Как и защо "Ройтерс" си купи човешка глава

Коди Сандърс. Родителите са дарили тялото му, без да знаят, че то ще бъде продавано на части.

Текстът е резултат от продължило повече от година разследване на "Ройтерс" за нерегулирания пазар на човешки останки в САЩ. Серията статии е озаглавена "Търговията с тела" . Заглавието на този текст е на "Дневник".

Коди Сандърс се ражда през 1992 г. със слаби бъбреци и дупка в сърцето. Умира на 24-тия си рожден ден, след 66 операции и над 1700 цикъла диализа. Понякога е пускал весели селфита във "Фейсбук", криейки болката си. В други случаи е споделял мъчителната реалност, показвайки болничното легло и превръзките върху осеяните с белези гърди. Написал е в профила си, че търси приятелка, която да го приеме "какъвто е". "Защо съм грозен", публикувал е на Коледа през 2015 г.

Коди е живял с родителите си в стар кемпер в Източен Тенеси. В добрите си дни е работил във ферма заедно с баща си – хранел добитъка, събирал сено, пренасял меласа от един хамбар в друг.

На 2 август 2016 г., прибирайки се вкъщи от диализа, Коди умира от инфаркт. Родителите му нямат пари да го погребат или кремират, така че даряват тялото му на организацията Restore Life USA. Тя продава дарените тела – цели или на части – на изследователи, университети, институти за обучение на медици и други. "Не можех да си позволя друго", обяснява бащата на Коди, Ричард.

В месеца след смъртта на младия мъж, Restore Life е продала част от него – шийните му прешлени. За транзакцията са били необходими няколко разменени имейла и 300 долара, плюс доставката. Не е известно дали Restore Life е проверила купувача. Но ако служителите ѝ го бяха направили, щяха да разберат, че е репортер от "Ройтерс".

Новинарската агенция е искала да разбере колко е лесно да купиш части от човешко тяло и дали те биха били полезни в медицински изследвания. Освен прешлените по-късно "Ройтерс" е купила две човешки глави от Restore Life на цена от 300 долара всяка.

Тези сделки показват колко стряскащо лесно е да се купят и продадат човешки части в САЩ. Нито продажбата, нито доставката им са в нарушение на законите, казват адвокати, професори и правителствени служители, следили случая отблизо. Макар да е незаконно да се продават органи, предназначени за трансплантация, в повечето щати е абсолютно легално да се продават части от тела, дарени за изследвания или образование. Да се купи вино по интернет е по-трудно, тъй като за това се изисква доказателство за навършена определена възраст.

За да адресира съображенията за законност, етика и безопасност, "Ройтерс" се консултира с Анджела Макартър, която ръководи програмата за дарения на тела в Медицинския факултет на Университета на Минесота. Тя незабавно пое грижата за прешлените и главите от името на "Ройтерс", за да ги инспектира и съхранява в институцията.

Макартър заяви, че е притеснена от това колко лесно са били получени те, и от провала на Restore Life да проучи купувача. "Все едно сме в Дивия запад", каза тя. "Всеки можеше да си ги поръча и да ги получи у дома си независимо каква е целта му."

Макартър изследва останките и документацията, за да прецени биха ли били полезни в медицински изследвания. Анализът ѝ се основава на националните стандарти за етика и безопасност на Американската асоциация на банките за тъкани, Американската асоциация за клиничните анатоми и Университета на Минесота.

Тя заключи, че медицинското досие, доставено от Restore Life, e недостатъчно подробно и че прилежащата документация е била небрежно съставена и непълна. Поради тези причини екземплярите не изпълняват стандартите за употреба в университета ѝ. "Това е нечувано", каза тя. "Тревожа се за бъдещето на даряването на тела и за общественото доверие в него, при положение че има ситуации като тази."

Уважение и достойнство

Няколко месеца след продажбите президентът на Restore Life обяснява накратко подхода си към бизнеса: "Организации като нашата са, смятам, прозрачни, тъй като, особено ние, имаме пряк контакт със семейството на донора", каза той. "Има определено ниво на уважение и достойнство, защото имаме лична връзка с тях."

Той отказа да бъде интервюиран или да отговори писмено на въпроси. Но изпрати изявление, в което критикува "Ройтерс" за покупката ѝ. "Очевидно е, че екипът ви в "Томсън Ройтерс" не се тревожи за хората, търсещи помощ от нашата организация", писа той. "Вие просто искате да нараните хората, които най-много се нуждаят от помощ."

Бърд добави, че Restore Life върши добра работа, като снабдява с органи изследователи, търсещи лек за рак, деменция и други болести. "Помагаме на безброй хора чрез широк мащаб изследвания със световно признати учени", писа той.

Каквото и да се надява да постигне Restore Life, лошото съхранение на части "проваля жалко" възможността учени да ги използват, както и тримата донори – Коди Сандърс и неидентифицираните мъж и жена, чиито глави Бърд е продал на "Ройтерс".

Според Макартър близките на донорите, чиито дарения са благородни и извършени в трудни времена, заслужават нещо повече от индустрията. "Хората мислят, че вършат нещо добро, искат да изпълнят желанията на обичните си", казва жената, която е била председател на Комисията за дарение на тела в Минесота и работи в ръководния съвет на Американската асоциация на клиничните анатоми. "Знам, че биха се чувствали експлоатирани, ако разберат, че се случва нещо такова."

Томас Чампни, преподавател по анатомия в Университета на Маями, също изразява тревога от това колко лесни са продажбите. "Частите от човешки тела не би трябвало да се купуват толкова лесно, все едно са хладилници втора употреба", каза той.

Стандартни цени за части от човешко тяло на почти нерегулирания пазар в САЩ.

Брокерът

50-годишният Бърд е в бизнеса с части на човешки тела от две десетилетия. Роден в Източен Тенеси, наскоро той е бил в челните места на комедийно състезание, наречено "Най-смешният човек в Триградието" - региона на граничещите един с друг градове Кингспот, Джонсън сити и Бристъл.

Преди да отвори Restore Life, Бърд е ръководител банка за тъкани, наречена American Donor Services, организация с идеална цел, намираща се близо до Мемфис. Основният ѝ ортопедичен клиент в продължение на няколко години е тексаска фирма, свързана с компания, разпространяваща костни присадки, отчасти изработени от човешка тъкан. Според показания под клетва, дадени в гражданско дело, през 2005 г. American Donor се обръща към нов основен ортопедичен клиент. Той плаща до 10 000 долара на донор, дава 200 000 долара кредитна линия и започва да се грижи за финансовите дела на American Donor.

Малко след това Бърд напуска, за кратко работи в банка за сърдечносъдови тъкани и през 2008 г. основава Restore Life. Базирана в Елизабетон, Тенеси, Restore Life събира тела главно от хора в този щат, Вирджиния и Северна Каролина. В замяна тя предлага да прибере починалия, да кремира безплатно неизползваните части и да ги върне на семейството.

През 2011 г. Бърд разказва публично за Restore Life на презентация пред местните власти в близкия окръг Съливан. Управата е недоволна от повишаващите се разходи на данъкоплатците за кремиране на бедните. Според протокол от срещата Бърд е обяснил, че може да помогне и е отбелязал, че много от семействата, дарили тела на Restore Life, го правят по финансови причини: организацията покрива всички разходи, включително кремацията.

"Превърнали сме се в услуга за хората в нужда и бедните, които не могат да си позволят погребение", казал е той. "Това е перфектно за ситуации, в които семействата нямат средства или в тези, в които местните власти трябва да поемат разходите."

Източници от управата на окръга твърдят, че неформалното споразумение между властите и организацията е в сила и до днес. Няколко пъти месечно случаи на социални слаби биват насочвани към Бърд. На срещата през 2011 г. адвокатът на окръга Дан Стрийт е заявил, че не е необходимо формално споразумение, тъй като властите само насочват бедняците към него.

"Компанията просто ще дойде и ще вземе телата", казва той. "Просто ще ги оставим да правят, каквото частният бизнес прави най-добре."

Restore Life е отбелязвала ръст почти всяка година от отварянето си насам, показват данъчните ѝ декларации. Приходите ѝ са нараснали от 49 251 долара през 2009 г. до 1.1 млн. през 2016 г. Печалбата също се е увеличила. През 2009 г. разходите са надхвърлили приходите с 1277 долара. Миналата година приходите са били със 187 885 долара повече. Данъчните декларации показват, че нетните авоари на организацията с идеална цел са били 354 556 долара на 31 август 2016 г. - последната дата, за която има данни.

Бърд живее и работи в град в Тенеси, където средният приход на домакинство е 30 000 долара. Организацията с идеална цел, която той управлява, му е платила 113 000 долара годишна заплата миналата година.

Донорът

Анджи Сандърс помни, че по време на бременността ѝ не е имало притеснителни симптоми в направените тестове. Но на 2 август 1992 г. Коди се ражда в нещастие.

Местят го от окръжната болница в клиниката на Университета на Тенеси в Ноксвил, където остава три месеца. Диагностицитират го с VATER синдром – състояние на многобройни рождени дефекти. Момчето е родено с дупка в сърцето, нефункциониращи бъбреци и без ректум. В първите две години от живота му родителите го хранят с тръба. Подложен е на толкова много ограничения – без мляко, без шоколад, без домати, без сол, че яде предимно зърнената закуска Froot Loops. За десерта – няколко хапки масло.

Коди е имал нужда от диализа три пъти седмично за по 4 часа, а заради нуждите на сина си майка му не е можела да работи много. Баща му е казвал в прав текст на всичките си работодатели, че детето му е най-важно.
"Ако не беше в болницата, беше на диализа и така през половината му живот", казва Ричард. "Смених много работи."

Когато станал на 9, Коди получил трансплантация на бъбрек, която променила живота му, освобождавайки го от непрекъснатите диализи. Научил се да плува и имал повече време да учи. "Не бих казал, че беше нормален, казва Ричард, но поне не беше толкова ограничен."

Новият бъбрек издържал малко повече от 5 години и когато спрял на функционира, Коди трябвало да бъде транспортиран с хеликоптер до болницата, където останал един месец. Диализите започнали отново.
На 14 момчето спечелило конкурс по рисуване. Благотворителната фондация – American Kidney Fund, го изпратила в столицата Вашингтон. Във въпросника на състезанието той отбелязал любимите си неща – часовете по гимнастика, рисуването и да кара колело. Любимият му актьор бил Скуби Ду. Хората за пример – татко му и майка му. Надявал се, когато порасне, да работи с баща си.

Коди напуснал училище в 11-и клас. Родителите му казват, че четенето му било на нивото на второкласник. Работил е по ферми с баща си, колкото можел, през зимата продавали дърва. Дъвчел тютюн и играел билярд в местния бар. За да опази бъбреците и сърцето си, не пиел алкохол. Но невинаги слушал лекарите, понякога изпивал по шест кутийки газирани напитки на ден.

През последните си години ставал все по-тъжен и самотен. Родителите му забелязали, фейсбук приятелите му също. Бил уморен от хапчетата, диализата, болниците и непрекъснатото напомняне какво е разрешено и какво не.
"Мисля, че не само тялото му беше уморено, а целият му ум", казва баща му. "Не се страхуваше", споделя майка му. "Беше готов." Сърцето на Коди спира на рождения му ден, 2 август 2016 г. Скоро след това Restore Life прибира тялото му.

Да си поръчаш врат

На 29 август 2016 г. репортерът на "Ройтерс" Браян Гроу изпраща по имейл запитване на Бърд. По това време новинарската агенция не знае нищо за Коди Сандърс. Репортерът използва истинското си име и служебния си имейл.

"Търсим оферти, включително цената на доставката, за да закупим един екземпляр врат за целите на изследване, включващо тъкани, които не стават за трансплантиране", гласеше запитването. Терминът "тъкани, които не стават за трансплантиране" се отнася за части от тялото, като глави и гръбначни прешлени, които не могат да бъдат трансплантирани на живи хора.

В молбата се отбелязва адрес за доставка в Минеаполис, на няколко мили от лабораторията на Университета на Минесота. Текстът завърша с "Очакваме отговора Ви". Бърд отговаря час по-късно. "Благодаря Ви за имейла. Мисля, че не сме работили заедно преди. Как разбрахте за нашата организация?"

"Насочиха ни колеги от бизнеса", отговаря Гроу. Бърд пита дали се търси цял врат – прешлените и тъканта под черепа. След потвърждаването той отвръща, че цената е 300 долара и 150 за доставка. Прикача и рентгенови снимки на 24-годишен мъж. Три дни по-късно Гроу приема офертата.

Бърд отговаря: "Благодаря Ви, че ни давате възможността да работим с Вас и Вашата организация." Добавя и три въпроса: за сметката дали вратът трябва да бъде изпратен замразен и дали ще бъде използван за медицински изследвания или образование.

В опита си да установи колко е лесно да си купиш части от човешки тела "Ройтерс" изследва качеството на екземплярите и документацията ми. При отговора, че става въпрос за медицински изследвания, Бърд финализира сделката. "Отново Ви благодаря за възможността да работя с Вас и с Вашата организация", пише той.

Според Макартър покупката е легална и етична. Няма закон, който да забранява такива продажби, казва тя, а агенцията е извършвала легитимно разследване. Бърд, добавя тя, не е нарушил закони, продавайки частите. Въпреки това трите зададени от него въпроса демонстрират желанието му да приключи сделката, а не да разбере повече за намеренията на купувача. Този процес може да включва и искане подробно да бъде описано как ще се използват телесните части.

Брокери като Бърд, които приемат дарения, имат морално, но не и правно задължение, да се уверят, че частите от телата ще се използват за удачни цели, казва Макартър. Тя анализира и съхранява телесните части от името на "Ройтерс", но друг купувач би могъл да направи каквото пожелае с врата и главите.

Вратът пристига

На 27 септември 2016 г. шофьор на FedEx доставя кафява картонена кутия до адреса в Минеаполис. Гроу получава пакета и го дава на куриер, специализирал в преноса на човешки останки, който го носи директно на Макартър. Тя веднага забелязва проблеми: външната част на кутията не носи задължителния етикет, че в нея се намират човешки части. Вътре има няколко документа – единият е резултат от тест на сериозна компания, който доказва, че донорът не е имал заразни болести. Другият документ е обобщение, написано от ръка и от лаик, за медицинската история на донора.

"Съдейки по опита си, бих очаквала по-сериозен формуляр", казва Макартър, уточнявайки, че повечето брокери предлагат прецизни и детайлни медицински досиета. "Това е много повърхностно."

Медицинското досие не съдържа нито заглавка, нито телефонен номер за контакт, отбелязва тя и сочи разлики в идентификационните номера в горната и долната част на една от страниците. Както и малко несъответствие между номерата върху документите и етикета върху торбата, в която е бил вратът.

Прецизната медицинска история и консистентната система за идентификация на донорите са критично важни за медицинските изследвания, казва директорът на анатомичните изследвания в Калифорнийския университет Бранди Шмит. Медицинската история помага на изследователите да преценят променливи като болести или травми. Ясната документация и точното етикетиране им позволяват да следят екземплярите по научен маниер.
За да се предотвратят злополуки, които да доведат до изгубването или грешното идентифициране на човешки части, повечето болници и медицински университети използват модерни техники за проследяване, включително създадени от компютър метални дискове или баркод етикети. Някакъв етикет е трябвало да бъде прикачен върху самия врат, а не върху пакета.

"Объркването е истински проблем", казва Шмит, която координира даренията на тела в школите на Калифорнийския университет в целия щат. "Не мисля, че писан на ръка документ е професионален подход. Може да доведе до човешки грешки."

Седмица след като гръбнакът е пристигнал, Бърд е отговорил на друг имейл на Гроу, обяснявайки, че има глави на цена 300 долара. Предложил и намаления на колене и стъпала, за да си освободи "пространство във фризера". Написал, че ниските цени са част от "неправителствения статут с идеална цел" на компанията, добавяйки: "Гледаме просто да си покрием разходите."

Мъка и пепел

Ричард и Анджи Сандърс искали да погребат Коди до роднините си в близкото гробище. Но Ричард, на когото му е трудно да чете, печели само 900 долара месечно. Анджи, която страда от психическо разстройство, не може да работи или да шофира. Погребението е било непосилно скъпо за тях.

Приятели предложили да платят за кремацията, която струва поне 695 долара. Но на съпрузите им било неудобно да приемат подаяния от познати, така че дарили тялото на Коди. Тогава Ричард е бил благодарен, че компанията е предлагала безплатна кремация.

Трудностите на това семейство не са нетипични за дарителите, казва Марта Тейър – председател на програмата за погребални науки в колежа Arapahoe в Колорадо. Опечалените семейства са "уязвими и поставени пред този избор, когато нямат пари", обяснява тя. "Единственото нещо, по-тъжно от човек, който не може да си позволи да живее, е човек, който не може да си позволи да умре."

В случая на Коди техен близък им е прочел документа за дарение, преди да го подпишат. Един параграф твърди: "Разрешавам на Restore Life USA да извлече всички необходими тъкани и органи за изследователски и образователни цели. Разбирам, че това дарение ще се използва за научни изследвания, преподаване или други подобни цели и в многобройни изследователски или образователни институции с търговски или нетърговски организации, които Restore Life USA реши да снабди с дарението."

Семейство Сандърс разбрали, че Restore Life ще извлече малко от кожата на Коди, ще го кремира и ще върне пепелта му. Документите не е уточнявал, че тялото на Коди може да бъде разчленено – детайл, който повечето други брокери отбелязват.

Няколко седмици по-късно човек от Restore Life им донесъл урна с пепелта на Коди. Анджи не си спомня името му, само че бил мил. "Наистина мил и разбиращ", казва тя.

Жената се притеснява от това как смъртта на Коди се отразява на съпруга ѝ. Яде по няколко хапки и отказва да говори за загубата им. Ричард потвърждава думите на съпругата си, обаче отбелязва, че е намалил цигарите – от 5 пакета на ден до само три. Върху ръждясалия червено-бял пикап е залепил стикер "В светлата памет на Коди Сандърс".

Как и защо "Ройтерс" си купи човешка глава

"Беше ми приятелче, беше ми най-добрият приятел", казва Ричард. "Повтарям си, че ще ми мине, ще ми мине."
Анджи пази в кутия за обувки четири снимки на Коди. Във всяка една той гледа право към фотоапарата, а слънчевите очила са вдигнати върху шапката му. Тя пази и сребърната урна с останките му.

"Не можах да го прегърна, когато се роди, не можах да го прегърна, когато си отиде. Но той се върна, сега е при мен", казва Анджи.

Още два екземпляра

През януари Restore Life праща втори пакет на "Ройтерс" на същия адрес. Този съдържа две човешки глави – мъжка и женска. В един от следващите текстове ще бъде обяснено как "Ройтерс" закупи главите като част от разследването си на случай в Пенсилвания, където човешка глава е била открита близо до Питсбърг преди почти три години.

Отново специалист носи кутията до лабораторията на Макартър. Стиропорната кутия е разцепена, което носи опасност от течове и зарази. Проблеми има и в документите за мъжката глава.

"Местата, където се вписват клиентът, описанието на стоката, номерът ѝ, видът съхранение и датата и времетраенето му, са просто празни", казва тя. Документите за женската глава са непрофесионално подготвени и толкова трудни за четене, че ѝ е било трудно да разбере основните данните, които всеки изследовател би потърсил, включително медицинското досие на човека.

И двете глави са били без етикет, наличието на което е критично важно за проследяването на идентичността, особено когато се работи с многобройни телесни части. Макартър е чувала истории за неофициални продажби, но е била изненадана от това колко мърляво е изпълнена поръчката.

"Не вярвам, че това би трябвало да е позволено или законно", казва тя. "Знаем, че може да се организира така, че да не пречи на медицинското образование и изследвания. Можем да го направим коректно."

Съдбата на сина

В търговията с части от тела е традиционно донорите да остават анонимни, като се разбират само възрастта и датата на смъртта им. "Ройтерс" не можа да идентифицира на кого принадлежат главите. Но заради младостта на Коди Сандърс е лесно съобщението за смъртта му да бъде открито в некролозите, публикувани в южните щати.
С разрешението на родителите му "Ройтерс" нае лаборатория за извършване на ДНК тест, който да потвърди, че вратът, купен от агенцията, е на Коди. В края на август Гроу се е върнал при Ричард и Анджи Сандърс, за да им каже резултатите – Restore Life е разчленила тялото на сина му и е продала част от гръбнака му.

Те посрещат новината мълчаливо.

Анджи се вглежда в празното пространство. Ричард – в земята. И Анджи проговоря.

- Мислех си, че просто взимат мостри от кожата - казва и се разплаква. Ричард опитва да я утеши.

- Свършено е, мила.

- Не исках повече операции.

- По това време нямахме избор, припомня ѝ Ричард. - Нали казваше, че ако помогне на някой друг...

- Знам, знам.

Двойката не казва нищо друго близо половин минута. Накрая Ричард се обръща към Анджи. Тази част от живота ни приключи, казва той.

Ако са знаели, че синът им ще бъде разчленен, е нямало да дарят тялото му, казват те. Коди е минал през прекалено много операции. Не са искали, нито са очаквали някой да го реже и в смъртта му, казва Ричард. "И все пак не можех да си позволя нищо друго, така че ми се стори, че това е най-добрата ни възможност."

Семейството е попитало дали Restore Life са използвали други части от тялото на Коди, но репортерът не знае – брокерите обикновено не разкриват тази информация. Ричард едва ли ще потърси отговор от организацията. "Не ги виня", казва. Но оценява, че е разбрал истината за останките на Коди.

- Защото иначе никога нямаше да разберем.

Анджи е съгласна.

- Изобщо нямаше да знаем.

През октомври, изпълнявайки желанието на семейството, агенция "Ройтерс" е кремирала за своя сметка врата на Коди. Репортерът Гроу е занесъл пепелта му на семейство Сандърс в Тенеси.