Заради политическата криза Косово губи средства и възможности за признаване

Заради политическата криза Косово губи средства и възможности за признаване

© Associated Press



Неспособността на Косово да се сдобие с ново правителство два месеца след изборите рискува да забави процеса на признаването му в международните институции и да спре вливането на средства, от които тази млада балканска държава има нужда.


Коалиция, доминирана от Демократическата партия на Косово на президента Хашим Тачи, се класира на първо място на предсрочните парламентарни избори на 11 юни, но не разполага с абсолютно мнозинство, което би й позволило да управлява сама. Преди да се опита да състави правителство, тази коалиция на бившите бунтовнически лидери ще трябва първо да осигури избор на председател на парламента. Но при липсата на необходимо мнозинство тя се ограничи до това да бойкотира работата на парламента, опитвайки се да привлече други депутати в своя лагер и да осигури така продължаване на управлението си.


Четири опита за избиране на председател на парламента вече се провалиха. "Управляващата политическа класа не иска да се откаже от властта", изтъква Аргон Байрами, главен редактор на ежедневника "Коха диторе".




Косово провъзгласи през 2008 г. независимостта си, призната от повече от 110 страни, сред които САЩ и мнозинството от страните от ЕС. Косово не е признато от Сърбия и от основния й съюзник - Русия.


Ръководителят на мисията на ООН в Косово Захир Танин отправи предупреждение в сряда за опустошителното въздействие на политическата криза в икономически и социален план върху тази млада страна с 1.8 милиона жители - една от най-бедните в Европа, като цитира случаи на


отмяна или отлагане на финансова помощ


или на инвестиции. "Климатът на политическа несигурност през последните три месеца е свързан безспорно с тези факти", каза той.


Косово, което е потенциален кандидат за присъединяване към ЕС, рискува да загуби заради тази криза средства за предприсъединяване за 2017 г. в размер на 78 милиона евро, предупреди бюрото на ЕС в Прищина. "Програмата (за подпомагане) трябва да бъде ратифицирана от парламента до декември 2017 г. В противен случай Косово рискува да загуби (тези) средства", се уточнява в съобщение. Международният валутен фонд от своя страна спря през юли отпускането на кредитен транш в размер на 16 милиона евро заради това, че парламентът


не е приел поправки на закона, регулиращ правата на бившите бойци,


съобщи местният печат. "Размерът на сумата не е огромен, но това е лошо послание за ситуацията в Косово за потенциалните чуждестранни инвеститори", коментира икономическият анализатор Наим Гаши.


Кризата е повлияна вероятно и от създаването в Хага на специален съд, който трябва да съди за военни престъпления бивши косовски бунтовници по време на конфликта срещу сръбските сили (1998-1999). Изобилстват спекулации на възможни процедури срещу Хашим Тачи - бивш лидер на косовските албански бунтовници (АОК).


Според Агрон Байрами желанието на Демократическата партия на Косово да се вкопчи във властта е "тактика", тъй като "присъствието във властта ви предоставя по-благоприятни условия за договаряне на имунитет".
Една продължителна криза намалява също шансовете на Косово да следва своя график за присъединяване към международните институции, по-специално към ЮНЕСКО и Интерпол, присъедняването към които е определено за тази година.


Сърбия, която силно се противопоставя на тези присъединявания на Косово, може би


няма да има нужда при тези обстоятелства да полага усилия,


за да ги предотврати. Според изпълняващия длъжността косовски министър на външните работи Еманюел Демай Косово не е внасяло нова молба за членство в ЮНЕСКО след провала на предишната през 2015 г., при положение че Генералната конференция на Организацията на ООН за образование, наука и култура ще заседава след два месеца.


За да формулира нова молба за членство, Косово трябва да направи промени в своите закони за религиозните свободи и за културното наследство. При отсъствие на функциониращ парламент това е мисия невъзможна. Колкото до Интерпол, Демай не изглеждаше особено оптимистично настроен във връзка с наближаването на сесията на Общото събрание на организацията, предвидено за края на септември в Пекин. "Там ще има трудности", призна той.


Нормализирането на отношенията със Сърбия, което е основното условие, наложено от Брюксел за развитието на процеса на присъединяване на Белград и Прищина към ЕС, също страда от политическата безизходица. Анализаторите отбелязват, че двете страни не са имали срещи от една година.


"Диалогът е в клинична смърт", според преподавателя по международно право Виган Короли. /БТА


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK