
© Danish Siddiqui, Reuters
Фактическият лидер на Мианма Аун Сан Су Чжи неотдавна отмени планираното си за участие следващата седмица в сесията на Общото събрание на ООН. Обикновено световните лидери не пропускат нито една възможност възможност да привлекат вниманието в Ню Йорк, но известната носителка на Нобеловата награда очевидно има по-неотложна работа.
Говорител на правителството заяви, че присъствието ѝ е необходимо в Мианма поради безредиците. Около 379 000 членове на малцинството рохинджа избягаха през границата с Бангладеш от края на миналия месец. Освен това говорителят заяви, че властите са били предупредени за възможни терористични нападения.
Всичко това може и да е вярно. Но има и по-вероятна причина за решението на Аун Сан Су Чжи да остане в родната си страна: засилващата се буря на глобално възмущение от отношението към рохинджите, които бяха изправени пред нещо, което високопоставен представител на ООН неотдавна окачестви като "етническо прочистване".
В отговор на нападенията срещу полицейски постове, извършени от група бунтовници рохинджа, армейски части и доброволчески организации нападнаха селища на етническото малцинство. Стотици рохинджи, повечето от които са мюсюлмани, загинаха при предприетите ответни мерки и десетки техни селища бяха изгорени от
нападателите, принадлежащи към будисткото мнозинство в Мианма.
Преди две години, когато Националната лига за демокрация на Аун Сан Су Чжи спечели убедителна победа на първите свободни и честни избори в Мианма от десетилетия, много от поддръжниците ѝ в страната и в чужбина приветстваха рядката победа на свободата в епоха, в която диктаторите изглеждат във възход. Но след това международният ѝ престиж се срина - предимно поради факта, че тя не защити рохинджите. На 6 септември тя влезе в заглавията по света, като обвини за кризата фалшиви новини, написани от "терористи".
"Тази ситуация е учебникарски пример за етническо прочистване" - Върховният комисар за бежанците на ООН Зеид Раад ал Хюсейн.
През последните няколко дни бездействието ѝ бе критикувано от носителите на Нобелова награда Мухамад Юнус, Дезмънд Туту, Малала Юсуфзаи. Дори папа Франциск подкрепи каузата на рохинджите. Приятно е да видим как световноизвестни хуманитарни дейци дават глас на отдавна страдала група. Но нарастващият международен скандал има и по-застрашително измерение. Това е предизвиканото вълнение сред мюсюлманите по света, които виждат как хора, изповядващи тяхната религия, стават най-новите жертви на глобален сблъсък на цивилизациите.
Рохинджите отдавна са подложени на преследвания в Мианма, където през 1982 г. със закон им беше отказано гражданство, а система на фактически апартейд ограничава придвижването им. Националисти в Мианма твърдят, че те са нелегални имигранти от Бангладеш, макар че много от тях живеят в страната от поколения.
През последните две седмици мъчителното им изселване превърна това, което някога беше тлеещ скандал за човешките права, в международно известна кауза. Протестиращи, много от тях мюсюлмани, излязоха на улиците в Малайзия, Канада, Израел, Афганистан, Пакистан, Бангладеш, Австралия и на Филипините, за да поискат справедливост. Участниците в протестите в индонезийската столица Джакарта изгориха снимки на Аун Сан Су Чжи и хвърлиха запалителна бомба по посолството на Мианма. Десетки други протестиращи бяха арестувани от руската полиция през уикенда, когато се събраха за
протест в центъра на Санкт Петербург.
Кризата вече наля масло в пламъците на различни религиозни сблъсъци по света. Тя причинява усложнения в Индия, където хиндуистките националисти призовават премиера Нарендра Моди да прогони бежанците рохинджи. Моди всъщност е един от малкото световни лидери, подкрепящи политиката на Мианма, позиция, която вероятно ще разгневи мюсюлманското население в собствената му страна. В същото време Малайзия и Индонезия, които са населени предимно с мюсюлмани, се отчайват все повече от жестокото отношение на Мианма към изповядващото исляма малцинство.
© Stringer, Reuters Протести срещу преследването на рохинджите имаше и в Санкт Петербург.
Зараждащият се бунт на рохинджите, свързан със Саудитска Арабия и с Пакистан, добавя изключително експлозивен елемент в регионалната смесица. "Ал Кайда" направи изявление, в което призовава мюсюлманите по цял свят да окажат "военна подкрепа" на рохинджите.
И, както често се е случвало в миналото, авторитарни лидери от целия ислямски свят са склонни да се възползват от възможностите, които им предоставя емоционалната картина на страдащи мюсюлмани. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати външния си министър и съпругата си да занесат помощи на бежанците в Бангладеш - удобно разсейване от авторитарните му мерки в родината. Иранците осъдиха изпитанията, пред които са изправени рохинджите, като ги нарекоха израелски заговор. Саудитска Арабия отправи остри критики към Мианма, като - напълно предвидимо - не спомена за лошото отношение към бежанците рохинджи на собствената си територия.
И, може би най-странният пример, лидерът на руската Чеченска република Рамзан Кадиров неотдавна събра десетки хиляди в подкрепа на каузата на рохингите в столицата на региона (макар че руските медии като цяло не обърнаха внимание на събитието). Наблюдатели отбелязаха, че Кадиров се стреми да подобри глобалната си репутация като мюсюлмански лидер.
Политиката на Мианма към уязвимото мюсюлманско малцинство получава отклик далеч извън граница. От известно време насам трагедията на рохинджите е петно върху трудния демократичен преход в Мианма. Но сега тя започва да трови глобалната политика до степен, която едва започваме да разбираме. Международната общност трябва да вземе мерки, преди да стане прекалено късно. /БТА