Изборите в Сърбия са повече за лидер на опозицията, отколкото за президент

Изборите в Сърбия са повече за лидер на опозицията, отколкото за президент

© Reuters



От една страна са интелектуалците, които подкрепят бившия омбудсман Саша Янкович и бившия външен министър Вук Йеремич. От другата са зомбитата зад премиера Александър Вучич. Всички те могат да са мои гласоподаватели – и зомбитата, и интелектуалците."


Коментарът може би звучи като шега, но не е – авторът му е 25-годишен студент, на когото проучванията в Сърбия отреждат евентуално място на балотажа, ако премиерът Вучич не спечели над половината гласове на първия тур на изборите. Шегаджията, който с клипове на границата на гротеската първо донесе на своята партия една пета от местата в общинския съвет на градчето Младеновац, може да получи подкрепа от хиляди разочаровани избиратели, които биха гласували за него, а не за подкрепените от опозицията. Партиите, които се противопоставят на Вучич, не успяха да издигнат единен кандидат.

От единайсетте кандидати на изборите в Сърбия Александър Вучич се очертава като победител най-вероятно още на първия тур. През ноември миналата година той обяви, че подкрепя сегашния президент Томислав Николич за още един мандат. Само два месеца по-късно настоящият държавен глава, основател на Сръбската прогресивна партия, от която е и Вучич, се оказа изолиран, след като собствената му партия подкрепи премиера. Защо всъщност се оказа важно за министър-председателя да стане президент – пост с по-скоро церемониални функции?




"Г-н Вучич е обсебен от властта и не иска никой друг, нито дори някой от неговата собствена партия да има легитимността на пряко избран политик," каза за "Дневник" Теофил Панчич, журналист от влиятелното списание "Време" и радио "Свободна Европа". "На практика няма значение, че президентският пост изглежда като по-слаба позиция: той се опитва да изгради система на еднолично управление като (руския президент Владимир) Путин или (турския му колега Реджеп Тайип) Ердоган."


Мухарем Баздул е писател и интелектуалец, известен с активна гражданска позиция, но и с дистанцията си от политически партии. "Мисля, че Вучич


иска да затвърди позицията си с преки избори.


Никой не се съмнява, че който и да стане премиер след него ще бъде повече или по-малко марионетка", обяснява той, но твърди, че подобна ситуация е имало и с други сръбски политици. Дава пример с предшественика на Николич, Борис Тадич. "Той беше президент, но всички си спомнят периода преди 2012 г. като "управлението на Тадич".


Независимо от острите си думи по адрес на Вучич и двамата признават огромната му популярност, която има своето обяснение: за немалка част от избирателите му последните години са донесли по-висок жизнен стандарт. Някои от посланията, които отправя, също се харесват на сърбите във време, когато Белград се опитва да лавира между евентуалното членство в ЕС и традиционните връзки с Русия (премиерът беше в Москва дни преди изборите).


"Той успя да проведе един вид всеобхватни политики, които му осигуриха поддръжници


и сред проевропейски настроените, и сред антиевропейски настроените"


каза Баздул. Според него в сфери като макроикономиката и инфраструктурата подобренията са очевидни, но споделя и че се забелязват авторитарен стил на управление и "по-силният отпреди" контрол върху медиите. Журналистът Панчич, критичен и към властта, и към опозицията, пита риторично: "Защо Путин и Ердоган са популярни в държавите си? Със сигурност не е защото си вършат добре работата."


За външния наблюдател Сърбия изглежда като на кръстопът между Москва и Брюксел. Същевременно при безработица от 19% за миналата година икономиката е неизбежна тема в предизборната кампания редом с геополитиката. Баздул казва, че Вучич е намерил дума, която обхваща и двете: "стабилност". "Има геополитически оттенък, но още по-ясно се отнася до всекидневния живот. Обещава бавен, но постоянен напредък." Проевропейската опозиция отхвърля това и обвинява премиера, че пренебрегва темата корупция, защото е замесен в нея. С настояването на върховенство на закона и демокрацията, подобаващи на страна кандидат за членство в ЕС, те се стремят да привлекат избиратели, за които влизането в съюза изглежда като далечна възможност – след не по-малко от пет или десет години.


И Косово се превърна в донякъде противоречива тема,


а досега за сръбските политици поставянето под въпрос на фразата "Косово е Сърбия" беше по-скоро табу. През последната седмица двама опозиционни кандидати – силно подкрепяният от интелигенцията Саша Янкович и либералът Ненад Чачак – обявиха, че биха признали Косово, тъй като Белград на практика няма власт там. "Почти всички гласоподаватели знаят, че Косово де факто не е част от Сърбия, но никой не иска да го признае де юре. След като Брюксел започна активен диалог с Прищина, това дори не е сериозна политическа тема. Но никой не иска да бъде запомнен в историята като лидера, изоставил "люлката на Сърбия"," смята Баздул.


Мухарем Баздул.

© Небойша Мандич

Мухарем Баздул.


"Всички знаят, че е независимо", съгласява се Панчич. "Отказът да се справим с този факт е просто празен ритуал, но тази безсмислена игра ще продължи още известно време."


Според журналиста обаче темите в кампанията нямат значение - твърди, че нито една от тях не е водеща. "Кампанията е обсебена от един човек, който убеждава поклонниците си, че всички отговори са в магическата му торба." Донякъде в подкрепа на думите му в последния ден на кампанията седем водещи всекидневника излязоха с една и съща първа страница, запълнена изцяло от предизборен плакат с инициалите на Вучич.


Освен в предизборната кампания премиерът


беше много по-споменаван и в компроматната война.


В хода на кампанията бившият омбудсман Саша Янкович бе обект основно на нападки за самоубийството на приятел преди години, а Йеремич - че не е успял да стане генерален секретар на ООН. Същевременно Вучич беше непрекъснато споменаван и подлаган на атаки. Само за броени дни няколко сръбски медии съобщиха, че негов предизборен плакат е поставен под 24-часова охрана и че автобуси на градския транспорт са използвани за събития на Сръбската прогресивна партия, и с това предизвикаха недоволство в социалните медии.


Разпространена беше и фалшива подписка с десетки интелектуалци, уж подкрепящи Вучич, от която повечето впоследствие се разграничиха. "Медиите възприемат интелектуалците като много по-влиятелни, отколкото всъщност са. Повечето от наистина известните актьори, художници, телевизионни звезди и други подкрепят Янкович, но човек не може да повярва, че той ще вземе повече от 15%", подмята по темата Баздул, който не е намерил или записал името си в подписки в подкрепа на никой кандидат.


За вниманието на медиите и гласоподавателите


Вучич имаше само един съперник.


Лука Максимович, младият студент с минимален шанс да отиде на балотаж с премиера, влезе миналата година, месеци преди да се включи в президентската надпревара, в образа на политик на име Любиша Прелетачевич - Бели. Зад името стои хетероним, с който Максимович иска да покаже, че политиците често сменят ориентацията си и че Бели е пародийно алтер его, насочено срещу системата и политиците. За осмиване служи и името на партията му - "Не си пробвал сармите" е името на популярна в Сърбия попфолк песен (И промяната в политическата принадлежност, и името на попфолк песента са видими препратки към Вучич, някога изоставил крайния национализъм и подкрепян от много от изпълнителите във въпросния стил). В интервю за "Ройтерс" казва: "Обещавам да крада за себе си, но да дам и на народа."


"Това е много интересно, особено за младите. Популярността му показва разочарованието от политическата сцена, което е толкова лесно да разберем", обяснява Панчич. Според него обаче Максимович не носи "нищо полезно" на кампанията. "Изборният му успех би означавал, че упадъкът на политиката в Сърбия е пълен. Само Вучич би имал полза от това."


И възходът на Максимович, и широката подкрепа за Вучич показват огромното разочарование от опозицията, която често критикува, но не можа да издигне собствени кандидати, а само подкрепи някои от участниците в надпреварата, като например Янкович или Йеремич. "Сегашният избор е повече за лидер на опозицията, отколкото за президент", твърди Баздул. "Който и да получи втория най-добър резултат, ще има шанс за политическо бъдеще. Особено ако стигне до балотаж."

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7384 Неутрално

    А ЗАЩО трябва да ме интересува ''лидерът на опозицията'' - да не е от наш'те пак - с грантовете!?

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1123 Неутрално

    19% безработица и политиците им обясняват, че са велики... 40% по-малък БВП от нас. О нас... дето сме девета дупка на кавала. И има форумци дето надуват Цеца и обясняват как сърбите били по-добре от нас, по-умни, по-красиви и въобще по-по-най...

    Няма шики-мики.
  3. 3 Профил на nemeria
    nemeria
    Рейтинг: 610 Весело

    "Обещавам да крада за себе си, но да дам и на народа."

    Другаде четох, че е обещал и море да им построи, поне кампанията му е забавна.

    .

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10516 Неутрално

    Вучич реши изборите много преди самия изборен ден. Точно както правят авторирарните лидери...
    Второто място ще бъде за Бели, който безопасно ще обере протестния вот :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8685 Неутрално

    И тук си имат циркаджия и лъжец.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK