Ердоган и новата турска Добра партия гледат в една посока

Мерал Акшенер е в средата, със синьото сако.

© Umit Bektas, Reuters

Мерал Акшенер е в средата, със синьото сако.



Добрата партия, която бе учредена миналата седмица под председателството на Мерал Акшенер, възникна като нов фактор на турската политическа сцена, който всички останали актьори трябва да имат предвид.


Главното ядро на партията идва от Партията на националистическото действие (ПНД), но тя включва също и имена от дясноцентристкото и лявоцентристкото пространство, включително и някои от напусналите управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Тя в общи линии повтаря модела, приложен от Тургут Йозал, когато той обедини различни съществуващи политически течения в свое формирование, наречено Отечествена партия (АНАП) през 1982 г.


Първият изпит пред Добрата партия е дали ще може да обедини всички свои течения в обща политическа идентичност. Тя може или да се развие според доминиращата структура на ПНД или да се отвори към нов път, полагайки усилия да събере в едно различните течения. Ако избере втория вариант, възниква друг критичен въпрос: Ще може ли тази партия да бъде привлекателна за хората с различни политически възгледи?


Отдушник за недоволни избиратели?




Нека го признаем: Добра партия произлезе в резултат на борбата за власт сред опонентите вътре в ПНД срещу лидерството на Девлет Бахчели. Следователно нейна главна целева група ще бъдат онези, които не са доволни от политическата подкрепа, която ПНД оказва днес на президента Реджеп Тайип Ердоган. Но възможността на партията да играе "ролята на регулатор" в политиката, разчитайки единствено на недоволните избиратели на ПНД, е много малък. За да отгледа своята партия, Акшенер ще трябва да събере подкрепа и от други политически течения.


Тя трябва да се постарае да привлече колебаещите се гласоподаватели, които клонят към ПСР. Не е тайна, че ПСР понесе известно износване, макар и ограничено, в най-големите градове на страната на референдума през април за промяна към президентска система на управление. Може би тя си прави сметки също да привлече подкрепа от някои фракции на главната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП) с патриотична или националистическа наклонност.


В крайна сметка, за да бъде успешна Добрата партия, тя ще трябва да окаже влияние върху другите три партии. Но дори и да не предизвика шокиращ или деструктивен ефект върху въпросните партии, тя може да засегне дълбоко политическите сметки на другите действащи лица. На върха на списъка на политическите актьори, които ще сметнат за заплаха Добрата партия - дори по-голяма от ПНД - стои президентът Реджеп Тайип Ердоган, който си поставя за цел да спечели президентските избори през 2019 г., като събере над 50 на сто подкрепа от гласовете на първия тур.


Предизвикателството за Ердоган


Политическият успех на Ердоган през последните 15 години идва от способността му да задържи покрай себе си значителен брой десноцентристки избиратели, консолидирайки ги в рамките на ПСР. Ердоган никога не се е колебал да създава съюзи с политически формации, малки или големи, в опита си да привлече колкото се може повече десни избиратели. Затова не е трудно да се отгатне, че Ердоган няма да приветства топло нов играч, който също е хвърлил око на десноцентристките гласове.


Всички ние ще видим през следващия период дали Добрата партия ще постигне или няма да постигне своите цели. Засега можем само да говорим за принципите зад нея. Ако вярваме в демокрацията, би следвало да приемем с уважение онези, които имат цели и които искат да поведат политическа битка, като формират нова партия. Трябва да приемем това като политическа ценност, давана и гарантирана от демокрацията.


В Турция от 2017 г. една от основните грижи на демокрацията следва да бъде желанието да се създаде справедлива конкурентна среда за политическите партии. Политическите сили и техните идеи трябва да могат да се състезават в истински климат на конкурентност. Обществото трябва да може да наблюдава това и да прави своя избор. На Добрата партия трябва да бъде позволено да продължи напред по собствения си път, без да бъде изправена пред някакви ограничения. Тя трябва да има свободата да се представи сама пред обществото при условия на реална конкуренция.


От избирателите зависи да изберат дали тя им харесва или не. От тях зависи да решат дали партията е "добра" или не. /БТА


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK