"Желязната архитектура" - гордост на достъпна цена

Вътрешността с железни елементи на църквата "Сейнт Майкъл" в Ливърпул от 1814 г.

© Murfas, Wikimedia Commons/CC BY 2.0

Вътрешността с железни елементи на църквата "Сейнт Майкъл" в Ливърпул от 1814 г.



Православният храм "Св. Стефан", който бе открит в неделя в Истанбул след продължителен ремонт, е една от малкото оцелели т.нар. железни църкви по света. Тя идва от индустриалната епоха на XIX в. и е пример за специфична архитектура, образци от която се предлагат и днес.


За мнозина това са сгради, носещи гордост заради историческата си стойност, но преди повече от век те са били обект и на критика от архитектите като обида за професията, кич и демонстрация на парвенющина.


Тежащите общо близо 500 тона елементи, от които е сглобена църквата, са изработени в Австро-Унгария от "Рудолф Филип Ваагнер" - същата виенска компания, участвала в реконструкцията на софийския конак в дворец и в която са отлети лъвовете за "Лъвов мост" в София. Понеже "калъпът", по който са отляти модуилте, е за католическа църква, се оказва, че олтарът е неподходящ за православен храм и близо две години се търси негов заместител. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 г.




Църквата Св. Стефан в Истанбул.

© Associated Press

Църквата Св. Стефан в Истанбул.


По това време сглобяемите метални църкви и сгради са се наложили като част от архитектурата в имперските метрополии и техните колонии. Основната причина е, че е евтино и бързо с отлят и кован метал да се създават величествено изглеждащи фасади и интериор, които, ако се изработваха по традиционния метод от каменоделци и зидари, щяха да отнемат дълги години.


Цели структури могат да се пакетират и превозват по цял свят и да се издигат на места, където често дори изобщо отсъства строителен опит за подобни съоръжения.


Пощнеска станция в Германия, изработена от железни модули.

© Associated Press

Пощнеска станция в Германия, изработена от железни модули.


Наченките на това течение се появяват в края на XVIII в. в транспортни и индустриални съоръжения като мостове и предприятия. Но в началото на XIX в. вече има метални църкви - първите опити са само за метални рамки за стените, изпълвани със зидария, или за по-сложните декоративни орнаменти.


Към средата на века се появяват изцяло метални конструкции за обществени сгради в Западна Европа, включително гари, пощенски станции, павилиони за изложения. Куполът на Исакиевския собор в Санкт Петербург, павилионът Кристъл палас в Лондон и сградата на американския Конгрес във Вашингтон са едни от ярките примери за масово използване на този материал.


Прочутият внушителен павилион Кристъл палас за изложението в Лондон през 1851 г.

© Associated Press

Прочутият внушителен павилион Кристъл палас за изложението в Лондон през 1851 г.


В края на XIX в. има и случаи - предимно в САЩ - на "окачване" на отлети фасади с колонки, первази и статуи по сгради със стоманена носеща конструкция.


Появяват се каталози с калъпи в различни стилове - готически, класически или италиански, които по-добрите фирми дори могат да адаптират според предпочитанията на клиента. Материалът позволява по-големи прозорци и стъклени площи, а използването на метални модули предполага и лесна подмяна на повреден елемент - просто се отлива негово копие.


Именно масовото производство прави достъпни "железните сгради" за хора, които не е задължително да са супер богати. Навлизането им в градовете постепенно се превръща в един от символите на просперитета на обществото.


Зарада навлизането на нови материали и по-здрави метални решения епохата на железните сгради залязва с наближването на Първата световна война. От 70-те години на ХХ век насам оцелелите съоръжения са обявявани за историческа забележителност, която трябва да се съхрани.


"Джилси хаус" в Ню Йорк е изработена от метал и от 1979 г. е със статут на забележителност на града.

© Jeffrey Zeldman, Flickr Creative Commons

"Джилси хаус" в Ню Йорк е изработена от метал и от 1979 г. е със статут на забележителност на града.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tnk14543188
    tnk14543188
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Доколкото имам спомен освен нашата Желязна църква от този модел има само още две запазени. Едната е в Австралия. Иначе железни църкви от разни производители и разни модели ги има много:
    https://bg.wikipedia.org/wiki/Желязна_църква

  2. 2 Профил на c.b.o.
    c.b.o.
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Много хубава и информативна статия. Преди панелното строителство, беше желязната архитектура...

    Подобни железни църкви и конструкции са изнасяни почти навсякъде в колониите на европейските империи. Бързо и лесно са сглобявани, за да може и местното население да приеме по–бързо християнството.

    Нашата църква в Истанбул е наистина красива и наистина прилича повече на католически храм, но дано много наши съдародници не са живели (досега) с мисълта, че е едва ли не осмото чудо на света.

    НАЦИОНАЛИЗМЪТ Е ДА СЕ ХВАЛИШ С ЧУЖДИ УСПЕХИ И ДА ОБВИНЯВАШ ДРУГИ ЗА СВОИТЕ ГРЕШКИ
  3. 3 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3392 Весело

    С панелните църкви как стоят нещата?

  4. 4 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4491 Весело

    До коментар [#1] от "tnk14543188":

    Спомена ти от Уики-то ли идва?!
    Повече са:
    https://liternet.bg/publish22/b_ivanova/sv-stefan_sybratia.htm

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  5. 5 Профил на tnk14543188
    tnk14543188
    Рейтинг: 0 Неутрално

    До коментар [#1] от "tnk14543188":Спомена ти от Уики-то ли идва?!Повече са:https://liternet.bg/publish22/b_ivanova/sv-stefan_sybratia.htm
    —цитат от коментар 4 на hamiltonf1


    Наистина по спомен. След това проверих, че има доста метални църкви. Но направените по калъпа на фирма "Рудолф Филип Ваагнер" са само три броя.

  6. 6 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 938 Любопитно

    Доколкото знам нашата е построена от желязо не заради някаква парвенющина, а защото предишната дървена е горяла (вероятно случайно) няколко пъти.

  7. 7 Профил на M
    M
    Рейтинг: 369 Неутрално

    Църквата е наистина прекрасна.
    Щях да се гордея повече ако и парите за ремонта бяха дадени от БГ, а не само да се тупаме в гърдите, както обикновено. Малко като "с чужда пита - помен прави" е нашата работа пак.

  8. 8 Профил на znayko84
    znayko84
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Много хубава статия. Човек като нищо ще се върже на идиотията, че тази била единствената желязна църква в света.

  9. 9 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3205 Неутрално

    До коментар [#7] от "M":
    "Църквата е наистина прекрасна.
    Щях да се гордея повече ако и парите за ремонта бяха дадени от БГ, а не само да се тупаме в гърдите, както обикновено. Малко като "с чужда пита - помен прави" е нашата работа пак."
    ==============
    Ремонтът даде храна за подобни мнения. Бих казал, че има логика в това, но не искам да пропускам, че срещу една църква Ердоган говори за "джмии и мостове". Освен това южните ни съседки цял век отлагат проблема с имотите на тракийските българи.
    Та, резилът е общ и балкански, като всеки гледа да мине евтино и да трупа точки.

    Еретик
  10. 10 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1542 Неутрално

    Църквата е наистина много красива и не прилича на православна. И това е защото, а може би и макар че архитектът е арменец с интересното име Азнавур (уикипедия).
    А турците да не се чувстват чак толкова благородни с деянието по реставрацията, защото това ще им бъде още една туристическа забележителност, т.е. ще печелят от нея.

  11. 11 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1000 Неутрално

    С намек за бароков стил, според мен, необичаен за православието но красиво!

  12. 12 Профил на Johannes Cabal
    Johannes Cabal
    Рейтинг: 526 Любопитно

    "Понеже "калъпът", по който са отляти модуилте, е за католическа църква, се оказва, че олтарът е неподходящ за православен храм "

    Някой може ли да ми обясни простичко каква е разликата между единия и другия олтар, че тази материя не ми е силна?

    SAVE EUROPE!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK