Еврокомисията започва дело срещу Унгария заради атаката срещу Сорос

Унгарският премиер Виктор Орбан с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

© Associated Press

Унгарският премиер Виктор Орбан с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.



Европейската комисия обяви, че предявява искове срещу Унгария в Съда на ЕС заради промени в законите за неправителствените организации и висшето образование, станали известни най-вече заради ограничаването дейността на финансирани от Джордж Сорос неправителствени организация и Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща.


И в двата случая според еврокомисията с отказа си да промени законодателство, въведено по-рано тази година, страната нарушава ключови разпоредби в европейските договори. Миналия месец Сорос, срещу когото в Унгария се води мащабна кампания, обвини Орбан, че разпалва омраза, за да се задържи на власт.


През април Будапеща прие промени в Закона за висшето образование от 2011 г. и въведе изисквания за неевропейски университети, базирани в страната, а през юни - друг текст, задължаващ някои чуждестранни неправителствени организации да предоставят подробна информация за финансирането си и да показват във всички свои публикации, че са поддържани от чужбина.




Самият ЦЕУ - който работи само в унгарската столица - съобщи преди приемането на закона, че кабинетът в Будапеща е внесъл промени, изискващи чуждестранните университети да имат кампус както в Унгария, така и в собствената си страна. От учебните заведения ще се изисква да се съобразят с новите правила в срок до 15 февруари 2018 г. Освен това промените отмениха правото на университета с преподаватели и персонал от над 131 страни да назначава преподаватели от държави извън ЕС без работна виза и изискваха от него да смени името си.


"Нарушена е свободата за правене на бизнес"


Още през лятото Брюксел даде на унгарското правителство време да промени Закона за висшето образование и заплаши, че в противен случай ще последва процедура в Съда на ЕС, а са възможни и по-нататъшни санкции. За закона за висшето образование комисията казваше, че той "противоречи на правото на академична свобода, на правото на образование и на свободата да се прави бизнес".


В съобщението си с дата 7 декември комисията казва, че Будапеща не е направила нужните промени, за да съответстват новите закони на европейските норми. Според нея, що се отнася до закона за висшето образование, той "несъразмерно ограничава университетите от ЕС и (от страни) извън ЕС" и не съответства на правото на висши образователни институции да се установяват където искат в съюза и да предлагат услугите си така, както е записана в чл. 56 на Договора за функциониране на Европейския съюз.


Нарушава се "и свободата за правене на бизнес така, както е записана в Хартата за основите права на ЕС и в правните задължения на ЕС според международното право (Общото споразумение по търговията с услуги, GATS, в рамките на Световната търговска организация). Изрично се посочва, че според Европейския съд занятията, провеждани от университети с частно финансиране, представляват бизнес дейности по смисъла на договора.


Припомня се, че процедурата срещу Унгария заради Закона за висшето образование започна през април 2017 г. В хода ѝ Будапеща не е променила мнението си независимо от предупреждението и две - основно и допълнително - мотивирани становища от Еврокомисията. По-нататък тя излага подробно стъпките си в комуникацията с унгарските власти.


Фотогалерия: Хиляди унгарци подкрепиха Централноевропейския университет >


"Ограничена е една от свободите на европейския пазар"


Според приетото в Будапеща законодателство неправителствените организации, които получават финансиране от над 7.2 милиона форинта (или близо 24 000 евро) на година, трябва да отбелязват това и да се обозначават като реципиенти на подобни дарения във всички свои публикации, на уебсайта си и в материали за пресата. Етикетът, който трябва да използват, е "организации, поддържани от чужбина". Те трябва да подават специфична информация по въпроса и до унгарските власти. Отговарящите на горното условие трябва да уведомяват всеки път, когато отделен дарител предостави 500 000 форинта (малко над 1500 евро) в рамките на дадена година. Цялата тази информация ще бъде достъпна публично в специален регистър, а организациите, които не се съобразят с това искане, са заплашени от санкции.


Комисията отбелязва, че формално е уведомила Унгария за проблемите в това законодателство през юли, а мотивираното становище е предоставено на 4 октомври. Въпреки това, отбелязва Брюксел, правителството в Будапеща "не успява да изпълни задълженията си според Договора (за функциониране на Европейския съюз) за свободното движение на капитала." Става дума за части от закона за НПО, който "непряко дискриминира и непропорционално ограничава даренията от чужбина за организации на гражданското общество". Това ограничава "една от четирите основни свободи на единния европейски пазар", свободата на движението на капиталите.


Условията в закона също така "се прилагат на практика и за чуждестранните източници на капитали" и "поставят определен брой административни формалности и тежести върху реципиента на капитала" и е възможно да имат "стигматизиращ ефект както върху реципиентите, така и върху дарителите." Това "може да разубеди хората да правят дарения за организациите от гражданското общество в Унгария".


Комисията посочва и че Унгария нарушава правото на свободно сдружаване и правото на защита на личния живот и личните данни, вписани в Хартата за основните права на ЕС заедно с условията в Договора за ЕС за свободно движение на капитали. В изявлението се добавя, че макар Унгария формално да е отговорила на запитванията от еврокомисията, "притесненията" на Брюксел не са били разсеяни, а впоследствие Будапеща не е отговорила на становището. Затова процедурата продължава според чл. 258, според който комисията може да заведе дело срещу страна, несъобразила се с нейно мотивирано становище.


Това е втората процедура срещу Унгария, обявена в рамките на деня. Еврокомисията реши още, че заедно с Чехия и Полша Унгария не спазва европейските правила, като отказва да приема кандидати за убежище съобразно приетата в ЕС система за квотно разселване.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK