"Имаме право да си тръгнем от Испания" и други каталунски тези за независимостта

"Имаме право да си тръгнем от Испания" и други каталунски тези за независимостта

© Associated Press



Икономически успехи и бъдеще в Европейския съюз, базирано на правото на самоопределение - такива твърдения могат да се чуят от привърженици на независимостта на каталунската автономна област и след като Мадрид наложи пряко управление на Барселона заради опита за отделяне.


След като препечата първите пет точки от публикувания в "Ел паис" списък с теории на привържениците на независимостта, "Дневник" предлага и втората половина, със съкращения в точки 9 и 10. Текстът, със заглавие "Митове и реалност на каузата за независимост: Референдумът на 1 октомври и 10 твърдения, които крепят исканията за отделяне, а не са верни" е публикуван на 24 септември - дни преди референдума, който изостри кризата между Мадрид и Барселона. И след вота обаче тезите продължават да се повтарят и да стават предмет на спорове между поддръжници и противници на независимостта.


В българския превод са оставени повечето хипервръзки от оригинала, които са към публикации и документи на испански или каталунски.


6. Сами ще сме по-богати




Тезата, че каталунците ще са по-богати, ако останат сами, много прилича на блян. Разбира се, че заедно с Мадрид, Страната на баските и Балеарските острови тя вече е една от най-проспериращите автономни области. Разбира се и че поддържат и дори са увеличили нивото си в сравнителен европейски план - в смисъл на благоденствие, измерено в БВП на глава от населението - достигайки много напреднали региони като френския Рона-Алпи (от януари 2016 г. регионът носи името Оверн-Рона-Алпи - бел. ред.), Ломбардия в Италия и Баден-Вюртемберг в Германия. Четирите заедно с образуват квартет, известен като "четирите мотора".


Вярно е и че - най-малко до началото на Голямата рецесия, каталунците се защитиха по-добре от въпросните области. Направиха го в голяма степен като част от Испания, от испанската икономика, от онова, което желаещите отделяне наричат "Испанска държава", което смятат за чужда, неприятелска и дори враждебна държава: в тази позиция Каталуня не е спирала да бележи напредък.


Въпросът е, че радикализираната версия на национализма обрисува розов сценарий в случай на отделяне, като пренебрегва или минимизира преките щети от него. А и косвените: загубата на икономическата синергия и интелектуалните стимули, получени от принадлежността към широкото европейско икономическо пространство, световен лидер в търговията, помагащ за развитието и притежаващ напреднал социален модел. Така публицистите, които подкрепят отделянето, пропагандират, че с независимостта Каталуня би била много по-богата, отколкото сега. Би се увеличил брутният ѝ вътрешен продукт и би се подобрил капацитетът ѝ да избягва задлъжняване, да изплаща пенсии и да предлага обществени услуги. Тази теза се поддържа, макар и с голям брой разгледани сценарии и конкретни числа, група икономисти, известна като "Колектива Уилсън", както и о повечето автори на книгата "Въпроси и отговори за икономическия ефект от независимостта" от 2014 г. и брой 1-и за 2016 г. на "Списание Каталуня".


В отговор на тази позиция може да се даде и черен сценарий: Министерството на икономиката уверява, че отделянето би намалило БВП с между 25 и 30%, с до 63 милиарда евро. Изследване на Министерството на външните работи с по-малко песимистична оценка говори за възможно отрицателно влияние в размер на 36.999 милиарда - около 19% от БВП. ("Икономически последици от хипотетичната независимост на Каталуня", 17 февруари 2014 г.). Данните и сравнителните изследвания сочат, че Каталуня би преминала през изключителна криза - която ще се отрази и на цяла Испания - вероятно близка до причинената от Голямата рецесия, която намали богаството на Испания с около 9.2% между 2008 и 2013 г.


Представа могат да дадат и някои международни изследвания, макар и контекстът им да е различен. Ограничавайки са единствено до отражението върху БВП и поскъпването на вътрешната търговия, петото официално изследване на Великобритания за независимоста на Шотландия сочи, че последната би загубила 4% от БВП, което прехвърлено върху каталунския размер би означавало загуба от около 3%, признава "Списание Каталуня".


Сравнително изследване в Барселона - "Предприемаческият сектор в Каталуня и Испания" от 5 юни 2014 г. - разглежда и случаите на Словения и разпадането на Чехословакия. То изчислява, че само заради спада в търговията БВП на Каталуня може да се намали с до 5.7% (и минимум 1.1%), докато за останалата част от Испания максималният негативен ефект по този критерий ще е 1.4%.


Има и други проблеми. Зависимостта на Каталуня от износа към испанския пазар (за който тя толкова много допринесе), близки до една трета от общия размер, е много по-голям, отколкото е обратната зависимост. Също така позитивното салдо (22.685 милиарда през 2011 г.) компенсира негативното салдо на каталунския търговски баланс с чужбина (15.325 милиарда).


Вярно е, че негативно влияние в размер на 5.7 пункта (или 3% от сравнителното изследване с Шотландия) не е сравнимо с над деветте пункта, изгубени от испанската икономика по време на Голямата рецесия. Но внимание: тези числа се ограничават до ефектите на промяната в търговията - най-изследвания досега елемент. Освен това в каталунския случай оценките се ограничават до сценария на идилично отделяне - без прекъсване на членството в ЕС. Последният вариант е изключен от (европейските) договори и власти.


Трябва да се добавят и други неприятни ефекти: този на досега положителните чуждестранни инвестиции, на туризма, на способността за обслужване на външния дълг и споменатата загуба на полошителните ефекти от принадлежността на голямо интегрирано икономическо пространство. Така Каталуня би могла да е икономически жизнеспособна и сама по себе си (като Уругвай). Шансовете да се стане рай обаче биха били далечни, а ако не се превърне в ад, ще премине през състояние на драматично и произволно чистилище.


"Имаме право да си тръгнем от Испания" и други каталунски тези за независимостта

© Associated Press


7. Имаме право да се отделим


Лъжа е, че - противно на това, което се твърди в отменения закон за референдума - Каталуня има "неотменимото и неотчуждаемо право на самоопределение" (и още повече в смисъл "благоприятно за независимост"), което би било признато от международното право. Всъщност е обратното.


Според хартата на Организацията на обединените нации от 1945 г. и резолюции 1514 и 2625 на Общото събрание на ООН правото на самоопределение се признава, но във вътрешен смисъл: като право гражданите да могат да се реализират политически, да гласуват на демократични избори и да участват в институциите.


Само в много специфични ситуации това право на автономия в рамките на държавата може да се превърне във външно самоопрееление, спрямо държавата, и следователно в отделяне. Тези изключения са свързани със "особеното положение на народите, подчинени от колониално владение, или други форми на чуждестранно владение или окупация," както гласи Резолюция 50/6 на ООН. Този принцип обаче съжителства с принципа на "целостта на държавите". Възможно е това право да отстъпи пред последното, тъй като "нищо не разрешава или аргументира действия, насочени към нарушаване, пълно или частично, на териториалната или политическа цялост на суверенни държави." Кои държави са защитени от отделяне на територии? Онези, които "се водят от съобразяване с принципите на равноправието и, следователно, имат правителство, което представлява съвкупността на народа, принадлежащ към територията," продължава резолюция 50/6. В обобщение това са демокрациите.


В случая, който ни интересува, испанската демокрация е изградена с решаващия принос на каталунците (още от участието им в утвърждаването на Конституцията през 1978 г.); предложила е възможност те да участват в 38 изборни цикъла на различно ниво на управление (местни, автономни, национални, европейски, както и референдумите за Конституцията, за статутите от 1979 и 2006 г. и европейската конституция); и да участват в държавните институции. Каталунците не са подложени на колониално, диктаторско или военно робство.


В най-извънредните случаи се говори за "терапевтично отделяне" - като крайно средство за прекратяване на случаи на нарушени човешки права и демократични свобод. Но тези изключителни случаи трябва да са потвърдени от Съвета за сигурност на ООН, както се случи в Косово, което освен това прие в декларацията си за независимост рамката, заложена от опеката на мисията на ООН. Освен това (генералният секретар на ООН) изрично препоръча независимостта на Косово на Съвета за сигурност и той го прие.


Други държави възникнаха от разпадането на Съветския съюз или Югославия, но оттам не произтича изначално право на отделяне. Шотландия, Канада и Черна гора проведоха референдоми за самоуправление, но това се случи съгласно законите и с разрешение на централното правителство и парламента, никога едностранно. Подобно беше и в случая с Южен Судан.


Испанската конституция не предвижда - както не предвижда и никоя друга в Европа или другаде - правото на дадена територия да се откъсне. Промяна на статуквото би изисквала конституционна реформа по утежнена процедура - включително да бъде одобрена с мнозинство от две трети в Конгреса и Сената и да се одобри на референдум от всички испанци. Съществува и възможността за допитване сред гражданите за "решение от специален характер", но тогава референдумът трябва да се свика от правителството (в Мадрид), би бил само с консултативен, а не с обвързващ характер и би трябвало да е отворен за всички испанци (според чл. 92 от Конституцията).

Освен това доктрината на мнозинството и юриспруденцията на Конституционния съд изключват възможността да се подложат на референдум въпроси, които противоречат на националното единство или териториалната цялост, споменати в чл. 2. Референдуми, различни от нормалните обстоятелства, както се случи в Украйна по отношение на Крим, не се ползват с разрешението на Съвета на Европа, Общото събрание на ООН и на Венецианската комисия към съвета.


"Имаме право да си тръгнем от Испания" и други каталунски тези за независимостта

© Associated Press


8. Няма да излезем от ЕС


Не е сигурно, че независима Каталуня би останала част от ЕС, както твърдят отцепниците. От 2004 г. насам председателите на Еврокомисията, която е пазител и тълкувател от първа инстанция на европейските договори - Романо Проди, Жозе Мануел Барозу и Жан-Клод Юнкер -отстояват една и съща теза, със съвсем малки вариации във формулировката: "Ако територия на държава членка спре да бъде част от съответната държава, защото територията се превръща в независима държава, договорите не може да продължат да се прилагат за тази част от територията. Нов независим регион се превръща на практика заради независимостта си в "трета страна". Тази нова държава трябва отново да поиска да влезе, ако желае да продължи да бъде член.


Това определение произтича директно от Договора за функционирането на Европейския съюз. Той споменава изрично всички 28 страни членки на Съюза. Не се появява името на Каталуня, така че принадлежността ѝ към европейската общност произтича от факта, че тя е част от Испания. Не че Каталуня би била изгонена, ако се отдели; просто сама би се изключила.


Освен това обаче Договорът за функционирането на Европейския съюз в чл. 1 задължава всички да уважават конституционния ред на всяка страна членка и териториалната ѝ цялост със следните термини: "Съюзът ще уважава равенството на страните членки пред договорите, както и националната им идентичност, присъща на конституционните им структури... и ще уважава основните функции на държавата, особено тези, които имат за цел да се гарантира териториалната ѝ цялост."


Така в случай че Каталуня се превърне в независима държава и иска да кандидатства, това не би могло да стане автоматично, а ще трябва да се кандидатира и съгласно чл. 49 да бъде одобрена от всички 28 страни членки, включително Испания - нещо, което ще е сложно, особено ако отделянето стане едностранно. За целта обаче трябва да се изпълнят и някои изисквания - например кандидатстващата структура да е "европейска държава". А за целта трябва кандидатът да получи международно признание. Както призна бившият премиер Артур Мас на 25 март: "Ако не те признае никой, независимостта е кошмар."


Неоспоримият начина за подобно признание минава през ООН и членството в него. За да може ООН да допусне нова държава, това трябва на първо място да се препоръча от Съвета за сигурност (между чиито постоянни членки с право на вето е Франция, която никак не е склонна да подкрепи отделяния на територии заради въпроси като Корсика или собствените си каталунски земи); и накрая да се одобри от Общото събрание с най-малко две трети мнозинство.


Политическото минимизирне на тези препятствия с говорене за ключовото значение на Каталуня за Европа и громната нужда, която едната има от другата, контрастира с единодушието на правителства и институции в Европа срещу фрагментацията; с проблематиката, която би създал прецедентът на отделянето за много страни членки на ЕС, които преживяват вътрешни центробежни процеси; и с основната цел на основаването на ЕС да помири европейците по въпроси като поддържането на непроменени вътрешни граници, установени след Втората световна война.


Комисията, противно на претенциите за предполагаемо запазване на европейското гражданство за каталунците при отделяне, ясно е постановила, че единствено лицата с националност на държава членка са граждани на ЕС. Тогава утехата би била оставането в еврозоната. "Във всеки случай Каталуня ще е в еврозоната... има страни, които не са в ЕС, а имат евро, Каталуня ще го има, ако го иска," каза Мас през септември 2013 г. Не е така. Да си в еврозоната, е да си част от валутен съюз, а в него се допускат само страни членки на ЕС. "Валутен борд" със собствена каталунска валута е възможен, макар да не се препоръчва за "диверсифицирани икономики" от Международния валутен фонд. Освен това банките в Каталуня биха се лишили от финансирането, което може да даде Европейската централна банка, която в най-добрия случай (на кризи) би могла само да им предложи символична подкрепа, каквато се дава на трети страни.


9. Референдумът на 1 октомври е законен


Изборите, за да са законни, трябва да се основават на закона. Конституцията дава права единствено на парламента и правителството да свикват референдуми, докато допитването (на 1 октомври беше) насрочено от каталунските власти едностранно и с декрет. Незаконни са и законите за референдума и за отделяне от Каталуня


На първо място те са невалидни поради процедурни въпроси - гласувани са в парламента (на Барселона) без мнозинството от 2/3, което изисква статутът (на Каталуня) според неговия член 222. Те не изпълняват и условието, изисквано за текстове от подобен характер, да бъде уведомен каталунският еквивалент на Конституционния съд, който регулира нормите в автономната област.


Законът за референдума е незаконен и по съдържание. Обикновен закон не може да самопровъзгласи, че "е йерархично" над Статута (на Каталуня) и Конституцията; не може да противоречи на Конституцията; не може да установи изборна власт с абсолютно мнозинство, когато се изискват две трети.


Нарушени са и основни принципи на Венецианската комисия на Съвета на Европа: да съществуват непроменени изборни правила от поне година (те бяха създадени и променени за по-малко от месец); да са били водени "сериозни преговори" с всички лица, които са част от процеса; да се забрани "използването на публични средства от властите за целите на кампанията" (което се нарушава от обществения радио- и телевиозенен оператор). От своя страна Законът за прехода, който трябва да влезе в сила 48 часа след резултатите от референдума, няма как да се превърне в нова Конституция, без сам да бъде отделно подложен на референдум.


Така случилото се обрисува една авторитарна държава, която би сложила край на правовата държава, тъй като отменя разделението на властите и независимостта на съдебната система: председателят на Върховния съд ще се избира от президента на републиката (и премиер); всички съдебни постове - от смесена комисия, в която правителството ще разполага с абсолютно мнозинство. Това напомня за случващото се в Полша.


Всички споменати документи са незаконни и защото произтичат от други, анулирани от Конституционния съд в Мадрид документи. Освен това е очевидно, че Наказателният кодекс не забранява да се гласува, но със сигурност наказва за неподчинение и разхищение на средства при изборен процес, който е бил забранен от закона.


10. Да се гласува, винаги е демократично


"Референдумът е демокрация", беше основният девиз на кампанията за отделяне. Формулиран така, принципът е заблуждаващ. Вярно е, че референдумите като механизъм на "пряката демокрация" могат да допълнят представителната. Това и се случва често в много конкретни страни с малки разбери, много интензивен местен политически живот и голяма, заложена в конституцията традиция в гласуването за всякакви теми, като Швейцария.


Референдумите обаче са били използвани и от най-лошите диктатури - при Аншлуса на Австрия към Третия райх 99.73% гласуват с "да". Режимът на Франсиско Франко прави същото на 13 декември 1966 г., когато въвежда Органичния закон на държавата през 1966 г. (на практика "Конституция" на франкистка Испания), без възможност за обсъждане или без съществуване на партии или демократични права. Резултатът: 95% "да", които в някои изборни секции са надхвърлили 100% (процедура по добавяне на изборни книжа).


Освен това няма смисъл в защитаването на тезата, че единственото решение за много по-доброто положение на Каталуня в Испания е референдум за независимост. Тази идея не беше част от предизборната програма на Junts pel Sí (коалицията, която управляваше Каталуня, преди тя да мине на пряко подчинение на Мадрид - бел. ред.) на изборите на 27 септември (2015 г.). Тогава не се гласува нито за този, нито за друг референдум. Няма изборен мандат за провеждането му, а само опит да се уловят граждани, гласували за други партии, и привърженици на договорен референдум (какъвто този не (беше)). За да бъде демократичен един референдум, трябва да се случи в рамките на демократичен режим и да се привържа към Конституцията. "Провеждането на референдум, който е противоконституционен, противоречи на европейските стандарти," казва Съветът на Европа за сепаратисткия случай в Крим по отношение на Украйна.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK