© Associated Press
Македонският външен министър Никола Димитров (вляво) по времето, когато е преговарящ с Гърция в спора за името през 2008 г. На снимката е с гръцкия си колега Адамантиос Василакис.
Македония ще обсъди промяна на името си в усилие да деблокира гръцкото противопоставяне на членството в НАТО, обяви външният министър на страната, цитиран от "Файненшъл таймс" и БТА. Коментарът му дойде часове преди планирано за понеделник посещение на премиера Зоран Заев и Димитров в Брюксел, където ще се срещне с европейски представители и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
В променена версия на текста си "Файненшъл таймс" впоследствие цитираха Иванов с думите, че идеята е Скопие да приеме "временно" име, което да използва, докато се реши въпросът.
Членството в алианса ще помогне за успокояване на по-широкия балкански регион след месеци на политическо напрежение, което понякога стигаше до кръвопролитие, ще заяви Димитров пред високопоставени служители на НАТО в Брюксел. Първият македонски дипломат каза, че в сряда ще се срещне с гръцки министри, за да възстанови доверието между двете съседки, след като Атина наложи вето на молбата за членство на страната в алианса през 2008 г.
"Ще поискам от Гърция да преосмисли какъв съсед иска да има - дали те искат стабилна, приятелска страна, която предлага надежда за демокрация и справедливост", заяви Димитров в интервю за "Файненшъл таймс". "Ако ние сме добър съсед, надявам се, че политическите сили в Гърция ще разберат, че това е историческа възможност", каза той.
По думите му всякакво ново име ще трябва да бъде одобрено на референдум и правителството ще потърси консенсус сред партиите, преди да постави въпроса на гласуване. Той добави, че споразумение, което според някои анализатори може да бъде постигнато в рамките на една година, ще помогне да бъдат оставени настрана призивите за преначертаване на политическата карта на региона и рисковете от ново отваряне на експлозивни политически и етнически спорове.
Като приеме Македония, НАТО би могла да постигне успокояващ ефект в региона, заяви македонският външен министър, цитиран от "Файненшъл таймс".
Атина през годините е допускала няколко варианта за име, различно от Бивша югославска република Македония (с което е приета в ООН заради спора), но е настоявала, че не приема използваното от властите в Скопие "Република Македония", защото то съдържа претенции към части от Северна Гърция. В хода на преговорите македонските власти са споменавали варианти като Горна Македония или Република Македония (Вардар).
Управляващият в Скопие Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на Заев вече е допускал възможността Македония да приеме ново име, за да стане част от НАТО, преди да поеме властта през май. Критици на идеята изтъкват, че тя би могла допълнително да разпали националистическите страсти, които вече се разгоряха през пролетта покрай т.нар. албанска платформа.
Кабинетът в Атина приветства решението на Скопие и съзира "основание за повече оптимизъм", че спорът за името с Гърция може да се реши, но отказа да се ангажира с прогнози колко време ще е необходимо за компромис, пише "Файненшъл таймс", цитирайки източник в правителството на Алексис Ципрас.
Изданието отбелязва, че докато в опозиция неговата лява, интернационалистки настроена коалиция СИРИЗА открито твърдеше, че ще се съгласи Македония да си избере име, на Ципрас ще му се наложи да подходи по-внимателно към подобни действия, докато е на власт. Причината е, че националистическата формация "Независими гърци", която е негов коалиционен партньор (и чийто председател Панос Каменос е министър на отбраната), може да окаже съпротива.
Гръцкият външен министър Никос Коциас обяви преди публикуването на интервюто, че Атина няма да се поддаде на никакъв "натиск" от ЕС и НАТО за членството на Македония. "Нямаме нищо против, но те трябва да изпълнят задълженията си, да престанат с иредентизма си и да приемат компромис в спора за името", каза той в неделя, цитиран от "Утрински весник".
