Скрийншот от сайта на сп. "Тайм"
Първите - жените, които променят света". Това е специалният проект на списание "Тайм", посветен на жените, които са постигнали нещо уникално в политиката, науката, спорта или друга област.
Проектът включва интервюта с 46 жени, сред които Опра Уинфри, Арета Франклин, Мадлин Олбрайт, Шерил Сандбърг, Селена Гомез, Селена Уилямс, Джанет Йелън, но и много други от различни области, които не са толкова известни по света.
"Нашата цел с "Първите" е всяка жена и момиче да намери някой, чието присъствие по най-високите върхове на успеха да им покаже, че е безопасно да се катерят, хайде, елате горе, гледката е поразителна", пише "Тайм".
"Дневник" избра вдъхновяващите истории на три от тези жени.
Законодателят
Илхан Омар е сомалийско-американски политик от Минесота. През 2016 г. тя става член на Демократичната фермерска партия на труда в Камарата на представителите в Минесота, което я прави първият законодател мюсюлманин от сомалийско-американски произход, избрана на длъжност в САЩ.
"Животът в Сомалия преди гражданската война беше красив. Когато започна войната, бях на осем години и на този етап, в който започваш да разбираш света по различен начин. Избягахме в Кения и в продължение на четири години живяхме в бежански лагер. Пристигнахме в САЩ, когато бях на 12", разказва Омар.
Семейството й я наричало "детето защо". Винаги искала да знае защо нещо се случва, защо трябва да направи нещо. И сега продължава да е така.
Всички жени в семейството й са живели като равни с мъжете, не е имало йерархия.
Когато започна процесът по разселване, ни дадоха известни насоки за това как изглежда страната, която ще бъде наш дом. Америка, в която отивахме, беше лъскава и живописна, спомня си тя.
© Associated Press Илхан Омар
Когато пристигнахме обаче първо минахме през Манхатън, имаше графити и боклук навсякъде, спящи по улиците хора, разказва Омар. Когато потърсила отговор от баща си, той казал: "Все още не сме стигнали до нашата Америка, трябва просто да бъдеш търпелива".
"Сомалия е предимно черна мюсюлманска страна, какъвто е и лагерът в Кения. Когато растеш в среда, в която вярата и расата ти не са тема на разговор, наистина е трудно да свикнеш със среда, в която всичко това означава нещо. Да бъдеш черен в САЩ значи нещо. Има история. Да бъдеш имигрант, бежанец, мюсюлманин – всички тези неща представляват едно различие, което не е типично или не се побира лесно в социалната структура на тази страна", разказва тя.
За мюсюлманската и сомалийската общности полът й е проблем, защото в тях се предполага, че политиката е мъжка роля.
Идва и моментът, с който се сблъскват всички жени кандидати – като майка, колко отговорна трябва да бъде, щом иска да ръководи и да прекарва толкова време извън дома си. Никой никога не пита мъжете кандидати, които са и бащи, как се очаква да балансират семейния си живот, коментира Омар.
Епископът
През 2006 г. Катрин Джефъртс Шори става първата жена, избрана да оглави Епископалната църква в САЩ. С това Епископалната църква се превръща в първата християнска деноминация, оглавена от жена. Интересен факт е, че Шори е и доцент доктор по океанография.
"Библията казва много неща за ролята на жените. И действителността е, че всеки си избира това, което най-много му харесва", казва тя в интервюто за "Тайм". "Всички ние търсим парчетата, които затвърждават това, в което вече вярваме".
"След като завърших семинарията, получих призив да се върна в паството, към което принадлежах. В началото две по-възрастни жени дойдоха при мен и ми казаха: "Не вярваме в жените свещеници, но ти си приемлива". Чувството, което наистина те променя е, когато видиш истинско човешко същество да упражнява роля, в която не си си представял, че може да влезе жена", разказва тя.
© Associated Press Катрин Джефъртс Шори
"В деня, в който бях избрана да оглавя Епископалната църква... един мъж ми каза: "Сега не си носи висящите обеци". Това просто не се връзваше с представата му за какво е редно и правилно", допълва Шори.
"Аз бях избрана през 2006 г., а епископ Джин Робинсън, който е открито хомосексуален, бе избран през 2003 г. Това бе оправдание в паството да се реши, че Епископалната църква е еретична, че е направила нещо толкова обидно, че вече не принадлежи към общността", допълва тя. "Така че това се превърна в повод за конфликт, който не беше само за гейовете и лесбийките, но и за лидерството, което не е представено от хетеросексуален бял мъж – дългогодишна традиция".
"Работих усилено, за да разширя разбирането за това кои сме ние като орган. Ние не сме просто църква в САЩ. Ние сме в 16 други държави. Имаме много езикови традиции, много опит, различни културни реалности. Мисля, че в резултат на това имаме по-широко усещане за това какъв дар е многообразието и по-голямо желание да включваме различните", споделя Шори.
Астронавтът
Мае Джеймисън е инженер, физик и астронавт на НАСА. Тя става първата афро-американка, която излита в Космоса. Това се случва през 1992 г. с космическия кораб Endeavour. Напуска НАСА през 1993 г., за да създаде компания за проучване на приложението на технологията в ежедневието.
"Когато бях малка идеята, че мога да стана първата цветнокожа жена, излетяла в Космоса, би изглеждала смешна... Докато растях постоянно приемах, че ще отида в Космоса. Исках да правя много неща. Да бъда учен, танцьорка, политик", разказва Джеймисън.
© Associated Press Мае Джеймисън
Родителите й често говорили с децата си за силните жени и за приноса на афро-американците към света.
"Да бъдеш първи означава отговорности – имаш публична платформа, и трябва да избираш как да я използваш. Аз използвам моята, за да помогна на хората да свикнат с идеята, че науката е неразделна част от нашия свят. И обещах, че ще говоря за работата си и ще питам и други жени за техните професии. Хората казват, че можеш да имаш всичко. Не, не можеш. Но можеш да имаш много повече, и да направиш много повече от това, което си мислиш", казва Джеймисън.
