Един век след преврата на болшевиките той може да се повтори, смятат почти 30% от руснаците

С изстрел на халосен снаряд от оръдието на крайцера "Аврора" е даден сигналът за начало на свалянето на Временното правителство на Русия.

© Associated Press

С изстрел на халосен снаряд от оръдието на крайцера "Аврора" е даден сигналът за начало на свалянето на Временното правителство на Русия.



Превратът, който болшевиките извършват в Русия точно преди 100 години и по-късно наричат "революция", е възможен и днес според близо 30% от руснаците. За тях юбилеят от събитието, определило в голяма степен ХХ век и много от събитията до днес, не е нещо особено. Но самата т.нар. Октомврийска революция те оценяват като велико събитие в историята на човечеството.


В същото време анализът на това какво помнят от историята и как разбират механизма зад случилото се показва, че населението има само повърхностни и разпокъсани познания, а между академичното изучаване на историята и масовото образование зее пропаст.


Това сочат данни от социологически проучвания през последните месеци, включващи и отношение към конкретни личности от събитията от 1917 г.




Запитани дали в днешна Русия може да се повтори случилото се преди век, 7% отговарят с "определено да", 21% с "по-скоро да", но все пак доминиращото мнозинство избира "по-скоро не" (38%) и "определено не" (21%).


Руското общество така и не е изработило единна или доминираща позиция към революцията - отношението е противоречиво и включва както устойчиви конструкции от съветската пропаганда, така и критични елементи от годините на перестройката, разказа Алексей Левинсон, ръководител на социално-културните изследвания на "Левада център". Това са вътрешно противоречиви и трудно обясними с формална логика, но съществуващи редом, позиции.


От една страна, руснаците продължават да смятат събитията от края на октомври 1917 г. за най-великото събитие на ХХ век, а от друга, се съгласяват, че то е нанесло огромни щети на основните национални интереси на страната. От трета страна, те продължават да смятат, че превратът е бил неизбежен и така болшевиките се възприемат като по-малкото зло, защото ако не са били те, други - и вероятно още по-зловещи - сили са щели да завземат властта.


"Да не ровим в миналото"


Допитването на "Левада център" от март 2017 г. показва, че за 44% "трябва да се знае повече за този период, за да не се повтарят грешките на миналото". Но за 34% "трябва да се продължава напред и да не се рови какво е станало през 1917 г.", а за още 20% "изучаването на миналото не вреди, но в сегашната ситуация това не отговаря на потребностите на времето".


За 48% превратът на болшевиките е бил неизбежен, докато за 32% случилото се е можело да бъде избегнато. За по-малко от година делът на първата група намалява (53% през април 2016 г.) и силно се увеличава (от 15% на 21%) този на отговорилите с "не мога да преценя".


Един век след преврата на болшевиките той може да се повтори, смятат почти 30% от руснаците

© Associated Press


През последните 20 години допитването на "Левада център" показва, че неизменно около 48-50% казват, че революцията е изиграла положителна роля в историята на Русия. Променя се само категоричността в тази позиция - групата, отговаряща с "много положителна роля", намалява от 19% на 10%, а тази на "по-скоро положителна" расте от 28% до 38%. Същото е в противоположния лагер - "по-скоро отрицателна роля" са посочвали 21% през 1996г. и 25% сега, а безспорно осъждащите преврата и последвалите събития са намалели от 12% на 6%.


Въпреки огромното сътресение, което предизвиква превратът за икономиката и обществото, включително и последвалата гражданска война, руснаците днес му дават положителна оценка. За 25% той е "открил нова епоха в историята на народите на Русия", а за 36% е "дал тласък за социално-икономическото им развитие". Според 21% революцията е "забавила тяхното развитие", а за 6% (най-ниският показател досега) тя е била "катастрофа".


"Всичко в руската история е добро"


Левинсон обяснява, че на практика подобно отношение е бягство от заемането на позиция. Хората знаят, че ако откровено подкрепят Октомврийската революция, това ги поставя в конфликт с президента Владимир Путин, тъй като неговият режим категорично не обича каквито и да е протести, бунтове и призиви за промяна или сваляне на властта. От друга страна, не се одобрява и пълното отричане на събитието, от което се е родил СССР, символите и структурите на който продължават да се експлоатират от същата власт. Съвременната история на Русия се почита като едно цяло, сякаш всичко в нея е добро, дори очевидно негативните събития, коментира социологът.


Това е обяснението и за отговорите на въпроса "Смятате ли, че след 1917 г. Русия е продължила да се развива, следвайки своите традиции и национални особености, или е направила завой по чужд за нея път?". Днес 50% от участниците в анкетата смятат, че нищо не се е променило, въпреки съпроводеното със смъртта на милиони хора ликвидиране на частната собственост, унищожаване на религиозните институции, масови репресии и преследвания на населението. (За сравнение - през 1998 г. така са смятали 27%). Отговорилите, че Русия е поела по необичаен за нея път, са 35% (46% през 1998 г.). Групата "трудно ми е да отговоря" се е свила наполовина - от 28% на 15%.


Неприемането от анкетираните на бурни събития и предпазливост какво говорят си личи и от отговорите на въпроса "Ако можехте да започнете живота си отново, кой исторически период бихте избрали?" Една трета 33% отговарят "Сега, при президента Владимир Путин" и "В годините на Брежнев" (28%), определяни от историците като период на цялостен застой на СССР. Третата по големина група (11%) отговаря "Ще отида да живея в друга държава".


Въпреки прогонването от страната на хиляди от най-талантливите творци на културата, налагането на съвършено различна естетика от страна на болшевиките и продаването в чужбина на неизмеримо количество артефакти в последвалите години днес за 41% революцията не е нанесла сериозни щети на руската култура. Със "съгласен съм", че превратът е бил тежък удар за културата, отговарят 49%. Интересно е, че преди 27 години първата група е била 17% и се е увеличила почти два пъти и половина, а втората е била 69% и се е свила с близо една трета.


Защо се случи революцията от 1917 г.


Любопитно е и кои причини за преврата посочват анкетираните. От октомври 1990 г. насам неизменно водещият отговор е "трудното положение на трудещите се" (50% - най-ниският подобен показател досега), следван от "слабостта на правителството" (45% - най-високият показател досега).


Показателно е разрастването на групата анкетирани, избиращи отговора "Заговор на враговете на руския народ" - през 1990 г. те са били 6%, през 2011 г. - 11%, но през 2017 г. са вече 20% и това става третата по важност причина за Октомврийската революция.


Другите по-отчетливи отговори са "Екстремизмът на политически авантюристи" (19% - най-високият показател досега) и "Стихийната агресивност на тълпата" (15%).


Един от най-интересните въпроси, задаван на анкетираните, е как биха постъпили, ако превратът се случваше пред очите им. Неголяма част (12%) отговарят, че биха заели страната на болшевиките; 16% - че биха си сътрудничили с тях по някои въпроси; два пъти по-малко (8%) биха се противопоставили, 14% биха избягали в чужбина, а най-голямата група (33%) са онези, които биха се "снишили" - без да участват в събитията, да изчакат те да преминат.


Един век след преврата на болшевиките той може да се повтори, смятат почти 30% от руснаците

© Associated Press


Сталин - пръв революционер?


Що се отнася до ключовите фигури от онези времена, на първо място непоклатимо стои Владимир Улянов-Ленин. Но с годините делът на хората, които посочват конкретни имена, намалява, т.е. има устойчив процес на забрава. С едно- единствено изключение - Йосиф Сталин.


Когато през 90-те години анкетираните са питани кои най-известни имена от революцията помнят, Сталин е някъде на шесто място. Днес той се е изкачил на второ място, измествайки далеч по-значими за реалните събития личности като Лев Троцки, Феликс Дзержински и император Николай II.


Троцки, който има основна заслуга за командването на въоръжените отряди и дълги години е почитан по света като истинския революционер, свалил законната власт, е почти забравен. Анкетираните руснаци си спомнят за него едва когато им покажат примерен списък с имена на исторически личности от 1917 г.


Резултатите от 2017 г. на въпроса "Кой от дейците от времената на революцията предизвиква у вас симпатии?" показват 26% за Ленин, 24% за Сталин и по 16% за Дзержински и Николай II. През 1990 г. подреждането е било съвсем различно - Ленин е събирал 67%, Дзержински - 45%, императорът - едва 4%, а Сталин - само 8%, т.е. колкото Нестор Махно, анархистът, командвал Революционната армия на Украйна, но после обърнал се срещу болшевиките.


Тази еволюция на образа на Сталин в контекста на 1917 г. е един от необичайните процеси в общественото съзнание, коментира Левинсон. Той се наблюдава и в други социологически анкети и обяснението е, че Сталин е търсен, включително защото е налаган от властите с цел легитимация фигурата на Владимир Путин. Общественото съзнание не го свързва на първо място с революцията, в която той не е играл основна роля, а с победата във Великата отечествена война, но ефектът от тази победа се разпространява върху всички други събития, допълва социологът.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK