Европейският съд вероятно ще разреши на австриец да съди "Фейсбук"

Австрийският докторант по право Максимилиан Шремс може да съди "Фейсбук", но не и да заведе колективен иск срещу социалната мрежа. Това е мнението на генералния адвокат на Европейския съд в Люксембург Мишал Бобек.

Окончателното решение на съдиите се очаква в началото на идната година, но обикновено те се съобразяват с препоръката на генералния адвокат. Казусът е повдигнат пред европейската институция от австрийския Върховен съд и след като магистратите обявят решението си, делото ще продължи във Виена.

Кой е Макс Шремс

Името му от години се спряга в контекста на множественото дела за опазване на личните данни, които той води пред най-различни институции. Благодарение на негов иск Европейският съд спря действието на споразумението за трансфер на данни между ЕС и САЩ Safe Harbour. (По-късно то бе заменено с Privacy Shield, срещу което вече също има поне два иска в Европейския съд.)

Какъв е проблемът

В иска си Шремс твърди, че дружеството Facebook Ireland е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, гласи съобщението на съда в Люксембург. Шремс иска да бъде обявена недействителността на някои договорни клаузи, да бъде издадено разпореждане за преустановяване на използването на данни и да бъде присъдено обезщетение за вреди.

Към иска се присъединяват седем други ползватели на "Фейсбук", които са му прехвърлили правата си във връзка с твърдения за същите нарушения в отговор на отправена от него онлайн покана в този смисъл. Тези ползватели са с местоживеене в Австрия, Германия и Индия. (След публикуване на тази покана повече от 25 000 души прехвърлят правата си срещу Facebook Ireland на Шремс. Към 9 април 2015 г. още 50 000 души са включени в списък с чакащи.)

Какви са възраженията на "Фейсбук"

Facebook Ireland оспорва международната компетентност на австрийските съдилища. Първо, то твърди, че Шремс не може, или поне вече не може, да се разглежда като потребител за целите на завеждане на дело срещу Facebook. Причината – използвал мрежата за професионални цели, тъй като има своя страница там.

Второ, компанията твърди, че привилегията, свързана със специалната компетентност за потребители, е строго лична и не може да бъде изтъквана при искове, с които се предявяват прехвърлени права.

Върховният съд на Австрия отправя запитване към Люксембург по тези два казуса, посочвайки, че Шремс специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данните и пише докторска дисертация върху правните аспекти на защитата на данните. Той използва Facebook от 2008 г., първоначално за лични цели под фалшиво име, а после – със своето име, изписано на кирилица, за лични цели.

От 2011 г. Шремс използва и страница, в която публикува информация за изнасяните от него лекции, участията си в дискусии и медии, написаните от него книги, негова инициатива за набиране на средства, както и информация за заведените от него производства срещу Facebook Ireland. Във връзка с тези производства Шремс издава две книги, изнася лекции (понякога срещу възнаграждение), регистрира многобройни уебсайтове (блогове, онлайн петиции, краудфъндинг за производството срещу ответника), получава различни отличия и създава Сдружение за реализиране на основното право на защита на данни (Verein zur Durchsetzung des Grundrechts auf Datenschutz). Той е събрал екип от общо десет, и по-тесен кръг от пет души, който да го подпомага "в кампанията му срещу Facebook".

Какво казва генералният адвокат

Първо, извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във "Фейсбук", който се използва за лични цели. Така че Шремс може да се счита за потребител по отношение на собствените му искания, но Върховният съд трябва да провери това, казва той. Познанията, опитът, гражданската ангажираност или фактът, че е постигната някаква известност, дължаща се на водените съдебни дела, сами по себе си не са пречка дадено лице да бъде потребител.

Второ, потребителят, който има право да заведе дело срещу чуждестранния си съдоговорител пред съда по мястото на своето местоживеене, не може едновременно със собствените си права да предяви и права със същата цел, прехвърлени от други потребители с местоживеене другаде в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

Подобно разширяване на обхвата на привилегията би позволило по-конкретно концентриране на искове пред един съд и избиране, за колективните искове, на мястото на по-благоприятния съд чрез прехвърляне на всички права върху потребител с местоживеене в пределите на компетентност на този съд. То би могло да доведе до неограничени целенасочени прехвърляния на права върху потребители с местоживеене в пределите на компетентност на който и да е съд, стига той да има по-благоприятна съдебна практика, по- ниски такси или да предоставя по-щедра правна помощ, което пък евентуално ще доведе до прекомерна натовареност на някои съдилища.

Генералният адвокат признава, че колективната защита обслужва целта за ефективна съдебна защита на потребителите. Ако бъде добре изградена и приложена, тя би могла да донесе и други общи ползи за съдебната система като например намаляване необходимостта от едновременни производства. При все това не съдът, а в крайна сметка законодателят на съюза следва да създаде такава колективна защита по дела във връзка с потребителски договори.

Кой плаща

Искът срещу "Фейсбук" бе подаден през 2014 г. и отхвърлен от виенски съд с мотива, че той няма юрисдикция в подобни дела. Сега той се разглежда във Върховния съд. Всеки от ищците настоява за 500 долара обезщетение - "главната ни цел е да осигурим коректно събиране на данни", пише в сайта на инициативата.

Разходите по делото се поемат от фирмата ROLAND ProzessFinanz AG, която финансира съдебни искове, разчитайки на процент от печалбата. При победа тя ще получи 20% от спечелената сума.

За какво друго се бори Шремс

Съдебната епопея на Шремс започва с 22 жалби, подадени към ирландския Комисар за защита на личните данни през 2011 г. Насочени съм срещу скандални действия на "Фейсбук" - пази информация дори за изтритите постове, съобщения, тагове и сръчквания;

- функцията за "разпознаване на лица" нарушава правата на потребителите;

- чрез бутона "харесвам", прикачен в редица сайтове, Facebook следи дейността на хора, които дори не са регистрирани в социалната мрежа или се намират извън нейната страница;

- снимките, качени в социалната мрежа, са достъпни за всекиго благодарение на url-адреса си, независимо от това колко е скрит профилът на качилия ги потребител;

- не уведомява ползвателите за промени в политиките си;

- споделя информация с Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ.

Всичките жалби са отхвърлени. След две години без резултат Шремс оттегля всички жалби и дава ход на 23-ата, според която Facebook няма право да прехвърля личните данни на потребителите си в САЩ въпреки разрешеното от ЕК споразумение Safe Harbour. Именно този иск доведе до прекратяването на споразумението.