Мийо - градчето, което не гласува за Льо Пен

Мийо - градчето, което не гласува за Льо Пен

© Влади Николов



Мийо – градче в Югозападна Франция на час и 20 минути северно от Монпелие (и Средиземно море), сгушено сред няколко големи хълма, в регионален природен резерват, прочуло се с най-големия виадукт в света, проектиран от сър Норман Фостър. Населението е около 22 хиляди души, към 30-ина хиляди с околните селца, едно от които, на 20 км, е Рокфор-сюр-Сюзон, в чиито пещери мухлясва луксозното световноизвестно едноименно овче сирене.


В неделя вечерта шефката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен се възцари именно във френските градчета с под 20 хиляди жители.


Най-зрелищна е голямата тъмносиня зона на картата на Франция в 20 ч. на 23 април, разляла се като на рентгенова снимка със злокачествено образувание. Bleu-Marine - игра на думи с "морскосиньо", демек синьото на Марин. За съжаление хич не е игра. Защото се оказа, че тя води в първия тур в половината от 36-те хиляди общини на Франция.




За щастие това й водачество се оказва кухо. Тъй като тук много се държи на провинциалните, селски традиции, голямото мнозинство от общините са мънички, с повече козички или крави от няколкото жители. Франция определено е по-рядко населена от сравнимата с нея посестрима в ЕС - Германия.


Но да се върнем в Мийо - неочаквано оригинален и в политически план. Макар и сравнително беден, със стара слава в кожарската индустрия, но и много затворени фабрики, градът не се е "затворил", намразил "Европа" и света, и съответно гласувал за Националния фронт, а напротив. Запазил е борчески "ляв", че и дори класифициран като "крайноляв" дух.


Тук бързам да уточня, за онези читатели, пред очите на които вече преминават образи от Съветския съюз, Тодор Живков и колхознички, че етикетите нямат нищо общо и ги употребявам в класическия им смисъл. Но "леви/десни" в Западна и Източна Европа си е отделна, а и при това огромна тема. А Мийо наистина клони към ляво/крайноляво и защото е в подножието на станалото митично за Франция плато на Ларзак.


Мийо - градчето, което не гласува за Льо Пен

© Влади Николов


Мийо демонстрира традиционно висока избирателна активност от 79% и прагматизъм - резултатът от неделния вот е над 24.4% за Еманюел Макрон, 24% за Жан-Люк Меланшон, 17.7% за Марин льо Пен, 17% за Франсоа Фийон и 7.15% за социалиста Беноа Амон.


А защо е важно платото Ларзак? На него през 70-те години на миналия век се е провела дългата "окупация" от множество хора, общности и прослойки, направо пренесли се да живеят в тази дивно красива местност, сред овце, с овче кисело мляко и шипкови храсти – и мармаладът от тях е чудно вкусен. Целта? Да протестират срещу опитите на правителството да разшири военните инсталации и лагери на Ларзак и да предотвратят настаняването на казарми и съоръжения. Става нещо като перманентен Уудсток, Кристияния или малка "бунтовническа република". Властта отстъпва едва след настаняването на Франсоа Митеран в Елисейския дворец.


Мийо - градчето, което не гласува за Льо Пен

© Влади Николов


Но от няколко месеца в центъра на Мийо могат да се видят мускулести млади момчета с различен произход. Преди година и нещо сегашното социалистическо управление предложи на града над 200 милиона евро за развитие срещу... настаняване на контингент от 1200 войници – бригада от Чуждестранния легион, на Ларзак. Без да се добавят съоръжения и съобразяване с екологичните изисквания. И новоизбраният през 2014-а десноцентристки кмет прие.


Така че преди десетина дни случайно обмених руска реч с наскоро дошъл украински легионер, както ми описа, "от средната част на Украйна, там, където все пак е сравнително спокойно". Остават му 3-4 години до придобиване на френско гражданство и той отсега се готви да гласува на следващите президентски и парламентарни избори.


За сметка на това сред някои познати и приятели французи от Мийо, а и други части на Франция, на живо или по фейсбук, се забелязва също обезпокоителна тенденция на пренебрегване на правото на глас и заиграване с идеята за пускане на бяла бюлетина. През 2002 г., при изненадващата поява на Жан-Мари льо Пен на балотаж, огромните манифестации и масовите призиви бяха да се гласува за Жак Ширак. Сега обаче уж анархистите и крайнолевите в Париж например явно предпочитат да се спречкват с полицията, вместо да се вдигат срещу Марин льо Пен.


Но други - треньор, козметичка, преводач – всички със статут на "еднолични предприемачи", се определиха за Еманюел Макрон, като споделят, че единствен предвижда точни, конкретни и ефикасни мерки за разрешаване на проблемите и подобряване на положението им.


Одеве, докато разхождах кучето, на улицата край къщата се разминах с двама млади мъже, и дочух единия да казва на другия "Аз съм за Европа. За Европа съм по много причини. Първо..." Разминахме се и някак бях уверен, че ще убеди приятеля си все пак да гласува. "За Европа".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK