"Гардиън": Испания обмисля да даде на Каталуня по-голяма финансова автономия

"Гардиън": Испания обмисля да даде на Каталуня по-голяма финансова автономия

© Associated Press



Мадрид обмисля възможността да даде на регионалното правителство в Каталуня повече правомощия да събира и управлява данъчните си приходи по система, подобна на тази в Страната на баските или Навара, твърдят високопоставени източници от управляващата в Мадрид Народна партия, цитирани от в. "Гардиън".


Според тях на фона на съпротивата в партията срещу проведения на 1 октомври референдум за независимост (който отприщи най-голямата криза за испанската демокрация) Мадрид отново допуска възможността за начало на преговорите за "нов фискален пакт", който ще позволи по-добър контрол на Барселона върху финансите в автономната област. Фискалната несправедливост, за която говореха няколко поредни каталунски кабинета, беше един от поводите за допитването. През 2012 г. бившият премиер Артур Мас дори предложи нов пакт, който щеше да засили финансовите правомощия на Барселона, но Мадрид го обяви за неподходящ в разгара на икономическа криза и го отхвърли.


"Ако каталунците искат фискален пакт, сме готови да го обсъдим... Страната на баските и Навара сами събират данъците си. Имат собствена система, срещат се с централното правителство и решават колко да допринесат за външна политика и отбрана. С преговори на всеки пет години", казва високопоставен източник, цитиран от "Гардиън". По думите му има готовност за обсъждане на идеята, имайки предвид "солидарността" между регионите, предвидена в испанската конституция.




Идеята обаче се прокрадва не за първи път - министърът на икономиката Луис де Гиндос я изрази в интервю за "Файненшъл таймс" десет дни преди референдума. "През 2012 г. бяхме в разгара на кризата и за да избегнем нуждата Испания да бъде спасявана (отхвърлихме възможността)... Но сега ситуацията се промени, имаме повече фискално пространство, възстановяваме се икономически и има нови възможности да го обсъдим. Каталуня вече има голяма степен на автономия, но можем да говорим за реформа във финансовата система и други аспекти."


В интервю за обществената телевизия на Каталуня, TV3, той по-късно се отметна от думите си и отбеляза, че Мадрид вече трябва да има предвид "особеностите за всеки регион" в подобряването на финансовите отношения.


Конституционна реформа за всички


Промяната в новото предложение, което Мадрид може да отправи според източниците, е свързана с възможността за реформа в отношенията между Мадрид и другите федерални единици. Миналата седмица комисия, съставена от няколко партии в парламента и подкрепяна от премиера Мариано Рахой, започна работа по идеята за потенциална реформа в основния закон и за ново споразумение между каталунците и испанското правителство. Мадрид настоява, че е искрен в желанието си да опита да реши кризата чрез реформи.


Друг източник от Народната партия обаче казва, че евентуални промени в конституцията - които биха изисквали референдум в цялата страна - няма да доведат до "фискално споразумение само с един регион." "Трябва да е пълен пакет... Да говорим за фискалната отговорност на цяла Испания и можем да говорим с регионите, но трябва да имаме предвид, че те са общо 17, а солидарността е ключов елемент в конституцията."


В испанските медии политици от Мадрид изпращат смесени послания за това дали трябва да има конституционна реформа. Сред управляващите някои отхвърлят идеята, други твърдят, че тя е възможна алтернатива. Междувременно "Ел паис" съобщи, че група конституционалисти са изпратили в парламента проект за промяна в основния закон (в сила от 1978 г., когато беше приет на референдум), отчасти вдъхновен от германския модел и превръщащ Сената на Испания на практика в германския Бундесрат, обединяващ представители на 17-те провинции (като последните се изпращат в него от местните правителства). В пакета предлагани реформи се изменя структурата на федералните отношения, давайки възможност автономните области да участват във вземането на решения в Испания и ЕС.


"Ще признаем всяко правителство, което зачита конституцията"


Каталуня се управлява пряко от Мадрид от края на октомври, след като парламентът в Барселона обяви независимост с декларация, впоследствие отхвърлена от председателя на законодателния орган и (според противниците на независимостта) частично от уволнения премиер Карлес Пучдемон. В решението си Рахой се възползва от чл. 155 от конституцията, който му дава извънредни правомощия в автономните области в определени случаи. "Когато има правителство и това правителство се придържа към рамките на конституцията, ще отменим (действието на чл.) 155. Веднага щом има правителство, който и да е (в) правителството", казва един от източниците на медията.


Изборите в Каталуня, насрочени от испанските власти, ще бъдат на 21 декември и някои проучвания очертават възможна победа на партиите, подкрепящи независимостта. Последните обаче не формираха обща коалиция за този вот, както беше на предишния през 2015 г.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK