Слободан Праляк - военнопрестъпник за Хага, онеправдан за Загреб

© Reuters Tv

Докато някои в босненския град Мостар останаха по домовете си в деня на последното заседание на съда в Хага миналата седмица, в хърватската част на града мнозина почетоха като герой бившия босненски хърватски генерал Слободан Праляк, самоубил се с отрова в съдебната зала, когато чул присъдата си. В сряда председателят на колективното председателство на Босна и Херцеговина Драган Чович отиде да запали свещ на площада в Мостар, където бе издигнат портрет на Праляк с надпис: "Твоята саможертва никога няма да бъде забравена", а свещеник отслужи заупокойна молитва, съобщи тогава "Франс прес".

Бившият босненски хърватски генерал Слободан Праляк почина в болница в Хага часове след като погълна течност по време на делото си за военни престъпления и обяви, че тя е отрова. Праляк изпи течността в знак на протест срещу решението на трибунала да потвърди вече издадената му през 2013 г. 20-годишна присъда. "Слободан Праляк не е военен престъпник. С презрение отхвърлям тази присъда", каза той в прякото предаване на присъдата. Заради инцидента съдията прекъсна заседанието, преди да бъде прочетено решението за трима от общо шестима босненски хървати, които се изправиха пред трибунала.

Отзвукът от случая продължава и тази седмица, след като хърватският премиер Андрей Пленкович замина за среща с лидера на босненските хървати Драган Чович, за да успокои политиците в съседната страна и да изпрати на "босненското хърватско ръководство и ветераните посланието, че Република Хърватия е с тях и ги подкрепя". Пленкович и Чович са от една и съща партия - съответно Хърватския демократичен съюз (HDZ, същата партия, управлявала по време на войната в Босна и Херцеговина) и нейния босненски клон, HDZ BiH. И "партията майка", и босненското ѝ разклонение фигурират в обвинителния акт като свързани с военни престъпления по време на конфликта.

Освен това Пленкович каза, че хърватският президент Колинда Грабар-Китарович ще осъди в сряда решението на съда в Хага, докато е на посещение в ООН в Ню Йорк. Тези изявления дойдоха въпреки призива на главния прокурор на съда Серж Брамерц Загреб да "действа по-отговорно" и да "приеме факта", че присъдата е потвърдена. "Отново обаче виждаме отказ да се уважава съдебният процес и доказаните факти, а вместо това се твърди, че осъдените военнопрестъпници са герои."

От продуцент до генерал-майор

Обвиненията от съда в Хага към Праляк не го обрисуват в светлината, в която част от неговите съседи, ръководствата на Хърватия и на босненските хървати биха искали да го видят. Роденият през 1945 г. в град Чаплия, Югославия, учи в Загреб, по-късно работи като театрален, филмов и телевизионен продуцент и преподавател по философия, психология и електроинженерство. В началото на лятото на 1991 г. той се присъединява към Армията на република Хърватия и до 3 април 1992 г. заема поста генерал-майор в хърватската армия.

Около 14 март 1992 г. става помощник-министър на отбраната и работи в тясно сътрудничество с Гойко Шушак, министър на отбраната в страната. През септември същата година президентът Франьо Туджман го назначава за един от 14-те членове на Съвета за национална отбрана на страната - позиция, която заема поне до 15 юни 1993 г. През май 1993 г. Праляк става част от хърватската държавна комисия за отношенията с мироопазващата мисия на ООН, UNPROFOR.

Според прокурорите по делото (и след присъдата според съда) между март 1992 и юли 1993 г. той е служил едновременно като висш офицер от хърватската армия, помощник-министър на отбраната и представител на хърватското министерство на отбраната в Хърватска република Херцег-Босна (носеща това име, след като се самопровъзгласява през последната година); служил е като проводник за заповеди, комуникации и инструкции от президента Туджман, министър Шушак и други до правителството и институциите на Херцег-Босна. "През този период Слободан Праляк е имал важна роля в доставянето на оръжия и муниции за въоръжените сили на Херцег-Босна. Приблизително от 24 юли 1993 г. до 9 ноември 1993 г. Слободан Праляк е служил като най-важния военен командир на въоръжените сили на Херцег-Босна и Хърватския съвет за отбрана."

© Associated Press

Заедно с хърватското ръководство

В обвинителния акт се обяснява, че от края на 1991 г. до пролетта на 1994 г. Праляк, Пърлич и останалите са били част от "съвместно престъпно предприятие, целяло да подчини политически и военно, да отстрани за постоянно и етнически да прочисти босненски мюсюлмани и други нехървати, живели в райони на територията на Република Босна и Херцеговина, за които се е твърдяло, че са част от хърватската общност (и по-късно република, самообявила се през 1993 г.) Херцег-Босна и да присъединят тези райони като част от "Велика Хърватия", било то в кратък срок или с времето, дали като част от Република Хърватия или в близка връзка с нея, със сила, страх или заплаха, преследване, затвор и задържане, насилствени депортации, присвояване или унищожаване на собственост и други средства."

Според прокуратурата - което с присъдата си съдът потвърждава - целта е била да се установи "хърватска територия с границите на Хърватската бановина, съществувала от 1939 до 1941 г. "Част от престъпната група е било да се променят политическата и етническата карта на тези райони така, че да станат преобладаващо хърватски както в политически, така и в демографски план." Участниците в нея са имали пълен контрол върху институции и структури в Херцег-Босна, отговорни за военни престъпления, лишаване на место население от имущество, хуманитарни помощи и основни човешки права. Те също така са планирали, координирали, насърчавали, улеснявали и поддържали силите на Херцег-Босна в усилията им да "хърватизират" мюсюлманите бошняци и друго нехърватско население на териториите, които Херцег-Босна е твърдяла, че са част от нея, и да ги изселват към други страни или части на Босна и Херцеговина, които не попадат във въпросната територия.

Изтъква се, че шестимата не са действали сами: част от тяхната група са били покойният президент на Хърватия Франьо Туджман и покойният министър на отбраната Шушак, както и още представители на Херцег-Босна на различни политически и военни нива, служители на специалните части и разузнаването. Шестимата обвиняеми според прокуратурата са допринесли за участието и съдействието на "елементи от правителството, въоръжените сили, полицията и разузнавателните служби на Република Хърватия", включително финансиране и логистична подкрепа. Цитирани са две изказвания на Туджман - от декември 1991 г. ("Време е да използваме възможността да съберем хърватския народ във възможно най-широки граници!") и от септември 1992 г. ("от жизненоважен интерес" е за хърватската държава "да си осигурим позициите, в националния и териториален смисъл, в Босна и Херцеговина". Посочва се, че въоръжени действия в района на Херцег-Босна се започват няколко пъти в условията на примирие или мирни преговори.

"Ефективен контрол"

Отбелязва се още, че в позициите и функциите си той де юре и де факто е командвал и контролирал въоръжените сили на Херцег-Босна, а в някои случаи, релевантни на обвинителния акт, е упражнявал ефективен контрол и значително влияние дори върху оперативните командири. Така е бил "отговорен за управлението, организацията, планирането, подготовката, обучението, дисциплината, доставките, разполагането и операциите на въоръжените сили на Херцег-Босна". Издавал е "организационни, стратегически и бойни заповеди. Част от отговорността му е била да гарантира, че всички сили на Херцег-Босна се държат в съответствие с Женевските конвенции и международното хуманитарно право и че всички затворници, задържани и други лица, държани от силите на Херцег-Босна, трябва да бъдат третирани в съответствие с конвенциите и закона".

Праляк освен това е имал командна власт върху цивилната полиция, когато тя е действала в координация или под контрола на въоръжените сили на Херцег-Босна.

В почти всички точки на обвинителния акт са изброени действия, извършени съвместно от Праляк и другите петима обвиняеми, включително лидера Ядранко Пърлич. Единствено до Праляк се отнася точка за команда, издадена от него в района на Вареш, "да не се проявява милост към никого", довела до задържането на 250 бошняци мюсюлмани, без оглед на цивилния или военния им статут, и на военни представители на армията на Херцег-Босна.

© Associated Press

"Арестувайки мюсюлманските мъже, войниците влизали в къщите им, упражнявали са физическо или ментално насилие спрямо тях и са ги ограбили." Жертвите са били задържани в училища с "ужасни" условия за живот без достатъчно храна или санитарни помещения. "Задържаните са били принудени да стоят с ръце зад гърба си през деня и да гледат към пода," а войниците влизали в училищата и ги тормозели, принуждавали ги да се бият един срещу друг (дори организирали битки между членове на едно и също семейство."

При атаката на Ступни До под негова команда войници изхвърлили цивилни, ограбили ги, убили най-малко 31 мъже, жени и деца мюсюлмани, а други жени били насилени - в приложението на акта е публикуван и списък с жертвите. Почти цялото село е било унищожено.

"Как да станеш престъпник"

Самият Праляк, докато обжалваше присъдата си през пролетта, изготви книга от над 800 страници с язвителното заглавие "Как да станеш съвместен престъпник", в която ревизираше тълкуванията на обвинението и част от историята на Хърватия и Югославия, пише "Болкан инсайт". Изданието, което разполага с копие от "наръчника" (както той сам го нарича), се самоопределя като "средностатистически националист от Хърватия", което по думите му го прави подходящ за обвинение в престъпна организация.

В книгата той обяснява, че в Съветския съюз и комунистическа Югославия част от антифашисткия блок "въобще не е била антифашистки", а комунизмът е просто разклонение на фашизма. Макар и двата режима да са признати като тоталитарни, проблемът според експерти е, че той излага недоказани твърдения за избиване на цивилни по време на югославския лидер Йосип Броз Тито. Според Балканската мрежа за разследваща журналистика той никъде не споменава, че баща му е работил за югославските служби УДБА, при това тъкмо в Мостар.

Праляк също така говори за лицемерието на САЩ и дава за пример карта с хипотетична ситуация, в която 26% от територията на САЩ е окупирана от Мексико, Куба и други страни в региона, сравнявайки ситуацията с действията на сръбските сили през войната. За него ролята на Хърватия е положителна през 90-те години, тъй като държавата първа признава Босна и Херцеговина и приема много бежанци от страната. От друга страна, дава исторически примери за това как "дори професионална армия може да лесно да излезе от контрол и да извърши клане без заповеди от началниците".