Вълната на Макрон изтласква всички по пътя към днешния парламентарен вот

След първичните избори на десница и левица през зимата и след президентския вот преди месец, Франция гласува в неделя и на парламентарни избори. Със седмото и осмото отиване до урните от миналия ноември насам, се подменя цялата изпълнителна и законодателна власт.

Така онзи ден, по петъчните пазари из Франция се разиграха сходни сцени на край на предизборна кампания. Между аспержи и агнешко, козе сирене и череши, кандидат-депутатите от създалoтo се около Еманюел Макрон политическо движение "Напред!‘, си проправяха път сред потенциалните избиратели и сред отчаяните им конкуренти. Преобладаващата нагласа като че ли бе "Да дадем на президента възможност да управлява".

Френският полупрезидентски политически режим е особен. При различен политически цвят между държавния глава и мнозинството в долната камара на парламента има баланс, но когато те са от един цвят, цялата власт е де факто в Елисейсия дворец. И ето че сега този постулат достигна апогея си с разбилият досегашното френско политичесо пространство Макрон.

Класическата десница и левица са в развалини, след като младият президент зае цетрална и центристка позиция и претопи десния и ляв спектър. Сформираното от нищото негово политическо движеие "Напред!" само за година стана водещата френска политичеса сила.

Желаното от Макрон преобразуване на френския политически живот се отрази и в целия процес около парламетарните избори. Вместо, както ставаше досега, кандидат-депутатите да се решават от партйиите лидери в партйиинте централи, бе обявено вид конкурсно начало за половината от 577-те мандата. Всеки можеше да заяви желанието си и национална комисия реши номинациите. И мераклии е липсваха. Над 20 000, около 100 за едно място. И разбира се имаше и тези които така се вживяваха в местната си роля и лична съдба, че още преди президентските избори тръбяха, че са били определени за кандидати. Комисията обаче определи избраните едва към средата на май, малко преди началото на предизборната кампания.

Като цяло, сред избраните да представят новата президентска партия, се целеше равновесие между досегашни политици и нови лица от гражданското общество, мъже и жени, различните произходи и прослойки... Идеята е те да представят днешна Франция.

Резултатът е, че понеже са неопитни, избраните тази и идната неделя депутати ще се смятат за проводници на политиката на Еманюел Макрон.

Противниците на президента, от Социалистическата партия и десните "Републиканци", а така също и крайната десница и левица, опитват да привличат симпатии като се позиционират с вид противостоене, поне в парламента, на намеренията на Еманюел Макрон. Опонентите му обаче са в капана на популярността му от около 50%. Така че някои кандидати се обявяват от "президентското мнозинство" без да имат никаква връзка с ‚Напред!‘.

Например, стана известно как една такава кандидатка в Северна Франция карала приятел да я снима, макар и отдалеч, уж до дошлия на посещение президент, за да каже след това, че е до него. При условие, че основният ѝ опонент е до Макрон, защото... е официалния негов кандидат.

Прогнозите за резултатите на фона на очаквана слаба активност на избирателите са доста внушителни – крайният резултат може да достигне историческата цифра от около 400 про-президентски депутати. С такава вълна, доминацията на новата власт ще е пълна – тя ще разполага с всички лостове и опозицията би могла да се чуе горе-долу само в евентуали улични протести.

Всичко, което трябва да знаете за: