© Associated Press
Сръбският външен министър Ивица Дачич.
За пръв път властите в Белград формално подкрепиха идеята за ясно "разделение" между етнически сърби и албанци на косовска територия и заговори за сръбска автономия в обявилото независимост Косово, чиято държавност Сърбия не признава. Това стана в публикация на външния министър Ивица Дачич за държавния вестник "Вечерне новости".
"Всички се нуждаят от трайно решение на сръбско-албанския конфликт и то може да бъде достигнато само със споразумение между сърбите и албанците, при което всеки ще получи и ще загуби нещо", казва сръбският първи дипломат. За сръбските власти предложения, засягащи каквито и да било разделителни линии в Косово, са били табу, защото биха поставили под въпрос тезата им, че цялата косовска територия е част от Република Сърбия, както е записано в конституцията на страната.
В статията, озаглавена "Разграничаването с албанците е трайно решение" той предложи няколко стъпки, включително защитен статут за православните манастири ("независими общности" по модела на Атон, които ще имат известна автономия) и финансови компенсации за инфраструктурата - промишлена и стратегически обекти от енергийния сектор - към които Сърбия досега има претенции. Министърът нарича мярката "финансова компенсация за узурпираната частна и държавна собственост".
В южната част на Косово по думите му трябва да се установи Асоциация на сръбските общини, подобна на тази, която е предвидено да се създаде в населения предимно със сърби север съгласно споразумение между Белград и Прищина. Нужно е "да се разграничи това, което е сръбско, от това, което е албанско", казва Дачич.
Само преди няколко седмици сръбският президент Александър Вучич призова за "вътрешен диалог" в Сърбия за Косово в търсене на решение - идея, която Европейският съюз и други партньори на Белград и Прищина приветстваха. Сърбия от години блокира членството на Косово в международни организации като ЮНЕСКО и Интерпол и твърди, че страната, обявила независимост през 2008 г., е историческа люлка на културата ѝ и трябва да остане неделима част от сръбската територия. Брюксел обаче настоява за нормализация като част от пътя на Сърбия към членство в съюза.
"Не знаем какво искаме"
Дачич определи косовския проблем като "столетен" и подчертава, че той ще определи съдбата на сръбския народ през този век. Напомняйки, че Кралството на сърби, хървати и словенци - по-късно Югославия - е създадено против волята на Великите сили, той добавя, че неговият разпад е част от "изключението" при сръбския народ на фона на тенденциите в Европа: "Докато в Европа XIX и XX век са време на създаване на национални държави, при нас във вреда на сръбския народ това се отложи за последното десетилетие на миналия век." Външният министър настоява и че е необходимо да има "стратегия или ново начертание", "тъй като ние сме единственият народ, който не знае какво иска". Има се предвид Начертанието на Илия Гарашанин - документ, създаден през XIX век, който залага в сръбската политика стремежа да се обединят всички южни славяни.
Макар сръбската държавна политика да "не признава реалността на статута на Косово и продължава да се бори" за интересите си, много правителства след 2000 г. само са ползвали за извинение този аргумент, за да не правят нищо, докато се образува независимо Косово.
"За Косово днес има предимно две концепции. Цяло Косово е сръбско, или всичко е изгубено, ако се признае независимо албанско Косово. И двете концепции имат негативни последици за сръбския народ. Първото може да стане само с война, която в тези исторически и геополитически условия би била изгубена битка. Второто също е вредно, тъй като изхожда от това, че всичко е решено. Нито в едната от двете концепции Сърбия нещо получава, само губи."
Това предложение се основава на желанието сърбите "да получат нещо" - възможност, за която "времето изтича", обяснява външният министър към края на статията. "За утопични, предварително изгубени битки или за тезата, че Косово е изгубено за сърбите, има време колкото искате. Моето предложение е единственото реалистично, единственото в интерес и на сърбите, и на албанците, и единственото бързо осъществимо. Това не значи, че ще бъде прието, но моето задължение е да говорим за това, докато още можем."
Статията на Дачич не беше последвана от незабавна реакция на Прищина.
