© Associated Press
Финландия стартира неотдавна дързък експеримент: до края на 2018 година 2000 безработни финландци, избрани на случаен принцип, ще получават гарантиран основен доход в размер на 560 евро. Какво сочат резултатите досега, разказва Карстен Шмистер в материал за "Дойче веле". Заглавието е на "Дневник".
"Когато видях писмото, знаех, че е от социалното осигуряване. И като го прочетох, страшно се зарадвах", разказва Юха Ярвинен. Той е глава на семейство и от известно време е безработен. Юха Ярвинен е един от 2000 финландци, подбрани от държавата, които в продължение на една година ще получават експериментално гарантиран основен доход.
Либерално-консервативното правителство провежда този експеримент не от любопитство или от любов към експериментите, а по необходимост. Финландия все още не е преодоляла икономическата криза. Безработицата е висока, трудовият пазар е в преустройство, а социалната система в страната е сложна и закостеняла.
Затова правителството въведе гарантиран основен доход. Той трябва да спомогне за намаляване на големите разлики в доходите сред населението и да мотивира хората да приемат на първо време и по-зле платена или пък почасова работа. Най-добрият вариант би бил получателите на гарантиран основен доход да основават собствени фирми. До края на 2018 г. 2000 безработни финландци между 25 и 58 години, избрани на случаен принцип, ще получават гарантиран основен доход в размер на 560 евро месечно. Всеки, който желае, може да печели и допълнително без удръжки.
2000 щастливци?
И това е необходимо, защото пълният гарантиран основен доход, който заменя всички държавни социални услуги, би трябвало да бъде около 1500 евро месечно. Германката Щефи Ерунен също е сред 2000 избрани за експеримента. Тя е омъжена за финландец. Но не изпитва същата радост както Юха Ярвинен.
"Мнозина си мислят, че това са подарени пари. Но това не е вярно, защото всичко се приспада от помощите за безработни. Парите ще са ти като подарени само ако си намериш работа. В противен случай нищо не се променя", казва тя.
© Heinz-Peter Bader, Reuters
Финландската социална осигурителна агенция се нарича "Кела". Оли Кангаз е ръководител на проекта за гарантиран основен доход. Той прави положителна равносметка и смята, че има добра перспектива.
"Социалните услуги при нас са тясно свързани. Това означава, че ако някой си намери работа, ние съкращаваме други социални услуги. И в един момент често става така, че не си струва човек да работи повече", казва той.
Според него гарантираният базов доход има добра перспектива, защото Финландия далеч не се е възстановила икономически. "Ако всички имаха постоянна работа, нямаше да имаме нужда от гарантиран основен доход. Ако обаче мнозина нямат сигурна работа и са принудени да печелят на няколко места, тогава основният доход е важен", казва Оли Кангаз.
Плюсове и минуси
На пръв поглед звучи логично. Мнозина смятат, че подобни проекти са възможно решение за подсигуряване на съществуванието в несигурните времена. Никой обаче не знае как ще приключи финландският експеримент. Едва след две години ще има отговор на някои основни въпроси.
Много от поддръжниците на проекта смятат, че държавата ще пести пари по този начин, тъй като много от получателите на гарантиран доход работят допълнително и не натоварват социалните каси. Други пък се опасяват, че има много хора, които само ще получават парите и ще отказват допълнителна работа. Тогава гарантираният основен доход ще излезе по-скъпо на държавата, отколкото сегашната социална система.
Има и още една голяма въпросителна. Председателката на сдружението на безработните в Хелзинки Ана-Мария Кантола се опасява, че допълнителният труд или трудът на временни договори, допълнен с гарантирания основен доход, може да стане правило. "Ако с проекта бъдат извършени масови злоупотреби, защитата от уволнения ще бъде изпразнена от съдържание", изтъква тя.
