За какво ѝ е на Турция судански остров в Червено море

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и суданският му колега Омар ал Башир.

От края на декември насам турският президент Реджеп Тайип Ердоган се споменава често в страните, които имат излаз на Червено море, но причината не е само обичайният интерес към политиката на Турция в региона.

По време на обиколка в Африка Ердоган посети и Судан и поиска от президента Омар ал Башир дали Турция може да ползва остров Суакин, недалеч от суданския бряг - идея, която Ал Башир прие като част от сделка за 650 милиона долара и която според турските власти ще позволи на страната да администрира за неопределен период от време. Анкара отхвърля всякакъв интерес към изграждане на военна база там, но съседите на страната се опасяват, че Суакин, някогашен османски преден пост в Червено море, може лесно да се използва за военни цели и страната внезапно да се окаже домакин на третата турска база извън Катар и Сомалия, пише електронното издание "Ал Монитор".

Островът, разбира се, беше една от дузината теми в разговорите между Ердоган и Ал Башир: по време на посещението се подписаха 13 споразумения, от зона за свободна търговия в Порт Судан (и рязък скок в търговския обмен от 500 милиона до 10 милиарда долара) до изграждане на ново летище в Хартум. Паника в арабския свят обаче създаде и споразумението за военно сътрудничество между началниците на щабовете на Турция и Судан, заедно с обяснението на Ердоган, че Суакин, остров, загубил значението си на "врата към Африка" след създаването на пристанищния град Порт Судан в началото на миналия век (заради него Ердоган смята, че Суакин се е превърнал в "призрачен остров"). "Това, че изравнихте това място със земята, е като да си обръснем брадите. Ще го построим наново и възстановим така, че, подобно на обръсната брада, ще поникне отново и много по-изобилно."

Идеята е Турската агенция за международно сътрудничество (TIKA) да възстанови османските паметници там, както вече е направила от 2011 г. насам с няколко джамии. Според турско издание приключването на този мащабен проект ще позволи на турските граждани, които пътуват до Мека за умра (поклонничеството до Мека извън определеното за хадж време), да се "отбиват" на острова, а оттам, както е било и в миналото, да стигнат по море до Джеда в Саудитска Арабия, до която всеки ден има фериботи от острова. Заради тази наглед безобидна идея в медиите в няколко държави забушува истинска буря.

Судан, Етиопия, Турция и Катар

За Египет, който е в обтегнати отношения с подкрепящата "Мюсюлмански братя" Турция, ситуацията само налива масло в огъня и на спора със Судан за граничния район Халаиб и напрежението заради хидроелектрически проект в Етиопия, който Хартум подкрепя - два въпроса, изострящи иначе доскоро стабилните египетско-судански отношения; граничният спор дори подтиква Хартум да постави под въпрос и прехвърлянето на островите Тиран и Санафир от Египет към Саудитска Арабия миналата година, като твърди, че те погрешка са се озовали в египетски териториални води.

Погледнат от Кайро, проблемът е и че турско-судански военен съюз може да подкрепи баланса на силите в региона. Според египетския журналист Имадеддин Адиб Судан "дава пристанищата и границите си за доставка на оръжия и достигане на терористи до Египет и обслужва целите на съюза Катар-Турция да върнат "Мюсюлмански братя" на власт." За в. "Ал Уатан" той пише още, че "Судан, с турската си лудост, с ирански сценарии и етиопската схема да откаже вода на Египет и катарски финансови машинации, нарушава географски и исторически реалности срещу Египет."

"Катарската" връзка не е само голословна хипотеза - към турския началник на генералния щаб ген. Хулуси Акар се присъедини и катарският му колега генерал-лейтенант Ганим бин Шахийн и заедно със суданския шеф на отбраната имаха тристранна среща, а Бин Шахийн получи наградата "Нил" - най-нисокото отличие на страната. Илюстрация за нея са и публикации в катарски (и ирански) медии, според които войски на Египет, подкрепени от Обединените арабски емирства, са пристигнали в Еритрея (информация, която не беше потвърдена) и това е подтикнало суданската армия да разположи сили за бързо реагиране по еритрейската граница. По ирония на съдбата самата Еритрея беше позиция за катарски мироопазващи войски, които обаче се изтеглиха с началото на кризата в Залива.

Eрдоган получава почетно докторско звание от университета в Хартум.

"Пункт за наблюдение" или "плацдарм за намеса"

Според бившия посланик на Израел в Египет Цви Мазел случаят е пример за прикритите опити на Турция да "преследва целта си да развие военна и разузнавателна инфраструктура на Червено море". Според Него е "очевидно, че Анкара е заета да изгражда пръстен на военно сътрудничество по бреговете на Червено море и в Източна Африка", а самият Суакин вероятно ще е ключов пункт за наблюдаване на движението в Червено море, където биха могли да акостират турски военни кораби. Това е заплаха за Израел, чиито плавателни съдове и самолети минават през морето по пътя към Азия и Африка, пише Мазел за "Джерузалем пост".

За Саудитска Арабия добрите отношения на Турция и Иран и Катар в момента създават потенциална опасност, че Анкара може да стане плацдарм за намеса в Йемен на страната на хутите, с които Рияд воюва, и още по-категорично да подкрепи Доха в конфликта с другите страни от Залива, "да изпрати още войници в Катар или да се намеси в Египет" чрез работа с "Мюсюлмански братя", пише за Gulf News журналистът Сами Мубайед.

"Посрещнат като лидер на Судан"

В Рияд премиерът Бинали Йълдъръм опита да противостои на това усещане, но не се получи, пише "Ал Монитор". В Саудитска Арабия някои вече се притесняват, че Судан - някога спасен от международни санкции благодарение на най-голямата страна в Залива - вече е направил завой към Турция. За в. "Оказ" журналистът Мохамед Абу Талиб пише, че Турция иска "ескпанзия в региона, особено срещу Египет и страните от Залива." Той припомня, че остров Суакин е срещу Джеда и че Анкара гледа на острова като на символ на Османската империя. След тези коментари суданското посолство в Рияд побърза да успокои страната, че "Суакин принадлежи единствено на Судан".

Докато саудитската телевизия "Ал Арабия" дори стигна дотам, че заговори за Суакин като място на "османско клане", по страниците на турски медии се долавят други нюанси. Президентът Ердоган беше "приет, сякаш беше лидерът на африканската страна през последните 36 часа," писа "Дейли сабах" след визитата. "Местен жител на улицата прави одобрителен жест, когато осъзнава, че си турчин и веднага признава, че Реджеп Тайип Ердоган е име, което звучи в домовете на много суданци. Обръщат се към теб и ти казват "Ал Кудс" (Ерусалим), когато научат, че си турчин."

Говори се за ръкоплясканията след речта на Ердоган през 540-те депутати в парламента в Хартум, някои от които, цитирани от вестника, смятат, че той "е спасил достойнството на мюсюлманската нация, умма". Терминът "умма" всъщност обозначава общността на мюсюлманите по света, която е наднационална и не зависи от ограниченията на конкретни пространства по света (произлица от семитското "ум" - "майка"). Според "Сабах" това трябва да "отвори очите на враговете на Турция", които иначе сега се опитват да се отърват от него с нелегални методи, а вместо това е по-добре да разберат чувствата, които той създава сред мюсюлманските маси. "Интересен е фактът, че наблюдавахме същата топлота, показана от хората в Хартум, и в предимно населените с кюрди региони на Югоизточна Турция, когато Ердоган посети граничните райони на Хакари и Шърнак в събота." Така "Ердоган отбелязва добри резултати у дома и в чужбина, (и) с мюсюлманските маси, и с кюрдите в Турция."

Жители посрещат турския президент в Хартум.

Опасно ли е това за Близкия изток

Колкото и арабските страни да гледат с притеснение на реториката за "османското наследство" на Ердоган, той я използва от години и в други региони, например на Балканите, с понякога значим, но все пак променлив успех. Такива послания, определяни от негови критици като част от инструментите на "неоосманизма", се повтарят от години, обикновено на фона на посещения на Ердоган или други турски ръководни кадри в страни от Западните Балкани (или в Гърция, където разговорът за последните години на Османската империя завърши с напрежение).

"Ал Монитор" пише, че с действията си Ердоган по-скоро търси начин да преодолее изолацията, тъй като имиджът на Турция в Африка е най-малко пострадал в относителен план последните няколко години. Откакто стана президент през август 2014 г., той е посетил континента общо пет пъти. За последните 12 години, откакто през 2005 г. Турция отбеляза "годината на Африка", броят на посолствата там се е увеличил от 12 на 38, а от септември страната вече има и военна база там - в Сомалия, с около 200 войници (за сравнение турското присъствие в Доха в момента е от около 100 души, макар че броят им ще се увеличи).

Според Цви Мазел случаят показва, че "умерените сунитски страни... не могат да спрат Турция или Иран," лишени от американска подкрепа. Той дава пример с действията на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман (когото споменава след определението "умерени страни") и кратката, създадена в Рияд криза с оставката на ливанския премиер Саад Харири като отчаян опит да се насчи вниманието на Запада към нарастващото влияние на Иран в Ливан и към ситуация, при която, по думите му, "Хизбула" на практика е завзела властта в страната.

Всичко, което трябва да знаете за: