Искрата на правосъдието още поддържа огъня на македонската политическа криза

Катица Янева, специален прокурор на Македония.

© Associated Press

Катица Янева, специален прокурор на Македония.



Когато македонската политическа криза беше във вихъра си през пролетта, управляващите тогава ВМРО-ДПМНЕ и подкрепяният от тях президент Георге Иванов настояваха, че съпротивата им срещу коалиция с най-голямата албанска партия ДУИ и срещу възможно партньорство на сегашния премиер Зоран Заев с тях е заради искането албанският да стане втори официален език в страната.


Всъщност редица македонски издания тогава съобщиха, че коалиция между партията на Никола Груевски и ДУИ е възможна и доскорошният премиер приема идеята за статута на албанския език, но "ябълката на раздора" е друга – колко дълго да работи Специалната прокуратура на Македония и колко дълго да може да повдига обвинения. От месеци, откакто Заев е на власт, намиращият се в опозиция Груевски говори все по-малко за "албанската карта" и все повече за специалната прокуратура, известна в Македония със съкращението CJO (Специjално jавно обвинителство). Причината – повечето от лицата, срещу които тя повдигна обвинения в скандала, са от неговата партия.


В известен смисъл споровете около CJO, създадена, за да разследва отприщилия политическата криза скандал с подслушванията, са част от симптомите, че кризата продължава под повърхността.


Ограничен мандат




Наблюдаващите Македония експерти отдавна предупреждават, че след 25 години преход публикуваните от Заев подслушвани разговори са върхът на айсберга в съмнителните сделки с участието на македонски политици. В годините на приватизация директори на държавни предприятия по съмнителни начини стават техни собственици. През 90-те години в медиите често се появяват съобщения за случаи на злоупотреби с ембаргото, наложено на Югославия. Неразследван докрай остава и скандалът с "Мадяр телеком", получила присъда за нелоялна конкуренция в американски съд през 2011 г. заради афера, в която са замесени министри от няколко партии (включително управляващата СДСМ) в средата на предишното десетилетие.


"Когато ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт през 2006 г., внесе една нова енергия, нов начин на работа. Всички бяха въодушевени, защото за пръв път министрите бяха между народа," спомня си в разговор с "Дневник" Дзвонко Давидович, адвокат по наказателни дела и кандидат за главен прокурор заедно с още няколко колеги. "След това обаче много бързо започнаха да затварят държавните медии. Започна да се говори, че има злоупотреби с бюджетни пари, със съдебната власт, с подслушването. В мига, когато се появиха "бомбите", излезе, че всичко всичко, което знаехме от уличен разговор или в кулоарите, е било точно."


"Бомбите" - записите, публикувани от Заев в края на 2014 г. и според него изобличаващи случаи на незаконно подслушване на хиляди политици, юристи, журналисти и интелектуалци, доведоха до мащабни протести и до нуждата ЕС и САЩ да се намесят в кризата, а по-късно хаосът се засили от опита на президента Иванов да даде амнистия на част от замесените. До обвинения обаче се стигна едва след договора от скопския квартал Пържино от 2015 г., които направиха възможно създаването на Специализираната прокуратура – институция с много по-дълго официално име. Договорката между четиримата лидери, седнали на масата с посредниците - Никола Груевски, Зоран Заев, Али Ахмети и Мендух Тачи - беше че тя ще действа като извънреден орган за 18 месеца от деня, в който получи материалите.


Единствено в този период (който изтече на 30 юни) повдигаше обвинения, но ще съществува и след него за общо пет години, без право да внася нови и без право да се занимава със случаи, различни от тези в "бомбите" (а последните създадоха доказателствен материал за корупция, злоупотреба със служебно положение и други предполагаеми постъпки на лица от тогавашната власт). Всички срокове за удължаване на работата ѝ изискват, според тогавашния закон, две трети мнозинство, каквото в момента никой няма. В Специализираната прокуратура влязоха редови прокурори, прехвърлени в новата институция – сред тях и шефът ѝ Катица Янева.


"Машата на СДСМ" срещу "машата на ВМРО"


Новият орган започна работа на фона на взаимни обвинения от двете най-големи политически сили - едните казват, че срокът му на работа е твърде кратък, за да преодолее блокажа на съда, който според СДСМ е силно политизиран и в който кадрите са близки до ВМРО-ДПМНЕ. Последната партия твърдеше, че Специалната прокуратура се използва като партийна маша на СДСМ, а след като Заев пое властта - и като средство за политически патронаж. Според представители на социалдемократите съдът, който блокира работата ѝ, непрекъснато връщайки обвинения и други документи, на теория беше напълно независим от Груевски, от други членове на правителството или от парламента. В записите обаче се чуват разговори, според които в Съдебния съвет на Македония - който назначава съдиите - многократно са участвали в партийна координация с лица от ВМРО-ДПМНЕ, където са обсъждани рокади в съдебната система. "Стига се до изкривяване на Съдебния съвет и закона. Ако си близък до управляващата партия, няма да отговаряш. За всеки друг законът важи. Така е и със Специалната прокуратура - ако тя поиска задържане на дадено лице, това рядко ще бъде удовлетворено от съда. Ако "нормалната" прокуратура го направи, шансът за арест е 89 процента."


През юни СJО повдигна обвинение на самия Груевски и обяви, че ще поиска задържането му. Единствената мярка, разрешена от съда, обаче беше оставянето му без дипломатически паспорт. На практика специалният орган започна да обвинява едва през последните месеци, преди да изтече срокът. На прицел освен Груевски бяха лица, свързани с неговото управление от последните години, като бившият вътрешен министър Гордана Янкуловска и бившият шеф на разузнаването (и братовчед на Груевски) Сашо Миялков, както и сътрудници на службите, които са били на подчинение на Миялков, както и редица кадри на ВМРО-ДПМНЕ. Сред обвиняемите има и съдии, на които по искане на CJO Съдебният съвет отне имунитета в средата на миналия месец.


Критиките от среди на съдии, адвокати и експерти, както и от социалдемократите, са, че прокуратурата дълги години е функционирала за "обикновени" случаи като убийства, кражби на коли, разпространение и трафик на наркотици. Същевременно всички случаи, в които има съмнение за намеса на политици във властта, приключват без повдигане на обвинения или разследване. "Когато се появиха бомбите, прокуратурата беше призована да реагира, защото в записите можеше да се чуе за големи злоупотреби на държавни пари, крадени от бюджета. За подслушване без съдебно разрешение. Един от подслушаните съм и аз," каза Давидович. Премиерът по това време Никола Груевски определи случващото се като "държавен преврат", за който помага чужда разузнавателна служба. Междувременно онези, които се оказаха подслушвани, получиха възможност да научат подробности за извършваната срещу тях дейност. "Подслушван съм с разрешение на съда 7-8 месеца, но много повече време без разрешение. Защо, не знам, а и никой не знае," добави адвокатът.


На някои от записите може да се чуе участието на съдии, избрани от същия Съдебен съвет, включително председателите на Върховния съд и на Основния съд (най-ниската съдебна инстанция в страната). Някои от тях са ключови фигури в системата, които с процедурни хватки успяват да блокират работата на CJO, връщайки нейни документи в продължение на месеци. Магистратите обаче не считат "бомбите" за доказателства сами по себе си, че дадени назначения са партийни и са резултат от намеса в съдебната власт. "Беше взето решение, че подслушваните разговори не могат да са доказателства. Да, може би не всички могат, но един дял от тях са такива, дори сами по себе си. Ако чуваш, че е направена партийна координация някой да стане съдия, а той е действително избран за съдия, имаш доказателство."


Това се промени за един от случаите на 4 август, когато Апелативният съд реши по жалба на CJO, че материалите от "бомбите" могат да се използват като доказателство в едно от наказателните производства. Бившият външен министър от ВМРО Антонио Милошоски тогава определи решението на Апелативния съд като "скандално" и резултат от "политическия натиск, оказван от СДСМ и медиите, близки до CJO". "Съдът не издържа на натиска. Доказателствата, набавени по незаконен начин и всички доказателства, които произлизат от тях, не могат да се използват и на тяхна база не може да има съдебно решение." Според Милошоски целта на CJO и СДСМ е да се прикрие "престъплението, извършено от господин Заев" като кмет на Струмица - обвинение, по което е обвинен, че е поискал подкуп от 160 000 евро и по което ще се изправи пред съда на 27 септември.


Премиерът Никола Груевски също е обвиняем в резултат на дейността на CJO. Решение на съда тепърва предстои.

© Associated Press

Премиерът Никола Груевски също е обвиняем в резултат на дейността на CJO. Решение на съда тепърва предстои.


Колко е трудно да задържиш обвиняем


Информацията за нерегламентирано подслушване, предоставена от записите, се разпростира на всички нива, включително в държавната сигурност. Повечето случаи, с които се занимава специализираната прокуратура, са свързани със злоупотреба на власт. Дори по най-сериозните от тях, когато има опасност обвиняемият да се укрие, е истинско изпитание той да бъде задържан. "Има двоен аршин за CJO – винаги когато публичната прокуратура иска налагане на арест от съда, той го дава. Само за Специалната прокуратура се стигна дотам, че без разрешение от Върховния съд не може да се изпълни искане за задържане," каза Дзвонко Давидович.


Бившият шеф на Пето управление на УБК Горан Груйевски и подчиненият му Никола Бошкоски, обвинени в незаконно подслушване, избягаха, преди да бъдат арестувани, заради закъсняло решение на съда. Причината беше, че Върховният съд, който задължително потвърждава всички искания на CJO за арест, одобри решението за задържане, издадено от Апелативния съд, едва няколко дни по-късно. ТВ 21 съобщи миналата седмица, че първият разполага и с втора самоличност, Владимир Варелов, под която е издирван от Интерпол.


Люпчо Палевски, бизнесмен от Скопие и бивш кадър на СДСМ, също беше задържан по искане на СJO. ВМРО-ДПМНЕ реагираха с коментара, че специалната прокуратура"нарушава закона" и че той трябва да отговаря пред основната прокуратура, която е "единствената легитимна и компетентна прокуратура за нови производства и обвинения". Тогава все още не беше известно дали искането за задържане на Палевски, официално свързано с "нерегламентирано подслушване", не е част от случай, по който прокуратурата вече е повдигнала обвинения.


Колко е важно да бъдеш главен прокурор


Тези инциденти напомниха за "голямата борба" в съдебната система на Македония от последните месеци – кой ще бъде новият главен прокурор на мястото на освободения Марко Звърлевски – за разлика от специалния той ще може да повдига нови обвинения на базата на материали от CJО дори след като изтекат петте години, след които специалният орган трябва да се разпусне.


Звърлевски беше под засилен натиск след "Кървавия четвъртък" в парламента – безредиците от 27 април тази година. Те нямаше как да са част от дейността на СJO, защото бяха извън обхвата на работата ѝ. В Скопие обаче много активисти, юристи и политици поставиха под въпрос решението на Звърлевски да не се самосезира след "разузнаваческия" скандал с парламента, особено когато се оказа, че агент на сръбските служби е бил в сградата по време на сблъсъците (в момента македонският президент твърди, че не е имал разрешение за това) или най-малкото заради факта, че в законодателния орган на страната се стигна до подобно насилие. Звърлевски, назначен през 2013 г., задочно присъстваше и в "бомбите", където министри го споменават заради предполагаемата възможност да окаже влияние и да не се образува наказателно производство срещу бившия министър на финансите Зоран Ставрески. Най-явно подкрепящите Заев медии още по времето, когато ВМРО-ДПМНЕ беше на власт, го определяха като "последна крепост" на Груевски във властта.


Заседанието, с което трябваше да бъде освободен Звърлевски, започна в началото на юли, но на практика депутатите гласуваха окончателно през август, тъй като опозицията твърдо се противопоставяше. В опита да се отложи освобождаването му по искане на ВМРО-ДПМНЕ се намеси дори държавната антикорупционна комисия, която в средата на август изрази становище пред парламента, че заседанието, на което мярката е обявена, все още продължава, а това е в разрез с разпоредбата да не се назначават и уволняват лица след насрочването (през август) на местните избори. В македонски медии вече се появиха предположения, че изборът - и одобряването от парламента - на следващия главен прокурор може да продължи седмици или дори повече.


Ако времето потвърди съмненията за партийните пристрастия на съдиите обаче, назначаването на "подходящ" главен прокурор (който се предлага от правителството с подкрепата на Съдебния съвет и трябва да се гласува и от парламента) няма да реши въпроса. Решенията по делата срещу Груевски и бившите официални представители от времето, когато той беше във властта (а и по това за подкуп срещу Заев, несвързано с подслушванията) тепърва предстоят и са в ръцете на съда.


С това отчасти правителството мотивира идеята да включи "повторна оценка" на сегашните съдии като част от дълго рекламирания план 3-6-9 с кратко-, средно- и дългосрочни цели за реформи по пътя към Европейския съюз и НАТО. И тук сегашната опозиция оказва отпор, а медиите, които остават близки до нея, говорят за "преназначаване" на магистратите с цел да се поставят зависими от властта лица и да се назначат нови "Катици" - препратка към оглавяващата CJO Катица Янева. Подкрепящите правителството медии съответно влизат в режим на оборване и отделят значително време да обяснят, че не става въпрос за "генерален реизбор" на съдии, нито за "партизиране на съда" или опит за защита на Заев от делото заради поискан подкуп. Самият кабинет настоява, че нова система за оценка на всички магистрати е нужна в светлината на "бомбите" и сянката на съмнение, която те хвърлят върху репутацията на съдиите.


Невинни до доказване на противното


В последните месеци CJO отново става обект на атаки по всевъзможни поводи. През юли партията на Груевски я обвини, че "има за задача да води цял един политически процес с едно единствено намерение - елиминация на ВМРО-ДПМНЕ с цел отслабване на държавата." Партията повтори обвинението си, че СJO е "канцелария на социалдемократите." Според Груевски CJO беше дори главен коз за отвличане на вниманието, имайки задачата "всеки път, когато е актуален договорът с България, с който СДС приема обща история и се сменят исторически факти, тема да не е договорът, а самото CJO." В края на август пък Орце Георгиевски от ВМРО-ДПМНЕ обвини CJO, че "тенденциозно" се е прицелила в двама членове на Държавната изборна комисия и петима съдии от административния съд и така се е намесила в местните избори, тъй като "контролира" двете институции и така "на СJO/СДС им се отваря пътят да изиграят волята на гражданите."


Управляващите често апострофират с въпроса от какво се притеснява партията на Груевски, ако може да се докаже, че обвиненията на CJO са безпочвени, в съдебната зала – и това само удължава спора.


Дзвонко Давидович е имал възможност да защитава лица, обвинени от Специализираната прокуратура, но решава да не го прави. Въпреки всички нападки, които публично е отправял към тях - заради които и отказва да работи с тях, според него е важно те да бъдат изправени пред съд дори магистратите впоследствие да ги сметнат за невинни. "Вярно е, че всеки е невинен до доказване на противното. Тези хора заслужават защита и никога не съм твърдял, че са доказано виновни. Съмненията трябва да се прегледат докрай - където има проблем, да има процес, а където няма, да има извинение, но властите спокойно да могат да кажат: "Проверихме".


Обвиненията и от двете страни, че противникът се опитва да "овладее" и "партизира" съдебната система, може да са опасни, защото тя на теория би трябвало да е независима. Ако не бяха записите, публикувани от Заев, навярно щеше в много по-голяма степен да изглежда такава. Размяната на реплики и стъпките на кабинета обаче дават сигнали, че надпреварата е по-скоро за това кой да има "последната дума" - както в надзора на правосъдието, така и в начина, по който обществото ще възприема новите правосъдни политики. От това съдебната система може да загуби, но може и много да спечели.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3083 Весело

    Братя българи - македонци и вие имате работещо правосъдие като нашето на принципа - Ние сме с властта.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5616 Неутрално

    Мила родна картинка :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на svetlio_rm
    svetlio_rm
    Рейтинг: 546 Неутрално

    Аз се чудя Креснинското дефиле защо се запали, а то от македонската искрица...
    1 народ под 100 имена пак си е 1 народ :)

  4. 4 Профил на hityrpetyr
    hityrpetyr
    Рейтинг: 220 Неутрално

    Като гледам работата е почти същата като при нас ;) Такаче спокойно, ще се оправим, все някога ;)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK