Германците не винят Меркел за задълбочаващото се неравенство



При целия си икономически успех Германи има задълбочаващ се проблем с неравеството и бедността. Известна с висококвалифицираните си кадри, страната всъщност има по-голям дял работещи бедни - хора с работа, които обаче срещат сериозни трудности - отколкото Великобритания, Франция и дори някои по-малко богати държави от Европейския съюз като Унгария или Кипър. Това се вижда най-ясно в областта Рур, градска агломерация от пет милиона души, която някога беше центърът на германската тежка промишленост.


Магистрала, която минава през областта, е известна като "социалния екватор" - разделя предградия, ударени от упадъка на въглищната и стоманодобивната промишленост от другите, облагодетелствани от новите захранващи германската икономика индустрии. На север кухните за бедни и хранителните банки се грижат за безработните, бездомните и бежанците, както и за работещите бедни. На юг висококвалифицирани кадри карат луксозни автомобили до стъклени сгради, в които има високотехнологични и фармацевтични компании.


Социалдемократите се опитват да мобилизират недоволните германци. "Много европейци се опасяват, че пенсията им няма да е достатъчна, наемът не може да се плати или децата им завинаги ще са на временни трудови договори," казва за "Ройтерс" заместник-председателят на ГСДП Ралф Щегнер. Печеленето на тези гласоподаватели, много от които някога са били лоялни на партията, обаче се оказва трудно - социалдемократите изгубиха провинцията на вота през май.




Северен Рейн-Вестфалия, където се намира Рур и където бедността се е увеличила повече, отколкото във която и да било от общо 16-те провинции на Германия, би трябвало да е плодородна почва за това послание. Така и 75-годишната Едит Рена би изглеждала като гласоподавател, когото ГСДП трябва да спечели. "Работих 40 години и отгледах две деца сама," казва Рена, докато си почива облегната на количката си с плодове и зеленчуци, взети на намалени цени в хранителна банка в най-големия град, Дортмунд. "Идвам тук, защото е евтино, така че мога да спестя пари, за да купя подаръци за внуците си." Получава помощи от пенсионирането си преди 10 години, където работи в магазин за хранителни и други стоки. Пенсията ѝ от 620 евро обаче не покрива разходите ѝ и наема.


Освен работещите бедни са се увеличи и пенсионерите, които искат помощи - почти двойно за последното десетилетие. ГСДП използваха това, за да се противопоставят на настояването на консерваторите, че за германците никога не е било по-добре.


Въпреки това посланието на Меркел за стабилен икономически ръст, рекордно ниска безработица, кято все още спада, и стабилни държавни финанси, се харесват на Рена. Гневът ѝ е насочен не към канцлера, а към ГСДП, които реформираха трудовия пазар и системата за помощи в средата на миналото десетилетие, а от това пострадаха традиционните им поддръжници сред работническата класа. "Справяме се добре при Меркел. Защо ще гласувам за партия, която изоставя бедните?"


Германия се представя зле


Германският институт за икономически изследвания установи, че докато икономиката е нараснала с 22% между 1991 и 2014 г., за най-бедните 10 на сто от домакинствата реалният разполагаем доход се е свил с 8 на сто. За най-богатите 10% обаче той се е повишил с 27 на сто. Така въпреки имиджа си на страна с добре платени работници, създаващи стоки на световно ниво, Германия всъщност не се представя добре, ако условията се сравнят в международен план.


Делът на заплашените от бедност германци - онези, чийто разполагаем доход е по-малко от 60% от средната заплата в страната - беше малко над средния за ЕС през 2015 г. според данни на Евростат или около 9.7% от трудещите се. Във Великобритания той е 8.2% към този момент независимо от трудовите реформи, въведени от Лондон от 1980 г. насам. Във Франция е 7.5%, в Унгария - 9.3%, а в Кипър - 9.1%.


Шулц, бивш председател на Европейския парламент, обещава, че ще се откаже от някои от реформите, предприети от собствената му партия по времето на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер през първата половина на миналото десетилетие. Те сложиха край на дълъг период на стагнация и висока безработица, като направиха Германия по-конкурентна и помогнаха да се превърне от "Болния човек на Европа" в икономическа сила. Те обаче увеличиха и броя на нископлатените и наети на непълен работен ден, които сега рискуват в по-голяма степен да влязат в категорията на бедните през активния период от живота си или след като се пенсионират.


ГСДП платиха тежка политическа цена за това, като изгубиха значителна част от поддръжниците си в работническата класа а след това - три пъти парламентарни избори през 2005 г. Затова Меркел пожъна плодовете на реформите, оставяйки на ГСДП задачата да си върне доверието на германците. "С темата за социална справедливост ГСДП се опитва да ремобилизира изгубената си база, да доведе негласуващите обратно пред урните," казва професор Робърт Феркампф от "Бертелсман".


Сред исканията на Шулц е да увеличи четирикратно - от 12 на 48 месеца - времето, в което съкратените могат да получават помощи, ако посещават професионални обучения, и да ореже възможностите на работодателите да предлагат трудови договори на непълно работно време. Партията му също така обеща, че ще увеличи данъка върху богатството и този върху наследството и ще помогне на родители и ще увеличи пенсиите с новите постъпления.


Не всеки приема тези послания с отворени обятия. "Шулц говори много. Искам да видя как ми намира работа, подходяща за годините и здравето ми," казва 56-годишният Манфред Мюлер, бивш строителен работник, безработен от 15 години заради травма на гърба. За него програмата на ГСДП по време на Шрьодер е била "катастрофа" - от 2005 той подкрепя "Левите" и вярва, че Шулц ще срещне съпротива от работодателите при опити да "втвърди" трудовото законодателство, тъй като бизнесът ще предупреди за възможни съкращения.


"Единствената работа, която мога да върша, е в офис," казва Мюлер в кухня за бедни в Дортмунд. "Но не съм сигурен дали това би свършило работа. Обучен съм да бъда строител."


Популистка заплаха


Християндемократите (ХДС) на Меркел и баварските им съюзници от Християнсоциалния съюз (ХСС) казват, че плановете на Шулц ще повлияят на конкурентоспособността на страната и ще увеличат безработицата, която е с най-ниската си стойност от обединението на Германия насам. "От 2005 г. намалихме безработицата наполовина. И искаме да доведем повече хора на пазара на труда," казва Петер Таубер от ХДС. "Това, което предлага Шулц, заплашва успеха ни."


Консерваторите обещават данъчни съкращения в размер на 15 милиарда долара годишно, от които ще спечелят основно семействата със средни доходи.


Въпреки недоволството германците не отхвърлят традиционните си партии, но консерваторите и ГСДП трябва да се състезават с крайнодясната "Алтернатива за Германия (AfD), от която загубиха гласове на местни избори миналата година, тъй като тя привлече протестен вот сред работници и безработни.


Заради вътрешни проблеми AfD загуби около една трета от подкрепата си от началото на годината и сега тя е около 10-11%, но се очаква да влезе в парламента за първи път, вероятно като третата най-голяма пред "Левите", Зелените и завърналите се Свободни демократи. Това ще увеличи групите в парламента от 4 на 6 и ще усложни формирането на коалиция през септември.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK