© Associated Press
Деветдесет и шест годишният германец Оскар Грьонинг, известен като "счетоводителя на Аушвиц" и осъден за съучастие в убийството на 300 000 души, беше признат за физически годен да изтърпи присъдата си, заяви германският съд, предаде ДПА.
Грьонинг обжалва четиригодишната си присъда с мотива, че е в напреднала възраст. Тя му беше наложена миналата година от окръжен съд в Северна Германия, за съучастничество в убийството на 300 000 души.
Кой е той
На 21 години Грьонинг се присъединява като доброволец към "Вафен СС", а през 1942 г. е прехвърлен на работа в Аушвиц, където броял парите, намерени сред вещите на затворниците и ги пращал в главната квартира на СС в Берлин. В предвоенна Германия бил банков служител. Той никога не е крил нацисткото си минало и в първите дни на процеса срещу себе си призна "морална отговорност" за Холокоста.
След войната, Грьонинг си създава привидно нормален живот и не обсъжда дори с най-близките си това, на което е ставал свидетел в лагера. 40 години по-късно обаче решава да проговори - след като в случаен разговор разбира, че в Германия има хора, според които Холокостът не се е случил. Негов познат от местния филателистки клуб казва, че е ужасно, че отричането на тези събития е криминализирано, защото унищожаването на толкова много хора не било практически възможно. Грьонинг отвръща само: "Знам малко повече за това, трябва да си поговорим някога", а мъжът му препоръчва брошура по повода. Бившият счетоводител на Аушвиц прочита брошурата и я връща на автора с коментара: "Видях всичко. Газовите камери, кремациите, процеса на подбор. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там." Заливат го телефонни обаждания и писма от непознати, които настояват, че това, което е видял със собствените си очи, не се е случило - което само го убеждава, че трябва да продължи да говори.
© Associated Press
Грьонинг не се побоява да стои пред камерите на Би Би Си в продължение на 9 часа за заснемането на документален филм и признанията му допринасят за решението да бъде съден. В хладния си разказ той показва как нацистката пропаганда го е убедила, че върши правилното нещо и че масовите изтребвания са "специална задача". "Бяхме убедени, че сме жертва на предателство, че има огромна еврейска конспирация срещу нас".
На едно от заседанията срещу него, оцелялата от експериментите на Йозеф Менгеле Ева Мозес Кор свидетелства срещу Грьонинг, а после му благодари. Еврейската активистка защити жеста си с думите, че "Младите объркани германци, които искат Хитлер и фашизмът да се върнат, няма да повярват на Ева Кор или на друг оцелял. Вие можете да им кажете, че сте били в Аушвиц, че сте били свързан с Нацистката партия и че това е ужасно".
Виновни ли са съучастниците
Седем десетилетия след Холокоста делото срещу Грьонинг беше първият случай, в който присъда за съучастничество в лагер на смъртта бива потвърдена след обжалване.
Подвеждането под наказателна отговорност на бивши служители от "лагерите на смъртта" за съучастие в убийство стана възможно след създадения през 2011 г. прецедент, когато бившият пазач Иван Демянук бе признат за виновен и осъден на 5 години затвор.
През лятото на 2016 г. на 5 години затвор бе осъден Райнхолд Ханинг - 94-годишен бивш пазач на концетрационния лагер в Аушвиц, заради съучастие в убийството на 170 000 души.
Нито една от тези присъди обаче не бе окончателна. Демянук обжалва решението, но почина, преди съдът да се произнесе. Затова случаят на Грьонинг се смята за първия с окончателно влязла в сила присъда.
