Има ли бъдеще мирната съпротива в Турция

Сравненията, които вече се появиха в някои турски медии между опозиционния лидер Кемал Кълъчдароглу и Махатма Ганди, може да водят до опасни паралели.

© Umit Bektas, Reuters

Сравненията, които вече се появиха в някои турски медии между опозиционния лидер Кемал Кълъчдароглу и Махатма Ганди, може да водят до опасни паралели.



Скъпи чуждестранни наблюдатели на Турция, спрете да обсъждате какво ще стане след похода на справедливостта и ни дайте минута радост и свобода. Благодаря." Това написа в "Туитър" участничка в митинга, с който в неделя приключи Походът на справедливостта на турската опозиция.


Дни след протеста на 9 юли за привържениците на опозицията все още има поводи за радост - те се включиха в най-голямото масово събиране на лидер от Републиканската народна партия (РНП) от лятото на 1977 г. насам, когато бившият премиер Бюлент Еджевит събира стотици хиляди в центъра на Истанбул, два дни преди изборите, на които побеждава тогавашния министър-председател Сюлейман Демирел.


Походът с искания Турция да се придържа към демократичните ценности започна ден след като дългогодишният журналист и депутат от РНП Енис Бербероглу - отговарял за комуникациите на партията от 2014 г. насам - беше осъден на 25 години затвор заради разгласяване на държавна тайна, свързана с камиони на службата за сигурност МИТ на турско-сирийската граница, за които се подозира, че са транспортирали оръжия за ислямистки бунтовници.




Въпросът какво постигна опозицията и какво ще се случи с посланието им до 2019 г., когато в Турция ще има и парламентарни, и президентски избори обаче остава без еднозначен отговор. Изборните дилеми, възможните действия на правителството, политическият климат в Турция и отношенията с кюрдите обаче поставят пред нея много капани.


Протест, закъснял бунт или предизвикателство


За 25 дни лидерът на партията Кемал Кълъчдароглу получи медийно внимание, на каквото не се беше радвал от 2010 г. - времето, в което пое поста и си спечели репутация на спокоен и овладян лидер, съвсем различен от темпераментния и забъркващ се в скандали Дениз Байкал. Оттогава РНП неведнъж е била определяна като "беззъба" опозиция, която може да се определи единствено с факта, че не е съгласна с Ердоган по някои въпроси и която не предприема дори символични действия, с които да изрази възмущението си от определяния от нея като "пълзящ авторитаризъм" на властта.


"Може и да сме се забавили, да сме закъснели, но започваме отнякъде и това е добре. Това беше точката на кипене. Хората може да поставят момента под въпрос. Можеше да е преди две години, но важното е, че се случи," каза за "Дневник" заместник-председателят на РНП Йозтюрк Йълмаз.


Попитан защо партията е избрала тъкмо този миг, за да тръгне по пътищата на Турция, той отрича самото задържане на Бербероглу да е било "точката кипене", предизвикала похода - според него причината се корени в "съвкупност от фактори" в турската демокрация, които през последните години създали притеснения за посоката на страната. Сезин Йоней, анализатор от университета "Билкент" в Анкара, обаче не е съгласна. За 98-те години, в които съществува - основана четири години преди самата Република Турция - РНП преживява много, дори е забраненна за 12 години при военния преврат от 1980 г. наравно с останалите партии. "Дори тогава извършителите на преврата не я разглеждат членовете ѝ като престъпници. Сега за първи път виждаме подобно отношение. Нещо повече, държавата ги смята за "изменили на държавата"," казва Йоней, имайки предвид не само присъдата на Бербероглу, а и нападките от управляващите към РНП, че подкрепят "терористи".


Има ли бъдеще мирната съпротива в Турция

© Osman Orsal, Reuters


Походът беше и своеобразно "пречистване" за партия, чиито корени водят до известен с авторитарния си уклон лидер - основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Затова Кълъчдароглу подчерта, че целта на митинга е била да се отправи призив за демокрация, а не конфликт с властта.


"Беше митинг за демокрация, Ердоган не беше основната мишена," обясни Йълмаз. "Всичко, на което станахме свидетели, показва, че Ердоган съсипва демокрацията. Обръща я с главата надолу. Походът на справедливостта е демонстрация на желанието ни да превърнем Турция в плуралистично общество." Той подчерта, че въпреки гневното отношение на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) към похода и обвиненията, че той е насочен срещу демокрацията в подкрепа на "превратаджиите" от 15 юли миналата година, всички искания и методи са останали мирни.


Попитан отправя ли РНП предизвикателство към партията на Ердоган с мотото на похода, което беше adalet - "справедливост" или първата дума от името на Партията на справедливостта и развитието на турски, Йълмаз каза: "Това няма нищо общо с Партията на справедливостта и развитието, защото тя не е партия нито на справедливостта, нито на развитието. В момента те спират демократичното развитие на Турция." Каквито и да са били намеренията на РНП, след похода, на който хиляди развяваха знамена и държаха надпис "справедливост", опозицията опита да предложи алтернатива за понятие, което ПСР години наред се стреми да обвърже със себе си. Търсено или не, предизвикателството се крие и в момента на похода и митинга - дни преди годишнината от неуспешния опит за преврат през юли. В седмиците след него РНП също призоваха привържениците си да излязат на улицата, но за да покажат солидарност с управляващите.


Опасни паралели


Турски издания, приветстващи митинга, отбелязаха, че той е подобрил рекорда на Махатма Ганди - както в броя на дните, така и в изминатото разстояние и е показал, че Кълъчдароглу вече е не просто председател, а и лидер на РНП в истинския смисъл на думата.


"Ходим, за да напомним на онези, които избират да управляват с укази и сплашване, че като граждани участваме в обществен договор: подчиняваме се на властта на държавата срещу защита на правата ни. Вървим, за да възстановим тои договор; за да възстановим демокрацията, правосъдието и извоюваните от нас основни свободи. Вървим, за да повдигнем измамното було на "демокрацията" от всъщност жестокия авторитарен режим," казва Кълъчдароглу за "Гардиън".


Пред "Файненшъл таймс" той обяви по време на похода - както и пред привържениците на митинга по-късно - че "това е само началото" и че до президентските избори през 2019 г. партията му ще продължи с инициативите за демокрация. Същевременно признава, че не е съвсем сигурен за целта на похода. "Споменава гражданско неподчинение и неясната идея за повтаряне на принципа на "Соления поход" на Махатма Ганди... Добавя, това е възможност да се напомни на Ердоган, който е главният фактор в турската политика, откакто стана премиер през 2003 г., че опозицията все още има глас."


Ганди по време на Соления поход.

© Associated Press

Ганди по време на Соления поход.


Паралелът със Соления поход, извършен от Ганди и хиляди негови последователи от дома му в Ахмедабад до до крайбрежното градче Данди в щата Гуджарат, е уместен само донякъде. През 1930 г. той слага началото на гражданско неподчинение, когато британските власти въвеждат данък върху производството на сол и започват мерки за ограничаване на продукцията на местните жители в Данди и други части на Индия. Решението им довежда до 390-километровия марш от дома на Ганди в Ахмедабад до крайбрежието, който продължава 24 дни. Съпротивата им продължава с месеци на гражданско неподчинение, които завършват с 80 000 арестувани индийци и малки отстъпки от британците.


В Турция, където поляризацията достигна опасни нива след опита за преврат, мерките, които предприе правителството и референдума за въвеждане на президентска република през април, идеята за "неподчинение" - до каквото може да доведат различните представи за демокрация на опозицията и привържениците на ПСР - може също да се окаже опасна и да доведе дори до познатите обвинения в "заплаха за стабилността". Наближават и новите президентски и парламентарни избори през 2019 г., които ще отбележат смяната на политическата система. Анализатори отбелязаха след референдума през април, че вотът ще е последният тест за онази част от опозицията, която смята, че с промените Турция ще отиде твърде далеч от демократичните ценности. Според тях в подобен момент и двете страни е възможно да "втвърдят" позициите си, за да наберат привърженици - Ердоган да гарантира преизбирането си, а РНП да му се противопостави с кандидат, който е "обединяваща фигура" - и напрежението да ескалира.


Изборни проблеми


Проправителственото издание "Дейли Сабах" цитира политолога Неби Миш, според когото Кълъчдароглу преследва главно вътрешнопартийни цели - опит да гарантира лидерската си позиция за президентските избори през 2019 г., а не толкова да поиска справедливост. Миш е цитиран още с думите, че в РНП скоро ще се появят критики към Кълъчдароглу заради това, че "е станал говорител на ФЕТО и е работил заедно с ДПН".


От друга страна според него партията не е единна и в нея има напрежение между лидера и "кемалистите, които подкрепят статуквото". Той добавя, че председателят отдавна е под натиск от "радикални леви кръгове" да свика повече митинги и че действията му се определят и от конфликта с кемалистите, между които е и бившият председател Дениз Байкал, а за него въпросът е за политическото му оцеляване.


Както и да си представя съпротивата оттук нататък, Кълъчдароглу действително ще трябва да се съобразява с факта, че изборите наближават.


Има ли бъдеще мирната съпротива в Турция

© Umit Bektas, Reuters


Мантрата "сигурност"


В анализа си Неби Миш погрешно обвини РНП, че нито веднъж не е изговорила името на "ФЕТО" като опасност за турската държава - това се случи и на митинга в неделя, когато Кълъчдароглу сравни организацията на Гюлен (със съкращението, прието от турските власти) с ПКК.


Отношението към преврата и "терористични организации" е деликатна тема, по която опозицията се старае да демонстрира солидарност след опита за преврат - тогава Ердоган даде сигнал, че всеки, който поставя под въпрос позициите на властта и аспекти от борбата ѝ срещу тероризма, може да бъде причислен към заплахите за стабилността. В края на похода правителството обяви, че е задържало предполагаеми членове на "Ислямска държава" заради планирана атака срещу шествието. Попитан за информацията, Йълмаз е предпазлив.
"Нямаме потвърждение, че се е готвела атака на "Ислямска държава". Не съм в позиция да потвърдя дали това не беше опит за сплашване на протеста. Истина е обаче, че походът ни се проведе изключително мирно. Това е триумф за полицията, която досега винаги е била с властта. А сега показа изключителен професионализъм."


Кълъчдароглу със заместника си Йозтюрк Йълмаз.

© Associated Press

Кълъчдароглу със заместника си Йозтюрк Йълмаз.


Именно Йълмаз е човекът в РНП, който има опит от първо лице с терористите. Той е генерален консул в Мосул по времето, когато "Ислямска държава" завзема града. През юни 2014 г. попада в плен и заедно с други 49 дипломати остава заложник на групировката за 101 дни, а освобождаването му става пред септември, с помощна на на разузнаването, при не напълно изяснени обстоятелства.


Осъждайки тероризма и всички посегателства срещу демокрацията, той беше и първият турски депутат, публично осъдил опита за преврат в нощта на 15 юли. "Имаме обаче някои възражения. Искаме да изследваме цялата истина за проваления преврат. Искаме шефът на разузнаването да свидетелства, както и началникът на отбраната. Нито премиерът, нито президентът са свидетелствали. "Това, което се случи, беше ужасно и неприемливо, но искам да съм сигурен какво представляваше всъщност."


Почти година след проваления пуч всеки, който не показва пълно единомислие с позицията на управляващите за преврата и борбата с тероризма, бива заклеймен като терорист или дори става обект на наказателно преследване. Това вече се случи с ДПН, а в социалните мрежи поддръжници на ПСР често наричат опозиционни депутати "превратаджии" и "врагове на Турция". Така всеки въпрос за случилото се през юли миналата година продължава да крие рискове, от които - както показва случаят с Енис Бербероглу (макар и той да беше осъден за друго престърление) - РНП не са застраховани и ще им се наложи да се съобразяват и с това.


Всичко зависи от Ердоган


Премиерът Бинали Йълдъръм в неделя предупреди, че мястото на демокрацията е "в парламента, не по пътищата" и че подобен поход никога повече не бива да се провежда след заключителния митинг в Истанбул. Едва дни по-рано Ердоган обяви, че частниците в шествието са "в синхрон" с неуспелия опит за преврат през юли миналата година. "Те (извършващите опита) имаха своите самолети F-16 и танкове, а тези хора ходят със същите цели," каза той. "Управляващите ПСР и националистите от ПНД са критични (към похода) и го свързват с Гюленистката терористична организация (ФЕТО) и Кюрдската работническа партия (ПКК)," завявява в прав текст Али Юнал в близкото до управляващите издание "Дейли Сабах", като използва употребяваното от Анкара съкращение за движението на живеещия в САЩ проповедних Фетхуллах Гюлен (отговорен според властите за неуспелия опит за преврат).


В деня на протеста обаче над милион души скандираха мирно край затвора "Малтепе" при изключителни мерки за сигурност, без да бъдат възпрепятствани от управляващите, които определят като "авторитарни". Когато казаха, че "това е само началото" на мирната съпротива, ключовите фигури в РНП не влязоха в подробности, но дадоха да се разбере, че всеки следващ техен ход ще зависи от това как правителството реагира на исканията им за отмяна на извънредното положение, придържане към светската образователна система и светските ценности и върховенството на закона, освобождаване на политическите затворници и редица други.


"Преди всичко трябва да останем в рамките на демокрацията, мирното събиране и протестите. Ще използваме всички демократични средства да протестираме и да искаме промяна. С нищо в действията си няма да преминем отвъд това. Това не е въстание. Всичко ще бъде мирно," каза Йълмаз, попитан как РНП ще продължи да оказва натиск върху властта. "Не става дума само за протести. Не мога да вляза в подробности какво ще правим оттук нататък. Позицията ни ще се промени според ситуацията."


Дали обаче турските власти наистина ще са готови на отстъпки? "Чисто и просто не," смята Сезин Йоней. "В много случаи правителството можеше да прави отстъпки. Вместо това винаги вдигаше залога." Въпреки това за нея походът е нужен на турската демокрация. "Досега, след протестите в парка "Гези" през 2013, е ясно, че голяма част от Турция не иска да ѝ казват какво да прави, как да мисли. Не може да намери политическото си представителство. Но ще трябва да го направи. Накрая ще намери гласа си. Няма как да бъде премахнато половината от населението (на Турция), нито да се асимилират всички инакомислещи."


Има ли бъдеще мирната съпротива в Турция

© Umit Bektas, Reuters


"Капанът на Жириновски"


В недоволството на РНП от присъдата на Бербероглу има немалка ирония. Конституционна поправка, която направи възможно наказателното преследване срещу депутати и която беше гласувана през пролетта на 2016 г., мина в парламента с подкрепата на част от партията (РНП на практика гарантира, че текстът минава с достатъчно мнозинство, за да се промени конституцията). Тогава обаче тя беше насочена срещу прокюрдската Демократична партия на народите, чийто съпредседател е в затвора заедно с 12 депутати.


Скептични към партията на Кълъчдароглу анализатори се опасяват, че е възможно тя да се окаже удобна за управляващите, които да ѝ позволяват да организира нескончаеми мирни протести и да я посочват като пример за свободата на словото и ползват реториката ѝ като отдушник на антиправителствени и радикални настроения. Дали РНП рискува да се превърне в турско копие на Либералдемократическата партия на Владимир Жириновски в Русия, която се представя като опозиция, а отвъд крайната си реторика често подкрепя правителството? Йоней е предпазлива в прогнозата си.


"Аналогията с Жириновски е наистина интересна, но сега Турция е в процес на трансформация. В момента тя няма консолидиран режим," за разлика от страни като Иран, където реформистите са в парламента, а понякога на власт, от десетилетия, а режимът е непокътнат. "Във всеки режим има дисидентство, което може дори да удължи живота му. В случая с Турция обаче процесът на преминаване към президентска република ще трябва пълно усмиряване на опозицията, за да може преходът да стане пълен."


Кюрдите ли ще объркат пасианса на Кълъчдароглу


Докато надпартийният подход на Кълъчдароглу му помага да надскочи привържениците си, посветени на светските ценности и да достигне до по-религиозните турски избиратели, той може да не е толкова устойчив, колкото изглежда, пише Амберин Заман за онлайн изданието "Ал Монитор". Заман отбелязва, че с действията си лидерът рискува да отблъсне кюрдите, които са най-бързо разрастващата се демографска група в страната и сред които някои се чувстват обидени от липсата на съпричастност с прокюрдската ДПН и осъдения ѝ на затвор лидер Селяхатин Демирташ. Докато течеше походът, РНП не използваха думата "кюрди", нито името на Демирташ или другите, (според привържениците на ДПН) несправедливо затворени депутати. Някои кюрди си спомнят и вота на Кълъчдароглу, който позволи да се премахне парламентарният имунитет за депутати, срещу които има наказателни производства и това се случи месеци преди опитът за преврат да ограничи ролята на парламента.


Според Рамазан Тунч от малка партия, свързана с ДПН, Кълъчдароглу нито за миг не се е застъпил за правата на кюрдите, когато те биват погазвани от властите. "Много кюрди, особено по-млади, не се вълнуват изобщо от похода... Никой не смее да го каже, но кюрдите, особено младите поколения, са емоционално разведени с Турция." Тунч смята, че чувството за несправедливост спрямо тях се изостря от успехите на сирийските кюрди, които в партньорство със САЩ успяват да разширят присъствието си върху значителна ивица земя близо до турската граница, а в съседен Ирак кюрдите дори работят за независимост.


Депутатът Хишияр Йозсьой от ДПН се съгласява, че Кълъчдароглу е трябвало да събере кураж и да говори за кюрдите - колкото и опасна да е темата във време, когато Ердоган приравнява най-голямата им, представена в парламента партия с поддръжници или съучастници на терористични организации. Той обаче признава и проблема, който противниците на РНП често изтъкват - част от традиционния електорат на Кълъчдароглу е националистически настроен и протегнатата ръка на кюрдите може да го отблъсне от партията. Независимо от това миналото на лидера като представител на малцинство трябва да го направи по-чувствителен към проблемите на кюрдите, смятат други. Кълъчдароглу е алевит от Дерсим, роден през декември 1948 г. - почти точно 10 години след окончателното, кърваво потушаване на кюрдското въстание в района, при което загиват хиляди и за което Ердоган преди шест години се извини от името на турската държава.


Има ли бъдеще мирната съпротива в Турция

© Huseyin Aldemir, Reuters


Попитан от "Дневник" каква подкрепа имат действията на РНП след кюрдската общност, Йълмаз не отговори направо. "Искаме мирно решаване на проблемите. Трябва да има решителност в демокрацията... Повече свободи, но без да се нарушава единството на държавата."


Според Йоней от университета "Билкент" въпросът каква ще бъде ролята на кюрдите "винаги е бил коварният" за турската политика и е в еднаква степен на дневен ред и за РНП, и за правителството. "Турската политика стигна толкова далеч в национализма си, че маргинализира и криминализира кюрдите като цяло. В този смисъл цялата кюрдска идентичност, политика и всичко, свързано с кюрдите, е в криза," каза тя.


В известен смисъл Кълъчдароглу досега е бил много по-приобщаващ и дори положително настроен към прокюрдската ДПН от управляващата партия, смята Йоней. "Много е трудно обаче човек да си представи, че РНП ще отиде по-далеч. А и дали ДПН ще е склонна да си сътрудничи повече или дори да се обедини? Разочарованието на кюрдите е твърде дълбоко, за да се ограничи до проблемите им с РНП," добавя тя, припомняйки за операциите, извършвани срещу тях десетилетия наред, принудителното или икономическо разселване из страната или системното нарушаване на човешките им права през 90-те години, което "се завръща и днес".


Още по-фрустриращо е за тях, че докато положението им в Турция се влошава, "на една граница разстояние има две кюрдски общности, които са де факто държави и процъфтяват. Така че колко може политическо движение в Турция да ги мобилизира? Не съм сигурна."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK