
© Reuters
След първичните избори на десница и левица през зимата и след президентския вот преди месец, Франция гласува в неделя и на парламентарни избори. Със седмото и осмото отиване до урните от миналия ноември насам, се подменя цялата изпълнителна и законодателна власт.
Френският полупрезидентски политически режим е особен. При различен политически цвят между държавния глава и мнозинството в долната камара на парламента има баланс, но когато те са от един цвят, цялата власт е де факто в Елисейсия дворец. И ето че сега този постулат достигна апогея си с разбилият досегашното френско политичесо пространство Макрон.
Класическата десница и левица са в развалини, след като младият президент зае цетрална и центристка позиция и претопи десния и ляв спектър. Сформираното от нищото негово политическо движеие "Напред!" само за година стана водещата френска политичеса сила.
Като цяло, сред избраните да представят новата президентска партия, се целеше равновесие между досегашни политици и нови лица от гражданското общество, мъже и жени, различните произходи и прослойки... Идеята е те да представят днешна Франция.
Противниците на президента, от Социалистическата партия и десните "Републиканци", а така също и крайната десница и левица, опитват да привличат симпатии като се позиционират с вид противостоене, поне в парламента, на намеренията на Еманюел Макрон. Опонентите му обаче са в капана на популярността му от около 50%. Така че някои кандидати се обявяват от "президентското мнозинство" без да имат никаква връзка с ‚Напред!‘.
Например, стана известно как една такава кандидатка в Северна Франция карала приятел да я снима, макар и отдалеч, уж до дошлия на посещение президент, за да каже след това, че е до него. При условие, че основният ѝ опонент е до Макрон, защото... е официалния негов кандидат.
Прогнозите за резултатите на фона на очаквана слаба активност на избирателите са доста внушителни – крайният резултат може да достигне историческата цифра от около 400 про-президентски депутати. С такава вълна, доминацията на новата власт ще е пълна – тя ще разполага с всички лостове и опозицията би могла да се чуе горе-долу само в евентуали улични протести.