За какво се гласува на референдума в Турция

За какво се гласува на референдума в Турция

© Reuters



Избирателите в Турция ще гласуват в неделя на референдум за конституционни промени, които превръщат страната в президентска република и значително увеличават правомощията на държавния глава.


"Дневник" обобщава основните поправки, които се предлагат. Под всяка от тях е добавено мнение на Венецианската комисия към Съвета на Европа, смятана за най-авторитетния в Европа международен орган от юристи конституционалисти.


Според Анкара обаче оценката ѝ "няма никаква стойност", тъй като комисията е "взела страна" в кампанията за референдума.




- Президентът ще ръководи правителството, ще назначава и уволнява министри и висши администратори, ще управлява с 5-годишен мандат (сегашният е 4-годишен).


Според Венецианската комисия подобни промени означават "да се позволи на новия президент [т.е. с нови правомощия] да упражнява сам изпълнителната власт... на базата на критерии, определени само от него или нея."


- Президентът ще може да е лидер на политическа партия, т.е. да влияе на това кой да се кандидатура за депутат от нея; ако партията победи, то законодателна и изпълнителна власт почти се припокриват.


Комисията пита дали президент, който според конситутията трябва да "олицетворява единството на турската нация", би могъл да изпълнява тази функция, ако запази партийната си принадлежност и е част от организация, представляваща само сегмент от обществото. Посочва се и че първите президенти, Мустафа Кемал Ататюрк и Исмет Иньоню, също са имали връзки с партията си, но във въпросния период Турция е била еднопартийна държава.


- Президентски и парламентарни избори ще се провеждат заедно на всеки 5 години.


Създава се "прекалена концентрация на изпълнителна власт в ръцете на президента, върху която липсва адекватен парламентарен контрол." Фактът, че избори ще се провеждат единствено на всеки пет години, е удар върху демократичната отчетност. За сравнение САЩ например има междинни избори на всеки две години, припомня комисията.


- Президентът може да разпуска парламента на каквито си поиска основание.


Според Венецианската комисия тази поправка е "фундаментално неприсъща на демократичните президентски системи".


- Отстраняването (импийчмънт) на президента от депутати ще е много трудно - в 600-членния парламент за започване на процедура ще са нужни 301 гласа, специална комисия ще се създава с 360, а за свалянето на държавния глава трябват 400 гласа след таен вот.


На практика демократичната отчетност на президента ще се проявява само чрез изборите, "ако той се кандидатира за втори мандат", смята Венецианската комисия. Притеснително е и че въпроси не могат да се задават на президента и че депутатите могат да се обръщат към институцията само в писмен вид и със запитвания, адресирани до вицепрезидента и до министри.


- Засилва се властта на президента над състава на Върховния съвет на съдиите и прокурорите; понеже другите фактори са парламентът и министърът на правосъдието, в новата система това на практика може да означава един и същи политически център.


Според Венецианската комисия "с премахването на необходимия контрол и баланс поправките [в турската Конституция] няма да следват модела на една демократична президентска система, основана на разделението на властите, а вместо това има риск от дегенерирането към авторитарна президентска система." Подобен ход "допълнително би отслабил вече неадекватната система на съдебен контрол над изпълнителната власт."


- След два мандата от по пет години президентът ще има право на още един мандат, ако по време на втория парламентът реши, че трябва да се проведат предсрочни избори.


Според Венецианската комисия член 101 и 116 от предлаганите поправки биха могли да доведат до неограничено подновяване на мандата на държавния глава.


- Само президентът ще има право да обявява извънредно положение и да издава укази, свързани с извънредното положение.


Подобни разпоредби според комисията не въвеждат видове извънредно положение в зависимост от обстоятелствата и обхвата. Те също така му дават изключителни правомощия да не се съобразява с разпоредби в Конституцията, които защитават основните човешки права и политическите права и задължения. Същевременно комисията приветства решението укази, свързани с извънредно положение, автоматично да спират да действат, ако до три месеца не бъдат обсъдени и одобрени от парламента.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK