Най-важните и интересни научни открития на 2017

Кадър на планетарна мъглявина, уловен от телескопа Хъбъл.

© NASA.gov

Кадър на планетарна мъглявина, уловен от телескопа Хъбъл.



От Космоса до изхранването на човечеството – 2017 г. бе изпълнена с научни открития и технологични постижения. Освен да правят живота ни по-добър и лесен, те директно и косвено допринасят за икономическия растеж на страните, инвестиращи сериозно в научните си бюджети.


Понякога дори напълно абстрактни на пръв поглед открития намират своето приложение по неочакван начин в неподозирани сфери на живота. Други служат чисто и просто за задоволяване на любопитството и жаждата за знание.


Най-важните и интересните научни открития за 2017 г. събрахме в обзора на "Дневник".


Изненади от космоса




Космическите изследвания са една от малкото сфери в нашата реалност, в които човечеството обединява сили и рядко има място за политически интриги и сплетни.


Малко учени се надяваха, че 2017 г. ще надмине детекцията на гравитационни вълни, които през 2016 г. доказаха теорията за относителността на Айнщайн, близо век след като той сам я описва. Тази година се оказа също толкова продуктивна за астрономите и космолозите с няколко великолепни примера за това колко интересно място е Космосът.


През 2017 г. научихме, че стотици светове чакат да бъдат открити. "Хъбъл" - телескоп, който беше изстрелян в земната орбита през 1990 г. продължава да предоставя на учените ценни данни от близки и далечни краища на вселената. С негова помощ, екипът на Винсент Буриер от Университетската обсерватория в Женева, откри планетарна система с най-големия брой наблюдавани планети до сега, които наподобяват нашата Земя.


Фотогалерия: "Хъбъл" удивлява света вече 25 години >


Така наречената система Трапист-1 се състои от звезда джудже и седем земеподобни планети, някои от които съдържат вода. Откриването на водни светове стана почти тривиално през 2017, но със сигурност покачва нивата на адреналин на учените, които в продължение на десетилетия търсят светове, подходящи за съществуването на живот.


НАСА с техния телескоп "Кеплер" не останаха по-назад, предоставяйки данни за откритието на общо 10 планети, които се намират в така наречената "обитаема зона" около своите слънца. Макар те да са твърде далеч, за да можем да ги достигнем със сегашните технологии за междузвездни пътувания, потенциалът за съществуването на живот на някои от тях значително би повлиял на теориите за това как и от къде е дошъл животът на нашата собствена планета.


Детекторите, които за първи път засякоха гравитационни вълни, уловиха невиждан до сега феномен в астрономията - сблъсъка на две неутронни звезди. Макар астрофизиците да предполагаха наличието на подобни феномени, липсата на преки доказателства спираше разработването на нови теории и получаването на резултати за това какво се случва в такъв титаничен сблъсък. След като засякоха челния удар между звездни тела, малко по-големи от Слънцето, учените от Лайго и Вирго (двата детектора от двете страни на Атлантика) успяха да установят, че в такива звездни експлозии се раждат елементи като среброто, златото и платината, които са твърде тежки, за да съществуват в обикновена звезда. Фактът, че на земята има значителни количества от подобни елементи, подсказва колко са чести подобни сблъсъци.


Изненади у дома


Докато някои учени прекарват живота си в изследвания на Космоса, други са здраво стъпили на Земята. През 2017 г. учените продължаваха да предупреждават за опасността глобалното изменение на климата да нанесе необратими щети на околната среда. Много лаборатории по света работеха усилено и през изминалата година, разработвайки различни технологии, с които да намалят негативния ефект от този феномен.


Учени от Университета в Масачузетс разработиха прототип на инсталация, която извлича вода от привидно сух въздух (със съдържание на влага едва 20%), дестилира я, правейки я годна за пиене, а освен това се захранва само и единствено от слънчеви батерии.


Най-важните и интересни научни открития на 2017

© Marko Djurica, Reuters


Освен опасността от бъдещи войни, заради намаляващите водни ресурси - другото предизвикателство е да се осигури и достатъчно храна за нарастващото население на планетата. Докторантът Хосе Планта от института Уаксман в Щатите разработи сорт царевица, който произвежда амино-киселината метионин. Само по себе си това откритие не звучи особено интересно, но е наистина важно поради няколко ключови фактора - царевицата е най-широко разпространената зърнена култура в света; метионинът е ключова амино-киселина, която човек може да си набави основно от месо и не може да синтезира самостоятелно. Със значителните усилия да се намали консумацията на месо на глава от населението по света (основно с екологични цели), остава въпросът от къде ще си набавят хората някои ключови елементи, които растителните кулутри принципно не произвеждат в достатъчно големи количества. Подобен тип научни разработки дават едно възможно решение на този проблем.


Успехи в борбата с неизлечими болести


През изминалата година няколко открития дадоха надежда за лечението на болести, дълго тормозили човечеството. Две от тях са свързани с така наречената генна терапия.


В първото изследване учени от Педиатричната болница в Кълъмбъс успяха да разработят вирус, който избирателно да атакува неврони, увредени от генетично заболяване, наречено гръбначно-мускулна атрофия. Тази болест се дължи на увреден ген, който води до парализата на засегнати бебета и до смъртта им преди да навършат 2 години. Новосъздаденият вирус обаче носи копие на гена, което, веднъж доставено до невроните на плода, замества увредения ген и не позволява на болестта да се развие. Това е първият случай, в който учени успешно успяват чрез генна терапия да предотвратят развитието на болестта.


Междувременно екип учени от болница в Масачузетс и Масачузетския технологичен институт успя да препрограмира стволови клетки, така че да се развият в клетки от вътрешното ухо, потенциално отварящи врати за лечение на загуба на слуха. Според Световната здравна организация увреждането на слуха засяга около 360 милиона души по цял свят. Ние чуваме благодарение на наличието на клетки, подобни на власинки, във вътрешното ни ухо. Всеки човек се ражда с определен брой, който постепенно намалява през целия ни живот. Това води до частична или пълна загуба на слуха, тъй като тези клетки не са способни да регенерират. Чрез стимулирането на новооткрит механизъм в стволовите клетки, учени успяха да ги накарат да се развият в същите власинко-подобни клетки от нашия ушен апарат. Това дава надежда, че използвайки същия подход при хора с увреден слух, медицинските изследователи ще помогнат за поне частичното възстановяване на слуха.


Суперчовеци


От векове учени търсят неуморно извор на безкрайна младост. През 2017 г. две лаборатории обявиха интересни открития, които може би няма да доведат до вечен живот, но биха могли да допринесат значително за удължаване живота на хората в бъдеще.


В единия случай, учени от изследователски център в Калифорния, водени от професор Ерос Лазерини Денчи, обавиха, че са открили клетъчен белтък, който се свързва с краищата на хромозомите и може да ги предпази. Всеки човек се ражда с конкретен еднакъв брой хромозоми с определена дължина в клетките си. С растежа на тялото, клетките се делят, за да се размножават, а краищата на хромозомите се скъсяват. Една от основните хипотези на учените е, че именно това скъсяване е една от ключовите причини за остаряването. Откриването на белтък, който регулира това скъсяване, предпазвайки краищата на хромозомите, води до по-доброто разбиране на този процес и на стареенето като цяло.


В раковите клетки например, често смятани за практически безсмъртни, механизмът на това контролирано скъсяване често е увреден и това се смята за една от причините за съществуването на раковите клетки изобщо.


От другата страна на Атлантическия океан, група холандски учени от Медицинския университетски център Еразъм обяви откритието на медикамент, с помощта на който са могли в известна степен да забавят и дори променят хода на процеса на стареене в мишки.


Може би едно от най-невероятните открития на 2017 беше изкуствената утроба, в която екипът на д-р Алан Флейк от Детската болница във Филаделфия успя да отгледа агне, докато достигне възрастта за своето раждане. Процесът на износването на плод, особено у бозайниците и до ден днешен крие много тайни, които не ни позволяват да отгледаме истинско бебе в епруветка, но с това откритие сме вече една стъпка по-близо.


Най-важните и интересни научни открития на 2017

© Lennart Nilsson, Reuters


Целта на учените, разработили този прототип, не е да правят деца на конвейр без нуждата от майчина утроба. Напротив, тяхната основна надежда е да предоставят алтернатива, в случаите, в които по една или друга причина плодът не може да бъде задържан в майчината матка до края на бременността. Понякога една бременност трябва да бъде прекратена много по-рано от очакваното раждане поради опасност за здравето и живота, както на майката, така и на плода. Сега единствената алтернатива за тези недоносени бебета е кувьозът, но той далеч не предоставя всички нужни условия за оцеляването на много млад плод, а и често бебетата остават с тежки увреждания. С помощта на подобна изкуствена утроба учени и педиатри се надяват скоро да могат да дават реални шансове за оцеляване и добро здраве на преждевременно родени бебета.


В науката едно откритие бива тествано многократно, често от различни екипи учени в различни лаборатории по света, и трябва да бъде публикувано в научен журнал, преди някой да си помисли дори да извика "Еврика" и да започне да разказва за него. Сега остава да изчакаме 2018 г., за да разберем как ще изглежда нашето бъдеще с помощта на науката и откритията на новата година.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1207 Любопитно
  2. 2 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4340 Неутрално

    Откритията в науката и медицината както и 95%от новите технологии се случват в нормалният свят-САЩ ,ЕС!И така е от десетилетия!Обществен факт е че в САЩ годишно се харчат за наука,медицина и технологии с 30% повече пари отколкото за отбрана......

    До истината се достига с познание!
  3. 3 Профил на rehwaz
    rehwaz
    Рейтинг: 386 Разстроено

    Много ме забавлява растящата неграмотност у Дневник. С всеки изминал ден расте ли, расте. И е като София – не старее! :)

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4879 Неутрално

    Откриването на гравитациони вълни е важна стъпка

    klimentm
  5. 5 Профил на lividum
    lividum
    Рейтинг: 238 Неутрално

    А Роскосмос откри входа към кухата земя. Някъде на дъното на океана около Антарктида бил.

  6. 6 Профил на pavian
    pavian
    Рейтинг: 632 Неутрално

    До коментар [#2] от "Messerschmitt":

    Бих добавил, че значителна част от бюджетите за отбрана всъщност са за научно-развойна дейност. А ВПК е един от най-бързите начини технологични иновации да навлязат в масова употреба.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 343 Любопитно

    Най-важните и интересни научни открития на 2017!

    До коментар [#6] от "pavian":
    Бих добавил, че значителна част от бюджетите за отбрана всъщност са за научно-развойна дейност. А Военно Промишления Комплекс е един от най-бързите начини технологични иновации да навлязат в масова употреба!

    Всички или почти всички открития минават през тест стават ли оръжия!!!! Та за това под формата на отбрана значителни средства се заделят и усвояват за производството на оръжия! Да това е най-краткия път технологичните иновации да навлязат къде ........? И сами разбирате, че целта е една .....!!!!

  9. 9 Профил на Иван   К
    Иван К
    Рейтинг: 2712 Весело

    До коментар [#1] от "xmm":
    "Защо не видях БАН?!"

    Как да не си ги виждал! Те през ден протестират в центъра на София, че не им стигат парите.

    подпис
  10. 10 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1207 Любопитно

    До коментар [#9] от "Иван К":

    Не съобразих-:)))
    Те обаче протестират за заплати.
    Но не чух и дума за идея,за замисъл на нещо,за което ще трябват пари.
    Или го имаш в главата си,или го нямаш.
    И милиард ако им се даде,какво ще го правят?!

  11. 11 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    Защо не видях БАН?!
    —цитат от коментар 1 на xmm


    БАН са заети да усвояват пари за изследване на вкуса на мелнишкото вино. Който не е гледал господарите снощи, да иде в нета и да го гледа.

  12. 12 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    Нито едно от тези открития не изглежда като особен пробив в своята област.

  13. 13 Профил на ssp20523860
    ssp20523860
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Разочароващо слаба статия, не че съм очаквал нещо различно от дневник. Коментарите и те така.

  14. 14 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 2117 Неутрално

    Който не дава пари за наука, дава повече за чужди разработки и технологии !!!

  15. 15 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 857 Неутрално

    До коментар [#14] от "valtoro":

    Винаги ще сме назад в повечето области. Важното е поне в едно нещо да сме напред. Обаче не сме...

    Birds of a feather flock together.
  16. 16 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10048 Неутрално

    Наистина вдъхновяващи открития...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  17. 17 Профил на choss
    choss
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#9] от "Иван К":Не съобразих-:)))Те обаче протестират за заплати.Но не чух и дума за идея,за замисъл на нещо,за което ще трябват пари.Или го имаш в главата си,или го нямаш.И милиард ако им се даде,какво ще го правят?!
    —цитат от коментар 10 на xmm


    Е как какво, ще напишат доклад за необходимостта от изграждането на АЕЦ БеляНе!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK