Ще гласуват ли "руските германци" за крайната десница

Ще гласуват ли "руските германци" за крайната десница

© Associated Press



Докато говорещите руски език в източен краен квартал на Берлин гласуваха за крайната левица, изглеждаха невидими на германската политическа карта. Това се промени, когато започнаха да гласуват за крайната десница.


Широка подкрепа сред рускоговорещите германци е сред ключовите елементи, които се очаква да помогнат на "Алтернатива за Германия" да влезе в Бундестага. Това ще е първият път от Втората световна война, в който крайнодясна партия е избрана на национални позиции. За някои млади руски германци репутацията на общността като ксенофобска е като предупреждение.


В Марцан, квартал в Източен Берлин, където говорещите руски са 12 на сто от населението, Дмитрий Гайдел агитира по улиците да се гласува за социалдемократите, за да разсее опасния мит, че говорещите руски в Германия са пионки на пропагандата от Русия. Иска да покаже, че пренебрегваният му избирателен район може да бъде повлиян от политики, които адресират притесненията им за по-високи заплати и по-добра възможност да получат пенсии.




"(Социалдемократите) може да вземат този район," казва 28-годишният докторант, роден в Русия. "Много хора, които живеят тук, страдат от трудна социална ситуация - не на последно място по-възрастните руснаци, чиито квалификации от Съветския съюз не бяха признати, когато дойдоха и или останаха безработни, или приеха работа, която е много под квалификациите им."


Родените в бившия Съветски съюз и децата им са най-голямото малцинство в Германия - около 2.4 милиона души. Сред тях подкрепата за AfD може да достигне до 20% на базата на резултати от фокус групи, смята Ахим Гьорес, професор по политически науки в университета в Дуисбург. Според Гайдел обаче това не значи непременно, че общността е по-склонна да подкрепи крайнодесните. "На местните избори миналата година AfD се справи добре в други квартали на Берлин, където няма руски германци, но има много социални проблеми," каза Гайдел. "Руските германци не са по-големи расисти, от германското общество в по-широк смисъл."


Много от по-старите руски мигранти обаче "донесоха със себе си антиислямски стереотипи от Съветския съюз" и са податливи на антиимигрантска реторика, признава Гайдел. Обитателите на Марцан обаче също така предлагат подслон сирийски бежанци във физкултурните салони през 2015 г. "Най-накрая се отървахме от стереотипите, които често звучаха за руски германци през деветдесетте години, а сега се опасявам, че може да се появят отново - докато именно дискриминацията отчужди хората."


Ще гласуват ли "руските германци" за крайната десница

© Associated Press


Страх от руско влияние


За много германци може да е по-притеснителна податливостта на руските германци към дезинформация от Москва - особено ако Кремъл опита да повлияе на вота на диаспората чрез социалните мрежи и държавната телевизия. През януари 2016 г. фалишиви новини в руски медии превърнаха предполагаем инцидент, свързан с изнасилване, в напрегнат дипломатически скандал. След като "Лиза", 13-годишно момиче от руски произход, каза, че е била отвлечена и изнасилена от мигранти, стотици протестиращи се събраха пред супермаркет от руски тип в Марцан. По време на демонстрациите някои дори крещяха антиимигрантски лозунги и заплашиха, че "ще отвърнат на насилието с насилие". В интервюта с контролирани от Кремъл медии протестиращи обвиняваха Ангела Меркел и политиките ѝ за бежанците за изнасилванията и повтаряха изказванията на демонстрация пред канцеларията на Меркел. Сред протестиращите бяха представители на Германската нацистка партия и на AfD.


Властите по-късно установиха, че обвиненията са фалшиви, а момичето е изфабрикувало историята. Инцидентът обаче създаде дипломатическо напрежение между Берлин и Москва и беше пиар катастрофа за Меркел, на която се наложи да защитава решението си да отвори границите за милион бежанци и мигранти. Случаят "Лиза" за много германци беше първото притеснително свидетелство, че контролираните от Русия медии може да насъскат диаспората срещу втората ѝ родина и да повлияят на националната политика. След хакерския скандал и потенциалната руска намеса в президентската кампания в САЩ идеята, че Москва може да повлияе на урните и в Германия, се върна в дневния ред.


Гайдел обаче обяснява протестите и интензивността им не толкова с ксенофобия, колкото с факта, че инцидентът стана близо до домовете им: "Децата на много от (протестиращите) учеха в същото училище. Някои познаваха семейството."


Нелегалната анексия на Крим и последвалите санкции от ЕС също разтърсиха общността и я накараха да избира между Германия и Русия, каза още той. "Дотогава хората не обсъждаха политиката. Това сложи край на табуто и известно време беше много трудно. Родителите наричаха децата си "фашисти" заради избора им да застанат на страната на Украйна... В крайна сметка обаче мисля, че научихме, че може да имаме различни мнения."


"Мислехме се за германци, оказахме се руснаци"


Като социален работник, активен в Християндемократичния съюз (ХДС) на Меркел Медина Шауберт е сред противниците на Гайдел на изборите. Работейки, за да измъкне гласове от крайната десница обаче двамата са на една и съща страна.


Шауберт е част от местна организация на руските германци, която координира уроци по готварство за местните, за да бъдат интегрирани новопристигналите бежанци. Целта е да се създадат представи, обратни на налаганите от AfD и руските държавни медии - че докато германската държава е оставила руските мигранти да се оправят сами, сирийците получават всичко наготово. Тя казва, че много руски германци са скептични, дори уплашени, от срещите в началото, но бариерите бързо падат, когато се изправят лице в лице с бежанците.


По-възрастните говорещи руски в Германия са "доста загубени, що се отнася до идентичност", казва пристигналата в Берлин през 1997 г. Шауберт като част от вълната етнически германци, преместили се наизток през 18 век, но завърнали се сред краха на Съветския съюз. "Не се смятахме за бежанци," казва тя. "Бяхме германци и трябваше да си тръгнем, защото хората ни повтаряха, че сме фашисти. Дойдохме с надеждата, че ще спрем да се чувстваме зле от факта, че сме германци. Когато обаче дойдохме тук, се оказа, че сме руснаци."


Шауберт е член на управителния съвет на местния клон на ХДС. Тя се присъединява към партията от благодарност заради разрешението на етническите германци да се заселят.


Две трети от руските германци досега са гласували за ХДС, според независимата организация Експертен съвет на германските фондации за интеграция и миграция. Според Шауберт обаче има свидетелства за антируски предразсъдъци всеки ден - дори в собствената ѝ партия. Тя дава за пример факта, че колегите ѝ не одобряват употребата на руски в профилите ѝ в социалните мрежи. Тя го прави възможно най-често с надеждата, че ще спрат да гледат на това като "нещо странно". Не бива да се иска от руснаците, живеещи в Германия, да заличат културата си, казва тя. "Не може просто да загърбиш историята си."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK