Ще станат ли лабораторните диаманти масова стока

Ще станат ли лабораторните диаманти масова стока

© Associated Press



Баварски учен успя "да отгледа" най-големия диамант в света в лабораторията си, за което са му били необходими само няколко дни. Дали скоро диамантите ще станат масова стока?


Диамантите са вечни. Някои от тях са на възраст три до четири милиарда години, което е доста близо до вечността. Екземплярът, който държи в ръка ученият Матиас Шрек от Аугсбург, е само на четири-пет дни и с диаметър 9.2 сантиметра е най-големият в света.


От над четвърт век Шрек работи по технология за лабораторно създаване на диаманти. Физикът, роден през 1961 година, с вече прошарена коса, е сред учените, които, вместо да преследват професорска титла, предпочитат да останат в средните слоеве на академичните среди, за да се посветят на изследванията си в тихи стаи. Тази година Шрек и колегите му са успели да постигнат пробив.




Той връща огромния необработен диамант с матов блясък и овална форма в кутията му. До него слага значително по-малък блестящ камък, който е реплика на "Кулинан I" - един от диамантите в скиптъра на британската кралица.
Дали новият камък изобщо може да бъде наречен диамант?


"Той е също толкова диамант, колкото природните", заявява ученият. Като доказателство посяга към модел на кристална решетка и показва въглеродните атоми, които са свързани помежду си в идеална триизмерна симетрия.


Създаденият от него кристал има същата характерна структура, която прави диамантите толкова специални.
Няма по-твърдо вещество, нито по-добър проводник, нищо не пречупва светлината толкова блестящо, колкото шлифован и полиран диамант. Създаденият по изкуствен начин камък има потенциала да изпълни една стара мечта на човечеството, както и да разруши един мит. Диамантите могат да станат масова стока, само малко по-скъпи от кристалните накити.


На международния пазар на диаманти цари безпокойство още преди да се разчуе за опитите на баварските учени. От поколения изследователите търсят начини да произвеждат по изкуствен начин диаманти. През 50-те години учени от САЩ и Швеция за пръв път успяват, като имитират условията в земната кора и подлагат графит на огромно налягане и екстремна температура - над 1500 градуса по Целзий и налягане до 60 000 бара. Разходите са огромни и продукцията се оказва твърде скъпа.


Оттогава учени по цял свят търсят по-изгодни методи. Някои експериментират с газофазно отделяне. При този метод във вакуумна камера, блестяща кутия от висококачествена стомана, смес от метан и водород бива изложена на електромагнитни вълни. Въглеродът от тази "гореща супа" сякаш капе върху субстрат и слой след слой за няколко дни се образува диамант.


Подобен е и процесът в лабораторията в Аугсбург. Водородът е с чистота 99.999 % и бива филтриран допълнително. Учените имат подръка и бор, петият елемент в периодичната система (номер шест е въглеродът), благодарение на който диамантът получава прекрасен син нюанс.


Ще станат ли лабораторните диаманти масова стока

© Associated Press


В началото пластините, върху които диамантите "израстват", се чупели на парчета, но процесът вече е овладян. В момента нещата вървят толкова добре, че Шрек и негови двама млади колеги, бивши докторанти, искат да вложат знанията си в бизнес.


Те са основали компанията Augsburg Diamant Technology, накратко AuDiaTec, и са наели технологичен център недалеч от кампуса на университета. Там реакторите работят денонощно, произвеждайки диаманти с овална форма, от които след това се изрязват множество правоъгълни камъни. Младите предприемачи продават свръхтвърдите пластинки на клиенти, които пък произвеждат инструменти за рязане, фрезоване или полиране, каквито се използват например от производителите на часовници или очила.


Шрек не иска да признае колко и какви диаманти вече е произвела AuDiaTec, нито пък да разкаже подробно за процеса, чрез който е създал огромния си скъпоценен камък с тегло 155 карата. Ученият е предпазлив заради дебнещите конкуренти. "В езерцето плуват и големи акули", отбелязва той.


Най-голямата сред тях е създадената през 1888 година компания De Beers, подразделение на концерна за добив на суровини Anglo American. De Beers контролира близо една трета от световния пазар и възприема синтетичните камъни като заплаха, тъй като качеството им става все по-добро. Дори професионалистите вече не могат да направят разлика с просто око или с лупа.


Диамантеният гигант от Южна Африка се отнася към развитието на технологиите толкова сериозно, че е създал Element Six - компания, която сама разработва диаманти в лаборатория. Чрез тази дейност компанията иска не само да спечели пари, но най-вече да добие представа за тайните в производството на лабораторни диаманти и да се възползва от знанието, за да попречи на разпространението им.


Фотогалерия: Обеци за $30 млн., огърлица за $12 млн. >


De Beers създава за целта високотехнологични машини, които да могат да отличат изкуствените камъни чрез пречупване на светлината. Издайнически знак е например, когато някой силициев атом от реакторната пластина се е заблудил и е попаднал във въглеродната решетка. По този начин може да се установи безспорно дали кристалът е с естествен произход, или е "произведен" в реактор.


Като цяло в компанията си играем на "стражари и апаши", разказва Джонатан Кендъл, ръководител на един от изследователските институти на De Beers. Експертите на Element Six създават все по-добри диаманти и по този начин стимулират колегите си от De Beers Technology да разработват все по-добри уреди за установяване на произхода им. Те се използват от прочути бижутери, тъй като далеч не всички търговци могат да си позволят устройствата, някои от които струват над 40 000 долара.


Поради тази причина малките камъни рядко биват сертифицирани. Заради слабостта на петролния сектор освен това до пазара допълнително стигнаха много синтетични диаманти, с които се оборудваха главите на сондите.


Все пак лабораторните диаманти засега имат странична роля - те са едва 2% от световния пазар. Според някои прогнози обаче делът им ще нарасне до 10% към 2030 година. В тяхна полза са няколко фактора - в момента те са с 20-30% по-евтини от естествените, а производството им изисква сравнително малко ресурси.


Фотогалерия: Сутиен за 2 милиона долара от Victoria's Secret >


За да бъде добит по естествен начин един карат диамант, трябва да бъдат прехвърлени 200 тона земна маса. Находищата на диаманти освен това често са в конфликтни региони, в които има нарушения на човешките права. Филмът "Кървав диаманти" от 2006 година с Леонардо ди Каприо за пръв път разкри случващото се за много потребители, включително за самия актьор. Той дори вложи пари в калифорнийски стартъп, който произвежда изкуствени диаманти. Австрийският производител на бижута Swarovski тази година дори представи собствена колекция от "Създадени диаманти".


Подобни инициативи поставят класическите минни компании като De Beers в отбранително положение. Бизнесът на компанията, оценяван на 80 милиарда долара годишно, от известно време е по-скоро скромен. Преди две години седем групи за добив на суровини се обединиха и започнаха кампания Rare is real ("Рядкото е истинско"), убеждавайки клиентите си, че само рядко срещаните неща са истински.


Обединява ги тревогата, че изкуствените диаманти ще подбият цените и ще разрушат пазара. Затова правят всичко възможно да поддържат жив мита, който са създали с толкова труд - представата за диамантите като за нещо уникално и вечно, като съвършен символ за брачна клетва, затъмняващи всички лабораторни продукти, които може и да са също толкова чисти и твърди, но им липсва аурата на автентичност.


В крайна сметка клиентът решава дали да повярва на това послание или не. Той определя какво за него е ценно при един диамант - чудото на природата или чудото на техниката. /БТА

Ключови думи към статията:

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1685 Неутрално

    "Диамантите могат да станат масова стока, само малко по-скъпи от кристалните накити."
    Чудесно, ще ги видим тези с истинските диаманти какви ще ги приказват и как ще фалират. Защото в самата еуфория по диамантите има нещо изкуствено, защото те не са нито необходими, нито наложителни. Просто снобизъм и нищо посвече.

  2. 2 Профил на lone wolf
    lone wolf
    Рейтинг: 954 Неутрално

    Хм...
    Потенциални мишени!

    Да разлая троловете!!
  3. 3 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5927 Неутрално

    Е технологиите се развиват главоломно...няма забранени тертории.Немските технолози много скоро ще наложат продукта си в сондирането и мините.....и парите сами ще дойдат.Копането,висоните цени просто ще отстъпят.......

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3533 Неутрално

    Изкуствена кожа. Синтетичен текстил. Сирене с палмово масло. Силиконови гърди......
    Време беше и на диамантите.

    Еретик
  5. 5 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4981 Неутрално

    До коментар [#4] от "Костадин Иванов":

    Сравненията Ви са меко казано глупави!

  6. 6 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5927 Неутрално

    Руските добивници в Якутия също ще извият на умряло от тази блага вест.....

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  7. 7 Профил на delqna
    delqna
    Рейтинг: 237 Неутрално

    супер. хайде сега и злато от олово.

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 824 Неутрално

    Годината е 1922, мястото световното изложение на бижутерите в Париж, а човекът е никому неизвестният Макимото, японец, новоизпечен търговец на бисери, които предлага на 3/4 цена от останалите търговци. Естествено, гръмва скандал, всички засегнати са готови на линч спрямо неочаквания конкурент, които засипва с големи количества първокачествени бисери на ниски цени. Близо 10 г. Макимото прави опити с бисерни миди, които отглежда в специални ферми. Идеята почерпава от стари китайски хроники отпреди хиляди години. За да даде мидата качествен бисер зависи от много фактори-температура, дълбочина и т.н. Всяка мида се оперира, като в мантията и се поставя изкуствено тяло, което тя обвива със секрет, образуващ бисера. От 1 мил. миди дават бисери 100хил., а от тях 1000 са за пазара. Оттогава са минали почти 100 г. Наситен ли е пазарът с бисерни огърлици на достъпни цени? Не знам. Човек винаги се стреми да направи неща, които прави и природата. След като отдавна има синтетични камъни, нищо чудно е г-н Шрек? да е открил тайната как многократно да съкратим природните процеси.

  9. 9 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 1754 Любопитно

    2005 година: http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2005/07/20/185907_budeshteto_-_sintetika_i_ostra_konkurenciia/?print=1
    Бе тоя Матиас Шрек от тази статия от 2017 година...чужди патенти ли краде, или само ги плагиатства?

    мурзилка
  10. 10 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 1505 Любопитно

    До коментар [#1] от "proza":


    . . . . . Защото в самата еуфория по диамантите има нещо изкуствено, защото те не са нито необходими, нито наложителни. Просто снобизъм и нищо посвече.
    —цитат от коментар 1 на proza

    Това е вярно донякъде , ако се отнася САМО до бижутерията !
    Но диамантите намират много широко приложение в промишлеността и особено в металорежещите инструменти!
    В метало обработката един такъв инструмент съкращава доста операции и то при изключителна точност в технологични операции където се работи с точност до микрон! ( 1 микрон е 1 хилядна от милиметъра!)
    В статията макара и бегло е засегнато , че главите на сондите в се оборудват също с режещи диаманти и те нямат изхабяване, не се износват и не се налага често вадене на сондата за да се подмени режещата й глава!
    Няма по-твърд материал от диаманта , за това и полирането му за бижутерия е толкова бавен , трудоемък и скъп процес.

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  11. 11 Профил на yavooor
    yavooor
    Рейтинг: 2054 Неутрално

    Обикновено разочарованието от ниското качество е по-голямо от радостта от ниската цена.
    Всички караме коли, но ни тръгва лигата, когато край нас мине S класа.

  12. 12 Профил на Гошко
    Гошко
    Рейтинг: 403 Весело

    Преди няколко месеца, от КАУФЛАНД си купих диамантена пила за 5 лева, хич не ми пука дали е естествена или изкуствена, важното е, че с нея точа закалени стоманени инструменти като: - свредла, ножици, ножове и каквото ми хрумне.Който е чувал за геометрия на стругарския нож ме разбира.

  13. 13 Профил на миро родозов
    миро родозов
    Рейтинг: 347 Неутрално

    публикувааай. публикувай и да приключваме с търговията на някви си камънаци заради които умират хора и диктатори като Мугабе седят на власт

  14. 14 Профил на Abc Bca
    Abc Bca
    Рейтинг: 237 Весело

    До коментар [#12] от "batgosho":

    И аз си купих, ама за нокти. Да не си помислиш, че ноктите ми са пробит от алУмин след среднощно бране на дЖелезу.

  15. 15 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    А цената? Ако ги направят достатъчно евтини тази технология има голяма бъдеще в областта на режещите инструменти. Впрочем преди няколко дни си поръчвах малки пилички за работа по метал /хоби проекти в областта на електрониката/. Оказа се, че старите металните на практика са изчезнали, всички са с диамантено покритие!

    Иначе за тези естествените винаги ще има клиенти. Разни маниаци които ще се фукат че диаманта на пръста им е с "био" произход :)

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  16. 16 Профил на Индиана
    Индиана
    Рейтинг: 1135 Неутрално

    До коментар [#7] от "delqna":

    И златото и среброто и платината и други редки елементи могат да се синтезират в реакторите и ускорителите на елементарни частици. Продукт са делението на изотопи в използваното ядреното гориво при определени условия. Просто добивът е прекалено скъп в момента, подобно на диамантите през 1950.

  17. 17 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    То това отдавна се прави.Дори имаше филм на Дискавъри,където специалист не можа да различи естствения от изкуствения диамант.При това руски такъв.Така че,нищо ново под слънцето.
    До коментар [#6] от "Messerschmitt":

    Между другото,пак набъркахте русията.Голяма либофф!!!В Русията ви,синтетични диаманти се правят отдавна.

    Явно немците,както винаги, са хванали цаката на технологията за бързо и евтино производство.Това им е в кръвта.

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  18. 18 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#6] от "Messerschmitt":Русия отдавна прави изкуствени бижутерни диаманти. Има международно споразумение за ограничаване на изкуствените камъни на пазара за бижута. Само използването им в технологиите е свободно. Статията е написана в любителски и рекламен стил. Доста високо развити страни произвеждат синтетични диаманти.

  19. 19 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#8] от "man_un":Технологията на Микимото е широко известна. Мидата всяка година прави един слой бисер върху подложката. Обикновено ги вадят след 3-4 години. Много разпространени напоследък и евтини са китайски речни бисери. Микимото се продават по размери в мм, докато естествените се мерят на тегло в грани - 1/20 грама = 0.05 гр. Цената им се определя с наддаване на търгове. Има и различни фалшификати. Македонците варят люспите от една охридска риба и с получения туткал мажат топчета, кръстчета и т.н. До пластмасови имитации - всички си имат публика.


  20. 20 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5720 Неутрално

    Лоши новини за жена ми :)
    Тя се радва засега на един хубав малко под 1 карат естествен диамант

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  21. 21 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2603 Неутрално

    До коментар [#8] от "man_un":

    не знам ,но китайците предлагат страхотни биджута с изкуствени диаманти ,по които всички се прехласват и не могат да познаят истински ли е или фалшив ,струват по няколко долара и вършат необходимото .

  22. 22 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 2531 Неутрално

    До коментар [#8] от "man_un":
    "Оттогава са минали почти 100 г. Наситен ли е пазарът с бисерни огърлици на достъпни цени? Не знам."
    Ами то други няма на пазара в момента.
    Най-скъпите в момента в бижутериите в София са около 1000лв, ако нямат златни закопчалки. Това е 1/3 от заплатата за месеца на млад ИТ инженер.
    А са биле времена когато само висши аристократки са можели да се кичат.
    Професията гмуркач за миди е изчезнала. Всичко е от бисерни ферми.

  23. 23 Профил на transvaal
    transvaal
    Рейтинг: 1246 Неутрално

    До коментар [#1] от "proza":

    Не е точно така. Когато купуваш диамант, купуваш го с пари, сиреч стойност. Не е нормално, това, за което си платил да губи стойност, понеже това е равнозначно на грабеж от твоето състояние. Технологично създадените диаманти може някой ден да бъдат в масова употреба и евтини, но НИКОЙ няма да допусне това да накърни цената и инвестиционната стойност на природните диаманти. De Beers винаги са имали ресурса, връзките и възможностите да защитят този пазар и ще го защитят отново. Освен стойността за вложителя, диамантената индустрия са десетки, стотици хиляди работни места - от миньорите до бижутери и продавачи. И ако нещо ще се променя, това ще става с много, много дълъг преход, без сътресения.

  24. 24 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 824 Любопитно

    Благодаря на всички, които са постнали отговори на моя коментар, желая им весели празници. Сетих се една история, която прочетох като дете в книга за животните. В голям западен мюзикхол върви с пълна сила шоу с известни артисти. На сцената е нашумяла оперна звезда, която пее с чувство ария от прочута опера. Зад кулисите чака реда си дресьор на животни, който ще се представи с дресиран петел. Тъкмо на финала на арията огърлицата на певицата се къса и къмъните и почват да се търкалят по сцената./Тук съм забравил от какво е герданът, бисери или скъпоценни камъни./ Петелът се изскубва от ръцете на дресьора и почва да кълве зърната. Певицата спира да пее и хуква да гони петела по сцената. Публиката мисли, че това е част от атракциона и се залива от смях и аплодисменти. Успяват да хванат птицата, но все пак тя е погълнала най-едрите и скъпи камъни. Певицата настоява да се заколи петела, дресьорът се ежи, че това е най-добрият му артист, пък и бедното животно няма никаква вина. Спешно оперират петела след няколко часа при най-добрия ветеринар. Но какво е разочарованието на певицата. Камъните от колието и били наполовина смлени от воденичката на петела.
    Става дума за това, че птиците поглъщат камъчета, за да мелят по-добре храната. В стомасите на някои глухари са намирани скъпоценни камъни. Благодарение на това са разкрити и находищата.

  25. 25 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#21] от "edin drug":Диаманти по няколко долара няма. Дори стъкълцата на Сваровски флинтглас) са по-скъпи. (Сваровски обработва и истински диаманти,) Диамантите се делят по качество - цвят, включения, пукнатини. Ориентировачно се оценят с увеличения 10 и 2-3 пъти . Обикновен къмък 1 карат е 4-5 000 щ.д.

  26. 26 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#24] от "man_un":Камъните от колието и били наполовина смлени от воденичката на петела.
    Само натурални перли могат да се "смелят". Разтваря ги стомашният сок.

  27. 27 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#23] от "transvaal":De Beers винаги са имали ресурса,
    Координират пазара на диаманти на света. Русия отдавна работи тясно с тях.

  28. 28 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#22] от "k_":Професията гмуркач за миди е изчезнала. Всичко е от бисерни ферми.
    Хич дори! Както вече писах, природните перли са многократно по-скъпи от отглежданите. Продават се на търгове (на едро) , а в магазини с фиксирана цена. Лесно се различават.
    Природните перли от Персийския залив са бели, с лек кремав оттенък и са еталон за цена. Карибските перли са често черни и също са скъпи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK