през лятото след референдума за Брекзит, голяма част от високопоставените членове на Алианса се готвеха за евентуална победа на Тръмп, макар всъщност да не вярваха, че тя е възможна. Позицията на НАТО за европейската отбрана, изработена тогава, изглежда, е била замислена, взимайки предвид тази,


наречете я "устойчива на Тръмп", ако искате, идея


Като за начало, това означавало войските на САЩ и особено тежкото въоръжение, да бъдат бързо разположени в региона преди встъпването в длъжност на Тръмп с надеждата, че така е по-малко вероятно новият обитател на Овалния кабинет да отмени или да ограничи разгръщането на силите.


През първите две седмици на януари в Европа пристигнаха над 1000 единици бойна техника, включително танкове модел М1 А1 "Ейбрамс", от бойна група на американската Трета бронирана бригада от състава на Четвърта пехотна дивизия. Съдейки от снимките, по-голямата част от тях са били боядисани все още в камуфлажния цвят, използван в предишната им база – Форт "Карсън" в Тексас.


Тези войски ще бъдат базирани основно в Полша, въпреки че във всеки момент някои от тях ще извършват учения на изток в балтийските страни Литва, Латвия и Естония. Смята се, че трите държави, които бяха част от Съветския съюз, а сега са членки на НАТО, са изложени на най-висок риск. В тях има значително руски говорещо население, което поражда опасения, че Москва може да ги дестабилизира и атакува, както се случи в Украйна.


Владимир Путин

© Reuters

Владимир Путин


Спорно е дали военното присъствие на САЩ в Европа е най-важната спирачка за Москва. Малко вероятно е руският президент Владимир Путин да рискува да започне война със САЩ, не на последно място, защото двете страни, взети заедно, притежават най-голям брой ядрени оръжия в световен мащаб. По-голямата част от разположените в балтийските страни войски като част от натовското "засилено фронтово присъствие" са от други членки на Алианса.


Те включват водена от Великобритания бойна група в Естония и сходни по размер сили, водени от Канада и Германия, съответно в Латвия и Литва, както и служители от други натовски държави, включително Франция, Белгия и Дания. Тази седмица Чехия стана последната страна от Алианса, която обеща да разположи сили в региона.


Швеция и Финландия, които не са членки на НАТО, но са част от Европейския съюз, също без много шум засилиха отбранителната си интеграция с Алианса и по-специално с близките балтийски страни. Именно това е европейският принос, който Тръмп по време на предизборната си кампания заявяваше, че не съществува.


Разбира се, в голяма степен всичко това така или иначе щеше да се случи. Дори и Тръмп да не беше спечелил изборите, платформата, около която водеше кампанията си, беше достатъчна, за да обезпокои много европейски държави, както и партньори на САЩ в Азия, че


Вашингтон може в скоро време да навлезе в период на изолационизъм


Руската анексия на Крим и британският референдум за Брекзит напомниха, че много от досегашните положения за политиката между държавите не трябва да се приемат за даденост.


Тръмп сега може би заявява ангажимент към НАТО или поне британският премиер Тереза Мей успя да го накара по време на посещението си във Вашингтон миналия месец.


Новият министър на отбраната на САЩ Джеймс Матис даде ясно да се разбере по време на встъпителното си изслушване, че гледа на Русия като на сериозна заплаха.


Тереза Мей

© Reuters

Тереза Мей

Много хора в Европа и Вашингтон обаче продължават да се опасяват, че Тръмп ще отстъпи твърде много по отношение на противоракетната отбрана или в друга област по време на "големия пазарлък" с Путин, когато се срещнат по-късно тази година.


Това, разбира се, може да насърчи други страни от НАТО да работят заедно по-усилено. Но може и да не е достатъчно. Тръмп продължава да твърди, че се съмнява в стойността на ЕС и на европейската единна валута, а разпадането на което и да е от тях допълнително ще отслаби способността на Европа да се защитава.


Не е изключено самият избор на Тръмп, както и скорошните му опити да спре имигрантите и посетителите от седем мюсюлмански страни,


да вдъхнат нови сили и доверие в европейската крайна десница


Евентуален неин успех на изборите във Франция и Германия тази година би ограничил способността на Европа да работи заедно по редица теми, включително и отбраната.


Москва следи внимателно случващото се. Руски говорещите сепаратисти в Украйна наскоро подновиха офанзивата си и получиха слаб отговор от Вашингтон.


Макар руският военен капацитет да нарасна през годините, той все пак има граници. Руските войски са способни да прегазят Украйна, която не е членка на НАТО. Но установяването на контрол върху страната е друг въпрос, който може би обяснява защо това все още не се е случило.


Дори и ограничена война между Русия и НАТО в балтийските страни би била катастрофална. Руските плановици са изработили ужасяващата доктрина за "деескалационния удар" – стратегия за използване на едно ядрено оръжие, вероятно насочено към един-единствен град, военна база или дори кораб, с която да се сложи край на конвенционален военен конфликт, заплашвайки Запада.


Един по-предвидим президент на САЩ според руснаците би избрал да не постави пръст върху бутона за ядрен Армагедон.


В епохата на Доналд Тръмп обаче подобни предположения изглеждат почти невероятни. Сегашният президент на САЩ категорично представлява обратното на това, което повечето анализатори в областта на отбраната в САЩ и Европа са искали. Но не означава, че няма да окаже и положителен ефект.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK