Ирак победи "Ислямска държава" в Мосул след 9 месеца сражения

Иракски войници напредват към стария град на Мосул.

© Erik De Castro, Reuters

Иракски войници напредват към стария град на Мосул.



Иракските власти обявиха, че групировката "Ислямска държава" е разгромена в Мосул. Изявлението, за което премиерът Хайдер ал Абади пристигна във втория по големина иракски град, слага край на битката, която отне живота на хиляди цивилни и принуди над 900 000 души - голяма част от населението на града - да напуснат домовете си. Така под владение на групировката остават само пустинни и откъснати от големите градове райони западно и южно от Мосул.


В неделя сутринта иракските сили достигнаха частта на Стария град, разположена по поречието на река Тигър, където се смяташе, че са и последните останали бойци на "Ислямска държава". Обявявайки, че през последните дни са били унищожени над 1000 бойци на джихадистката организация, Абади поздрави иракската армия и всички участвали в операцията по освобождението.


Първите информации за разгром на ИД се появиха преди повече от седмица. "Фиктивната държава падна", обяви говорител на иракската армия, бригаден генерал Яхия Расуул, пред държавната телевизия още миналия четвъртък. Сраженията се ожесточиха няколко дни преди групировката окончателно да бъде победена, а екстремистите започнаха контраофанзива в някои квартали, които бяха загубили месеци по-рано. Същия ден иракските сили обявиха, че са превзели джамията "Ан Нури", която беше частично разрушена при сраженията и от която започна "халифатът" на "Ислямска държава", след като през последната седмица завземаха един след друг ключови квартали в стария град на Мосул. Медиите в страната след това обявиха символична победа на терористите на мястото, което те обявиха през лятото на 2014 г. за столица в Ирак. Черното им знаме беше провесено от наклоненото минаре на джамията през юни 2014 г. - преди почти точно три години.




Бойците на ИД смятаха Мосул, втория по големина град в страната, за своя столица в Ирак. Градът беше оставен в ръцете им от правителствените сили практически без бой на 10 юни 2014 г., когато и други територии в страната за дни преминаха под контрола им.


"Дневник" обобщава най-важното за битката през последните почти 9 месеца:


Дим след въздушен удар по цели на "Ислямска държава" в западен Мосул.

© Alkis Konstantinidis, Reuters

Дим след въздушен удар по цели на "Ислямска държава" в западен Мосул.


Не седмици, а девет месеца


Подготовката на офанзивата с начало през есента започна още през 2015 г., а три месеца преди началото ѝ иракската армия започна да освобождава градчета и села около "иракската столица" на групировката. Премиерът Хайдер ал Абади заяви непосредствено преди да даде официален ход на операцията в средата на октомври, че е напълно възможно десетките хиляди войници, сражаващи се срещу "Ислямска държава", да си върнат Мосул до края на годината.


Източната част на града (Мосул е разделен на две от р. Тигър) беше освободена в края на януари, а операцията за превземане на западната започна седмици по-късно. Връзките между двете половини бяха прекъснати между октомври и декември - в този период коалицията разруши всички пет моста, които ги свързват. В средата на февруари те завзеха и летището на Мосул, разположено западно от река Тигър и само на 1.6 км от града.


Графика с битката за Мосул към момента, в който бе унищожена Голямата джамия.

© Reuters

Графика с битката за Мосул към момента, в който бе унищожена Голямата джамия.


Преломният момент, в който се заговори за победа над "Ислямска държава" в рамките на дни или седмици, дойде, когато коалицията обсади стария град на Мосул. Инцидентът с голямата джамия в града пък накара иракските власти да разтълкуват сигналите, идващи от "Ислямска държава", като признание за поражение. Именно от Голямата джамия "Ан Нури" лидерът на ИД обяви създаването на "халифата", докато организацията му изостави името "Ислямска държава в Ирак и Леванта", за да покаже амбициите си за глобален джихад.


Останалите в града бойци на бяха решени да се защитават докрай, след като лидерът Ал Багдади ги призова преди няколко месеца да не се предават и да са готови да отбраняват Мосул до смърт. "Фронтът" им през последната седмица се ограничи до дълга ивица по поречието на Тигър, която обаче беше гъсто населен район, в който живееха десетки хиляди цивилни.


Кой участваше


В сраженията за Мосул се включиха около 30 000 войници на страната на правителството, като начело на офанзивата бяха хиляди войници от иракската армия.


Войските също така се подкрепяха от антитерористични подразделения и местни милиции като кюрдски формирования пешмерга (с няколко хиляди бойци), шиитските милиции "Ал Хашд аш Шааби", въоръжени отряди на сунитски племена. По линията на фронта са стоварени стотици единици тежка техника и артилерийски оръдия.


Останките от университета в Мосул.

© Marius Bosch, Reuters

Останките от университета в Мосул.


Конфликти


Етническият баланс в града е деликатен - освен сунити там живеят кюрди, асирийци и тюркмени и редица религиозни малцинства. Сунитското мнозинство обаче през 2014 г. приветства "Ислямска държава" в гнева си от политиките на тогава доминираното от шиити правителство на Нури ал Малики. И в следващия кабинет остана притеснението, че участието на шиитските милиции трябва да е ограничено, за да не се подхранва сектантската вражда. Затова премиерът Ал Абади настоя единствено иракските сили за сигурност да могат да влязат в Мосул.


Подобна уговорка съществуваше и за кюрдските бойци пешмерга - и двете групи се сражаваха основно в райони около Мосул. Шиитите от "Ал Хашд аш Шааби" по-рано през юни отвоюваха стратегически район западно от града, както и зони в западната част на страната, около границата със Сирия.


Ходът на битката за Мосул - съотношението на силите през януари, март и май тази година.

© Reuters

Ходът на битката за Мосул - съотношението на силите през януари, март и май тази година.


Неколкократно изказвания на кюрдски представители разпалваха напрежение между иракските кюрди и Багдад. През юни миналата година, няколко месеца преди началото на офанзивата, синът на лидера на Иракски Кюрдистан обяви, че след като "Ислямска държава" бъде победена, Ирак трябва да бъде разделен на три между шиитите, сунитите и кюрдите.


През есента пък се разпали напрежение между Багдад и Анкара, след като турската армия обяви, че няколко хиляди нейни войници в турската база "Башика" и Ирак няма да я напуснат и ще защитават страната си от "Ислямска държава". Турският контингент беше изпратен в базата недалеч от Мосул по искане на иракските власти, за да обучава войници преди офанзивата. През октомври обаче иракският парламент се обяви срещу присъствието турските войници в тренировъчния лагер.



Заложници на войната


По данни на ООН до януари над половината от загиналите по време на офанзивата са били цивилни.


В хода на сраженията ООН, медии и правозащитни организации предупреждаваха, че е възможно джихадистите да използват хиляди цивилни като "живи щитове". Данни на ООН от началото на юни сочеха, че е възможно над 100 000 души да са държани като заложници в града. От командването на коалицията срещу "Ислямска държава" и местни източници съобщаваха, че терористите се смесват умишлено с цивилни, а по покривите на сградите в района са били разположени ислямисти, стрелящи по улиците под тях. Това беше и една от вероятните причини за инцидента в края на март, когато над сто души загинаха при въздушен удар, извършен от силите на коалицията.


След достигането до стария град през юни самолети на коалицията разпространиха листовки с призиви към цивилните да избягват открити места и да използват всяка възможност да избягат.


Кадри от Западен Мосул.

© Erik De Castro, Reuters

Кадри от Западен Мосул.


Последиците


Всъщност цивилните започнаха да се изтеглят от Мосул още в началото на офанзивата. В средата на април ООН обяви, че поне половин милион души са напуснали града за шест месеца, а до края на май бяха избягали още сто хиляди. Преди да бъде завзет от "Ислямска държава", населението му беше около 2.5 милиона, което го правеше втория най-голям в страната. В началото на офанзивата по данни на иракските власти в града живееха около половината от предишните обитатели - 1.3 млн. души.


Мъже, които чакат проверка на властите, след която, ако бъдат одобрени, ще бъдат прехвърлени в бежански лагер западно от Мосул.

© Alkis Konstantinidis, Reuters

Мъже, които чакат проверка на властите, след която, ако бъдат одобрени, ще бъдат прехвърлени в бежански лагер западно от Мосул.


Данните на иракските власти са други - според тях само от февруари до май 419 000 жители на Мосул са напуснали домовете си заради офанзивата. Стотици хиляди живеят в лагери или други временни обекти за настаняване около Мосул. Правителството в Багдад признава, че проблемът със завръщането им може да се проточи месеци след офанзивата, а проблеми, свързани с последиците от "Ислямска държава" в града (например издаването на документи за самоличност на родените от юли 2014 г. насам) - години.
Възстановяването може да отнеме до пет години и над 1 млрд. долара само за изграждане на основната инфраструктура, тъй като са унищожени километри пътища, университетът, завзетото летище и хиляди жилища, смятат представители на местната власт (управлявала до юли 2014 г.), които едва преди месеци започнаха да се завръщат в някои райони на града. В някои части на града почти няма сгради, които да не са били поне засегнати от сраженията.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK